СЛИВЕНЕЦЪТ АКАД. КОНСТАНТИН ПАШЕВ – ПАТРИАРХ НА БЪЛГАРСКАТА ОФТАЛМОЛОГИЯ

• 19 октомври – Ден на българския лекар

…Да си признаем, срамно малко знаем за този човек. Днес за него могат да кажат по няколко думи предимно лекари от по-зрялото поколение и някои тифлопедагози.

Малко са хората с такова пълноценно битие на всекидневен, умен, целенасочен труд, базиран върху безгранично човеколюбие. Много дълъг е списъкът на неговите научно-медицински постижения. Дори само краткото им изброяване пълни цели страници и може би ще изглежда суховато и скучно. Но, моля ви, прочетете ги – заслужава си. Защото заслугите му за българската офталмология са огромни.

Константин Михайлов Пашев е роден в Сливен през 1873 година. Семейството, а и целия род Пашеви, са известни търговци, които искали да имат високообразовани деца. От рода на известния сливенски дарител Хаджи Мина Пашов. През 1893 година Константин завършна Роберт колеж в Цариград, следващите три години следва медицина в Монпелие, Франция и се дипломира две години по-късно в Лион, остава през 1899 г. на специализация по очни болести в клиниката на проф. д-р Гайе. Същата година става доктор в Лионския унивирситет.

Специализирал е очни болести в Лион, Париж, Берлин и Лондон. През 1906-1907 г. е асистент в Лондонската кралска болница, а през следващите десет години участва в много международни медицински конгреси и във всички офталмологични форуми с научни доклади.

През 1916 г. първи в света описва очно заболяване, станало известно в медицинската литература като „Конюнктивит на Пашев“. Въвежда множество нови оперативни практики и създава нов оперативен инструмент – сфинктероиридотом.

Автор е на повече от 450 научни публикации в областта на офталмологията – върху трахомата, пролетния катар, туберкулозата, хиперплазиите и туморите на окото. Над 160 от тези статии са публикувани в най-престижните европейски научни списания. Цялата патология на окото е застъпена в неговите повече от 250 научни и 230 научнопопулярни публикации. Негов е първият учебник по очни болести /1925 г./, както и първите по рода си монографии „Социална офталмология“ /1936 г./ и „Синтетична офталмология“ /1942 г./.

През 1917 г. д-р Пашев е един от основателите на Медицинския факултет към Софийския университет, създател на Университетската очна клиника в катедрата по офталмология и неин пръв професор и ръководител в продължение на 22 години. Основател е на Института по обществена медицина и хигиена при БАН.

Създател е на първото на Балканите училище за слепи деца /1905 г./, основател на Дружеството за покровителство на слепите в България /1922 г./. През 1931 г. организира първия Дом-работилница за възрастни слепи, а през 1938 г. – първия у нас Институт за професионална подготовка на слепи. Основател и издател е на първото в страната Списание за борба против слепотата /1933 – 1942/.

Член-кореспондент е на Германското офталмологическо дружество, почетен член на Института „Здраве“ в Барселона, на Унгарското медицинско дружество в Будапеща, на Бразилското дружество за предпазване от слепота, на Международната организация за предпазване от слепота… – общо на 11 офталмологични дружества, сред които тези в Хайделберг, Лондон и Лион.

Проф. д-р Константин Пашев е основоположник на българската офталмологична школа, академик на Българската академия на науките /1938 г./, почетен член на Академията на медицинските науки в Палермо /1918 г./, член-кореспондент на Баварската академия на науките в Мюнхен/1938 г./

Починал е през 1961 г. в София.

Голямо въображение е нужно, за да си представим какво натрупване на знания, какъв умствен труд, а и физическо напрежение, са нужни за достигане на тези един от друг по-високи научни върхове, които изграждат такава богата биография на учен, откривател, организатор, преподавател, пропагандатор и общественик. Колко ли очи са прогледнали в буквалния, в истинския смисъл на тази дума, благодарение лично на него като лекар, а чрез научните му открития, публикации и учебници – и чрез многобройните му възпитаници офталмолози?!

Друго, какво. Остава ни да се радваме и гордеем, че независимо от разликата в годините, сме се родили и израстнали в един град, в неговия и нашия Сливен. Остава ни и задължението да го помним, да пазим спомена за него и да предаваме този спомен на младите.

                                                                                     Николай СУЛТАНОВ,

                                            от  сб.“Сливенци. Старите родове. Профили.“, т.2, 2019

Паметна плоча на акад. проф. д-р Константин Пашев беше открита на 3 септември 2013 година в района на Сливенската областна болница „Д-р Иван Селимински“. Неин автор е скулпторът Николай Султанов. В церемонията по откриването на паметния знак участва акад. Петя Василева – ръководител на Специализирана очна болница „Акад. Пашев“ в София. Тя е дъщеря на проф. Иван Василев, който е ученик на Константин Пашев. По решение на общинския съвет, една сливенска улица вече носи името на видния офталмолог, роден и израснал в града под Сините камъни.  

Б.Р. В публикацията са използвани снимки от Уикипедия и собствен архив.