ЙОРДАН КЮВЛИЕВ – ЕДИН ОТ ПЪРВИТЕ ПЛЕНЕРИСТИ В БЪЛГАРСКАТА ЖИВОПИС

• 143 години от рождението и 110 години от смъртта на художника, който само за седем години творчески живот дава безценен принос в новата ни живопис

Преди 143 години, когато руските освободителни войски водят кръвопролитни боеве край обсадения Плевен, в Сливен се ражда един от забележителните майстори на изобразителното изкуство Йордан Тодоров Кювлиев. Точната дата е 23.10.1877 г., на трагичната му кончина – 15.08. 1910 година.

Патриархалните нрави и здравият семеен морал, при които протича детството на бъдещия художник, оказват решително влияние върху оформянето на неговия характер. Още от ранни години чувства непреодолимо влечение към изкуството, но желанието да му се посвети не намира подкрепа от бащата и след завършване на Сливенската гимназия, заминава за Ганд /Белгия, за да следва пряко волята си строително инженерство. Но вместо прецизни чертежи и сложни изчисления, жадният му поглед търси из музеите големите платна на холандските и фламандските майстори, възхищава се от прекрасните архитектурни творения.

Веднага след смъртта на баща си, той се записва студент в Академията на изкуствата в Анверс и учи живопис при известния майстор на портрета проф. Жюлиен Дервинт.

През 1903 г. завършва академията и се завръща в родния си град, където е назначен за учител по рисуване в Сливенската мъжка гимназия. С удивление и възторг слушат учениците увлекателните му лекции, които ги въвеждат в чудния свят на изкуството. Пръв устройва в Деня на светите братя Кирил и Методий изложба от рисунки на ученици – начинание, което се превръща в традиция.

Кювлиев е високо ерудирана личност – владее френски, немски, холандски и руски, има изключително богата библиотека Свири на цигулка и обладава завидна музикална култура. Не яде месо, не употребява спиртни напитки и не пуши. По спомени на съвременниците му, той винаги е бил  елегантно облечен в „европейски“ костюм и мека шапка, с бастун и пенсне, висококултурен, общителен и духовит, собственик и шофьор на първия автомобил в Сливен.

Като гражданин се включва дейно в културния и обществения живот на Сливен. Участва в комитет за въздигане паметник на Хаджи Димитър. Активно сътрудничи на читалище „Зора“, при което основава музей и полага основите на картинна галерия с творби на известния сливенски художник Димитър Добрович, който е първият български художник с академично образование. Рисува даром голямата театрална завеса за читалищната сцена.

Работи неуморно, сякаш предчувства близкия си трагичен край. Рисува не само портрети на повече или по-малко известни сливенци, личности, познати и непознати.

Кювлиев рисува на открито, с любов и вдъхновение, и природата около Сливен и родния си Балкан.

Особено го привлича морският пейзаж. Тук създава едни от най-хубавите творби в нашата живопис. Участва в две международни изложби – в САЩ и Германия.

Създаденото от Кювлиев само за седем години творчески живот е безценен принос в съкровищницата на новата ни живопис.

Йордан Кювлиев умира на 15 август 1910 г., само на 33 години, докато се опитва да помогне на давещо се в морето край Несебър дете.

Голяма част от творбите му са разпръснати и унищожени след неговата смърт. До днес са запазени около 40-50 картини. От тях 6 са в Националната художествена галерия, а останалите в Сливенската художествена галерия.

Сред най-популярните му творби са: „Портрет на Сирак Скитник“/1906/,  „Дама с ветрило“ /1902/,  „Портрет на Зафирка Йорданова“ /1906/, „Портрет на дядо Дечо“ /1906/, „Край манастира“ /1908/, „Рибар“/1909/, „Седнало момиче на слънце“ /1909/, „Морето край Месемврия“/1910/, „Кеят на Месемврия“ /1910/ и др.

Според историците на изобразителното изкуство, Йордан Кювлиев е един от първите пленеристи в българската живопис. Творбите му са посветени най-вече на пейзажа и портрета. С неговото изкуство са свързани първите крачки в областта на морския пейзаж.

                                                              Димитър ПЕТКОВ,

                                                           допълнена и актуализирана публикация

                                                                      в. „Сливен“, бр.3, 21.09.2000 г.

Любопитен факт – Йордан Кювлиев е първият сливенски шофьор

Според рубриката „Сливен в миналото“ на в. „Изток“ от 17. 12. 1939 г., Й. Кювлиев, Ал. Попов, П. Хаджипашев, Ст. Гидиков и Ив. Задгорска през 1904 г. изписват от Франция автомобил – „от първите пуснати в Европа машини“, който предизвиква фурор в града. Шофира го Кювлиев.

Един неделен ден собствениците решават да се поразходят. С гръм и трясък колата бавно потегля към хотел „Зора“, съпроводена от цял рояк дечурлига. За да избегне сблъсък със старата круша пред „Зора“, Кювлиев рязко завива надясно и автомобилът влиза през витрината в сладкарницата на бай Артин. Жертви няма, освен мотора.

Според  други източници, автомобилът е закупен не от Франция, а от Анверс (което е по-вероятно, тъй като Кювлиев е следвал там) и само художникът е бил в катастрофиралата кола. Но това са подробности, по-важно е друго: първият шофьор в Сливен и автор на… първата катастрофа в града е Йордан Кювлиев.

в. „Сливен“, бр. 1, 21.09.1998