ГРАФОЛОГИЧЕН ПОРТРЕТ НА ЙОРДАН ЙОВКОВ

• 140 години от рождението на писателя: Жеравна 9.XI.1880 – 15.X.1937 Пловдив

Автор: Христина ДИМОВА

Графологията е една от най-старите науки. За неин баща е признат италианецът Камило Болдо. През 17 век се появява и първият труд в тази област. Днес повечето трудове са на немски език. В България проф. Цеко Цеков от Софийския университет работи дълги години в областта на графологията и подготвя специалисти. През 1993 г. Йордан Ватев издаде книжката „Графологията – почеркът говори“.

Призната е в много страни, но все още е непопулярна у нас. Графологията безспорно се ползва в медицината, за доказване на здравословни проблеми, в криминалистиката, тъй като графологичните знаци са неповторими както пръстовите отпечатъци на човека. Гьоте пише: „Няма съмнение, че почеркът има отношение към характера на един човек и неговия ум и че той до известна степен може да даде понятия за неговите чувства и действия.“

Графологичният път е от почерка към психиката, а не обратното. От невидимото към видимото. За опитен филолог знаците на писмеността носят ясна информация. Едно подчертаване, надебеляване, зачертаване и т.н. разкриват палитрата на човешкия характер. Само в едно писмо можеш да усетиш цяла епоха, полъха на чувството, моментното състояние на духа…

Съприкосновението ми с писателски архиви предизвика личен интерес да отговоря на въпроса: моят съгражданин Йордан Йовков наистина ли е бил мълчалив по характер или не? И защо? Неговият почерк е един от най-трудните – комбинативен, дребен, но не ситен, с наклон надясно, четлив. Това са два полюса – човекът може да бъде интелигентен и добър, а може да бъде интелигентен и зъл. Сам по себе си един единствен графологичен знак не означава абсолютно нищо. Съвкупността от знаците са пътят към навлизане в микрокосмоса на личността.

Почеркът на Йордан Йовков е мънистен, чист, ясен, без зачерквания в писмата му, а в разказите – с много нанесени поправки. Почерк на човек, уравновесен по характер, фин, изряден в реда, в обноските с хората, роден за художник. Известно е, че Йовков е работил при липса на кабинет, както се казва, пишел е на коляно, на масата в кафенето, на канапето. Хармонията, строгостта на изписването, ясните линии, лекотата на изложението, откровеността и интимността на споделеното, диалога на чувствата към приятеля или хазяина разкриват пред нас един съвсем друг Йордан Йовков – одухотворен, разговорлив, жизнелюбив човек, общителен, човеколюбив, добър, дори отличен психолог, с вроден инстинкт към размисъл, към точни преценки, скромен, но знаещ цената си, добродушен, самопожертвувателен. Хармонията и стройността на Йовковия почерк те увличат в четенето и редовете следват като морските вълни един след друг в почти музикален ритъм, който те увлича да четеш, да четеш…

Какво открих в графологичния портрет на познатия ми Йовков:

• Наличие на художествена заложба – различно изписани букви
• Естет – оразмерено поставяне на препинателните знаци, чистота
• Яснота на мисълта и чувствата – кратки изречения, разговорни, достъпни, възприемащи се лесно
• Ярък индивидуализъм – несвързване на буквите в думите, независимо дали са в началото или в средата
• Потаен, скрит, дискретен – несвързване на лесно свързващи се букви
• Труден за контакти и първоначално общуване – разкъсване на думите
• Полюсен в чувствата – различно изписване на буквите
• Неподдаващ се на чуждо влияние – главните букви
• Естествен усет за хармония – често думите от хоризонталните редове се подреждат красиво и вертикално
• Самовглъбен, самотник – началната буква на думата е оставена на разстояние от следващите я букви
• Ярко достойнство и себеоценка – подписът му
• Наблюдателност и възприемчивост – пишел е бързо, в ритъм
• Силен фотографски поглед – никакъв пропуск на препинателен знак, никаква граматическа грешка
• Сдържаност – автографите

Световният български класик Йордан Йовков не е бил „затворен мълчаливец“, както и до днес се опитват да твърдят неговите биографи. Неговата нравственост по рождение не му е разрешавала да се докосва до безнравствени хора. Така Йовков опазва себе си като човек и писател – чист, скромен, с достойнство.

Йордан Йовков успява да наложи със своите житейски принципи своята воля върху този, който пише за него и в това се крие неговата голяма тайна.

Христина ДИМОВА