Д-Р ГЕОРГИ МИРКОВИЧ – ГРАЖДАНИН, ЗАТОЧЕНИК И ЛЕКАР, РАДЕТЕЛ ЗА ПРОСВЕТА, ДУХОВНА И ЦЪРКОВНА СВОБОДА

Роден в Сливен, в семейство, занимаващо се с търговия, син на Вълко и Койна Миркович… Живял на много места в България и по света, но винаги завръщал се в родния град, за да сътвори в него поредното хуманно дело.

Д-р Георги Миркович действително е уникална личност, с разностранни интереси и увлечения в различните периоди от живота си. Той е лекар с френска диплома, създател на първото у нас червенокръстко дружество, просветител и участник в съединисткото движение, хомеопат, спиритист и последовател на духовното учение на Петър Дънов.  

Д-р Георги Миркович е първият главен лекар на Сливенската Първостепенна болница, макар и за няколко месеца, от 14 март до 15 септември 1879 години. Той е един от инициаторите за създаване на първото в България дружество на Червения кръст, учредено в Сливен на 25 октомври 1878 година. Директор на мъжката гимназия в Сливен през учебната 1879/1880 година. Издател, автор и преводач на много книги, вестници и списания.

Като автор на самостоятелни книжовни трудове, на 6 август 1884 г. е избран за редовен член на „Българско книжовно дружество” (БКД), прераснало през 1911 г. в  Българска Академия на Науките (БАН). Званието отговаря на днешното „академик”. Като член на делегация, на 15 март 1861 заминава при папа Пий ІХ, за ръкополагането на дядо Йосиф Соколски за владика и глава на Унията. Избран за народен представител в V-то Обикновено народно събрание (1887-1889 г.) от днешните Елховска и Тополовградска избирателни околии.

 

Същият този сливенец и все още студент по медицина, е награден с медал от Наполеон III, за участието му в лечението на болни в района на Нанси, по време на холерната епидемия във Франция през 1856 година.

                                                   

                       …                    …                 …                   …                 …                …                 …

… Житейският път на д-р Миркович е събрал в едно две ярки проявления: на възрожденеца, самоотвержено и безкористно отдал всичко лично на Отечеството си и на лечителя, вложил милосърдието си за изцеление на страдащите. Той е син на сливенския първенец Вълко Миркович и ученик на Сава Доброплодни.

Роден в град Сливен през 1825 г., Георги Миркович завършва католическо училище в Цариград и медицина в Монпелие. Като студент е награден лично от Наполеон III със сребърен медал, заради участието му като лекар по време на холерна епидемия. На 30 юли 1856 г. защитава докторска теза и получава докторат.

Завърнал се в България, д-р Миркович работи в родния си град като лекар и активно участва в борбата за самостоятелно българско училище и независима българска църква. През 1860 г. публикува “Кратка и методична българска граматика”, получила висока оценка от съвременниците му и преиздадена през 1883 г.

По това време българите водят борба срещу асимилаторските стремежи на гръцката патриаршия. Д-р Миркович, Драган Цанков и Йосиф Соколски се включват в униатското движение, противопоставящо се на Патриаршията и като делегати са приети в Рим от папа Пий ІХ. Тримата възрожденци правят този дипломатически ход с цел постигане на църковна независимост, но плановете им осуетява руската дипломация.

След този опит, д-р Миркович заминава за Влашко, включва се в националноосвободителните борби и е един от основателите на Букурещкия таен революционен комитет.

Завърнал се в България, той разгръща активна просветителска дейност и участва в рисковани акции за църковната независимост. През 1870 г., заради обществената си дейност и организиране на революционното движение във Видинския санджак, д-р Миркович е осъден на доживотна каторга. Окован във вериги, той е изпратен пеша до затвора в Цариград, където престоява две години, след което е преместен Диарбекир, а по-късно – в Мердин. Там лекува безплатно заточеници и затворници. През 1875 г. е освободен от оковите, за да се справи с избухналата холерна епидемия. Оставен под гаранция, той е лекар на местното население до амнистията от 1878 година.

След завръщането си в свободна България, д-р Миркович активно се включва в обществения живот. Главен инициатор е за създаването на първото у нас дружество на Червения кръст в Сливен и на съединисткия комитет “Единство”. Издава в родния си град в. “Българско знаме”, директор е на Мъжката гимназия (1879-1880), градски лекар и управител на местната болница (до 14 март 1878), депутат в Областното събрание в Пловдив. От 1984 г. е пенсионер. Оттеглил се от политическите борби, той насочва вниманието си към просветна и обществено-благотворителна дейност.

Д-р Миркович издава списанията “Нова светлина” (1891-1896), “Здравословие” (1892-1896) и “Виделина” (1902). В тях пише за тайните свръхсетивни явления в природата, за жизнената сила, за лечебните средства и здравословния начин на живот. Той пръв заговорва за хомеопатията, прилага я в практиката си.

През 1899 г. д-р Миркович е един от тримата ученици, поканени от Петър Дънов на Първия събор на Синархичната Верига. По това време той е на 74 години.

През 1903 г., по повод 25-тата годишнина на санитарното дело в България, Държавната санитарна инспекция награждава д-р Миркович като най-стар лекар в България с медал с корона „За гражданска заслуга“.

На 29 септември 1905 г. д-р Миркович завършва земния си път. Погребан е с големи почести от гражданството и обществеността на Сливен. Дарява личната си библиотека и изданията си (около 1400 тома) на читалище “Зора”, имота си – за благотворителни и общополезни цели и 3000 златни лева – на сиропиталището в Сливен.

Като просветител, борец за църковна независимост, диарбекирски заточеник и лекар, д-р Миркович живее самоотвержено, силно и щедро, в духа на възрожденското време.

ЖИТЕЙСКИ ПЪТ НА  ГЕОРГИ  ВЪЛКОВ  МИРКОВИЧ  В  ДАТИ И СЪБИТИЯ

1825(6), месец март. –    Роден в Сливен в занаятчийско семейство, занимавало се и с търговия.

Родители: дядо – Мирко, баща – Вълко, майка – Койна. Деца в семейството – Димитър и Атанас (от първите бракове на Вълко и Койна) и новородени –  Нойко, Иванка, Руско (Русчо – 20 юли 1817 г.), Костадин и близнаците Георги и Стефана (починала наскоро след раждането).

1828  –   Преселване на семейството във Влашко за няколко години, по време на Кримската война,  в новото заселище на сливенци  – Берязка, близко до  Плоещ.

1833-1839  –  Начално образование в Сливен, при учителя Димитър Кешиша.

1840-1843   –   Учи при Сава Доброплодни в Котел, заедно с Иван Карапанчев и Лука Данчев.

1843- 1846  –   Учи в Сливен, при учителя Цукала – гъркофил и българомразец.

1846-1847  –  Работи в дюкяна на баща си в Сливен, на Аба-пазар. Продава вълна и чисти ямурлуци.

1847 – Заминава за Русия, с издействана от д-р Иван Селимински стипендия и постъпва в Духовната семинария на Киев. Негови съученици са Драган Цанков от Свищов, Сава Филаретов от с. Жеравна и Иван Кишелски от Котел. Те остават дългогодишни приятели и съратници в борбата за църковна и национална независимост. Миркович напуска Киев поради заболяване, неприемливи битови условия и лошо отношение към българските семинаристи.

1848   –    Заминава за Цариград и учи в гръцкото училище  в Куру-Чешме.

1849  –    Постъпва във френското католическо училище на лазаристите в Бебек,в Цариград. Там се запознава с монах Рене, който го въвежда в спиритизма.

1851-1856  –   Следва медицина в Монпелие, Франция, където изучава и хомеопатия. По време на следването се сблъсква с явлението ясновидство.

1856     –    По време на холерната епидемия във Франция, преди дипломирането си като лекар, заедно с други състуденти, взема участие в лечението на болните в района на гр. Нанси. За тази си заслуга е награден от император Наполеон ІІІ с медал.

1856  –    На 30 юли защитава докторат на тема върху хигиената: „За режима изобщо при здраво и болно състояние”.

1856  –   През есента се завръща в родния си град. Заварва Добри Чинтулов като главен учител на Сливен, полагащ големи усилия за развитието на българското образование в града. Носейки идеите на Просвещението, Миркович горещо го подкрепя.

1857   –   През лятото заминава за Влашко. Обикаля Букурещ,  Плоещ, Браила и др. Успява да подбуди тамошните богати сливенци да дадат доброволни помощи за създаване на българска полугимназия в Сливен. Сполучва да събере 600 минца помощ, но идеята по-късно пропада по вина на сливенските еснафи.

1857-1858   –     Частнопрактикуващ лекар в Сливен.

1858-1859   –    По покана на Общината на Стара Загора,  става градски лекар в града.

1859-1861    – Частнопрактикуващ лекар в Цариград, където сътрудничи на сп. „Български книжици” (изд.1859-62) и в. „България” (изд.1858-62), с главен редактор Драган Цанков.

1860   –    Публикува в Цариград „Кратка и методическа българска граматика”, служеща като ръководно начало в предосвобожденското обучение на българчетата.

1860-1861  –   Включва се активно в Униатското движение заедно с Драган Цанков. На 18 декември 1860 г., съвместно с високостоящи български духовници, светски дейци и обикновени граждани, връчват на апостолическия викарий П. Бруниони в Цариград молба на френски език до папа Пий ІХ за уния с Рим (при изрично запазване традиционните български обичаи и славянско богослужение).

1861,  15 март. – Като член на делегация, заминава при папа Пий ІХ, за ръкополагането на дядо Йосиф Соколски за владика и глава на Унията. В делегацията вземат участие още Драган  Цанков, дякон Рафаил Попов и лазариста калугер Еужени Боре, директор на френското училище в Бебек в Цариград.

1861,  14 април. – Папата ръкополага  дядо Йосиф Соколски за глава на Унията в българските земи. Церемонията в Рим се съслужва от Соколски на църковнославянски език. На официален прием, заедно с Драган Цанков, Миркович  получава медал от Папата, с грамота за заслуги.

1861-1864  –   Заминава за Болград (Бесарабия) като градски и гимназиален лекар. От 30 януари до 12 август 1864 г. временно е назначен за директор на Българската гимназия в Болград и отбелязва празника на Светите братя Кирил и Методий с тържествено слово.

1864-1866   –   Частнопрактикуващ лекар в град Браила (Влашко).

1866, 27 май. – Участва в създаването на Таен Български Централен Комитет в Букурещ.

1866  –   Частнопрактикуващ лекар в Сливен. Тук се запознава със Садък-Паша (поляка Михаил Чайковски), който командва казашкия полк в града, съставен от войници българи. Създават проект за учредяване на главни български училища във всеки вилает.

1867-1868  –   Градски лекар в Лом. Тук сътрудничи на в. „Македония” на П. Р. Славейков.

От 1859 до 1869 г. Миркович сътрудничи на българските печатни издания в Цариград. Публикува повече от 40 статии по различни въпроси.

1868-1869  –  Градски лекар в Лом паланка и Видин.

1869  –  В края на годината е арестуван за политическа дейност, по донесение на Софийския митрополит Доротей. Осъден е на смърт. Присъдата е заменена с доживотна каторга, благодарение защитата на прочутия възрожденски адвокат Илия Цанов.

1869-1874  –  Окован във вериги е изпратен в затвора в Цариград, където престоява при тежки условия около 5 години. По сведения на заточеника Тоне Крайчов,  д-р Миркович е лекувал лично него и останалите затворници в Цариград с хомеопатични лекарства във вид на „зрънца ситни, разноцветни като мъниста”.

1874, 1 юли – изпратен от Цариград на заточение в Диарбекир, където пристига на 8 август.

1874, 14 ноември. – Наклеветен, че готви бунт, с още трима българи е препратен от Диарбекир на заточение в още по-отдалечения град Мердин, на границата със Сирийската пустиня. Под гаранцията на видни граждани християни, д-р Миркович е освободен от оковите, движи се свободно из града и лекува местното население. Заточеници и затворници лекувал безплатно. Успява да събере средства и купува в Мардин недвижими имоти. След 10 години Миркович ги завещава нотариално в полза на бедните. Имотите са поделени между Арменската католическа община и Халдейската община в града.

1878  –  След края на Руско-Турската война и последвалата я  амнистия е освободен от заточение в Мердин и се завръща в България, в родния си град Сливен.

1878  –   През лятото е сред инициаторите за създаване на първото в България дружество на Червения кръст. То е учредено в Сливен на 25 октомври 1878 г., под името Благотворително дружество „Червен кръст” с председател митрополит Серафим.

1878-1879  –   Градски лекар в Сливен.

1879   –  Заедно с д-р Начо Планински и д-р Добри Минков, основават първия сливенски вестник след Освобождението – „Българско знаме”. Излизат само 24 броя – от 10 февруари до 21 юли същата година.

1879, 14 март – 15 септември. – Първи Управител на новосъздадената  Сливенска  Първостепенна болница на основата на съществуващия руски военен лазарет.

1879   –   Един от десетте депутати – високообразовани  граждани, назначени в Първото Областно събрание на Източна Румелия.

1879-1880  –   Директор на мъжката гимназия в Сливен за една година.

1880, от есента –   Градски лекар в Пловдив.

1881, 8 септември – Като книжовник, става дописен член на „Българско книжовно дружество” (БКД), прераснало през 1911 г. в  Българска Академия на Науките (БАН).

1883  –   Излиза новото му учебно пособие „Практично приготовление за граматиката в основните училища”.

1884, 6 август. – Като автор на самостоятелни книжовни трудове е избран за редовен член на БКД (звание, отговарящо днес на „академик”).

1885  –  Излиза  в Сливен наръчника „Домашен омиопатически лекар или способ като как да се лекува человек самичак”. За тази книга е остро критикуван от лекарската гилдия. В отговор на критиките, Миркович публикува поредица от статии в периодичния печат за ползата от хомеопатичния метод на лечение. Почти до края на живота си, Миркович  продължава да публикува статии за разясняване и защита на хомеопатията.

1887 –  Избран за народен представител в V-то Обикновено народно събрание (1887-1889 г.) от днешните Елховска и Тополовградска избирателни околии.

1891  –   Назначен като държавен лекар при железопътната линия Ямбол-Бургас, официално открита на 14 май 1890 г. За тази си служба, на 14 февруари 1892 г. е награден от княз Фердинанд с орден „Кръст за граждански заслуги”, V-а степен.

1891, 15 април. –  Става редактор-издател на месечното списание „Нова Светлина или Тълкувание тайните явления в природата”. Списанието излиза в Сливен и публикува статии по магнетизъм, спиритизъм, хомеопатия и др. материали за здравето на човека и източника на болести. Списанието излиза до 15 март 1896 г.

1892  –   Списанието издава книгата на Алан Кардек „Характерът на спиритическото откровение”.

1892, декември – Излиза другото списание на д-р Миркович – „Здравословие или запазване здравието и лекуване болестите по най-безвреден начин”. В него се популяризират малко познатите хомеопатични методи на лечение. Списанието излиза в Сливен до март 1896 г.

1893  –  Сп. „Здравословие” издава брошура от 4 страници на д-р Миркович – „Предпазителни и лечителни мерки против холерата”.  Отново е критикуван от лекарското съсловие.

1893  –  Посещава Париж по време на Конгрес на спиритистите. Присъства на него по частна линия и се запозна с известната спиритистка Мадам Лучия Гранж.

1894  –   Д-р Георги Миркович се пенсионира. Обръща гръб на политиката и насочва вниманието си към просветна и обществено-благотворителна дейност.

1895  –  Издава книгата на Дук дьо Помар „Безсмъртна любов” – първият психологически роман издаван в България, преведен от френски от Анастасия д-р Желязкова.

1896-1900   –  Често пребивава във Варна  и Бургас по търговски дела на семейната фирма „Р. В. Миркович и сие” (регистрирана в Бургас през 1888 г. като клон на основното дружество с централа в Цариград, основано в 1846 г.), в която докторът има дял. Взема участие в спиритическите кръжоци в двата града. Най-вероятно той е и техен основател.

1898,  1 ноември – Първото запазено писмо от Петър Дънов -Учителя  до д-р Миркович. От него проличава близкото познанство между Доктора и живущите във Варна Петър Дънов, баща му отец Константин Дъновски и Анастасия д-р Желязкова.

1899 – Превежда и издава книгата на инж. Казимир Моте „Вечните истини от духа на Виктор Хюго приети дословно от Казимир Моте”.

1900, юли – Д-р Миркович е поканен от П. Дънов във Варна, да участва в първата духовна среща.

1902, 1 декември – Започва да издава и редактира в Сливен третото си месечно списание – „Виделина”, посветено на „развитието на душата, ума и сърцето”.  От 1904 г. негов издател става Тодор И. Бъчваров (от Сливен, живущ в София, редактор-издател на сп. „Родина”).

1903 –   По повод 25-тата годишнина на санитарното дело в България, Държавната санитарна инспекция награждава д-р Миркович като най-стар лекар в България. Получава  медал с корона „За гражданска заслуга”.

1905  –   На 29 септември (ст. ст.) д-р Георги В. Миркович завършва земния си живот.

Погребан е с големи почести от гражданството и обществеността на родния си град Сливен.

Предсмъртното му желание е всичките му средства /3000 златни лева/ и имоти да бъдат дарени на сливенското сиропиталище, а личната му библиотека около 1400 тома, на читалище „Зора“.

 

Соня МИТЕВА

(Страници от Алманаха „Нашето медицинско поколение“, Сливен, 2019, изд. Обнова и други източници)