Автор: Силви БАСЕВА
Иван Кънев е художник, чието плодотворно творческо дълголетие се развива от 60-те години на ХХ-ти век до наши дни. Той е пример за творец с изграден индивидуален облик и ярко присъствие в българската живопис.
Роденият в Нова Загора през 1935-та година художник тръгва по пътя на професионалното си развитие в художествената академия, където учи приложна графика при професор Александър Поплилов. Участвал е във всички Общи художествени изложби на СБХ от 1965-та до 2009-та година. Първата си самостоятелна изложба прави в София, през 1973-та година. През годините следват самостоятелни изложби в Сливен, Нова Загора, Казанлък, неколкократно в София, а също и в чужбина: Сирия, Полша, Унгария, Зимбабве. Продължава да работи и да показва картините си в съвместни и самостоятелни изложби. Едновременно с активната си творческа дейност, художникът участва и в културния и обществен живот на България през периода от 60-те до 90-те години.
Иван Кънев е първият уредник на Градската галерия в Сливен от 1963-та до 67-ма година, след това изпълнява длъжността главен хранител в Националната галерия, за периода 1968–73-та година. През годините от 1973-та до 1985-т работи в Дирекция „Музеи“, при Комитета за култура, като специалист по художествените галерии, а през годините от 1985-та до 1993-та е директор на Софийска градска художествена галерия. През годините на професионална работа в различни културни институции, художникът натрупва познания в областта на историята на изкуството и изобразителната култура и те са му помогнали да се изгради като художник със свой облик. Той е човек с широк кръг колеги и приятели, но заедно с това е съхранил своята природна скромност и деликатност. Тези отличителни черти на човека ни помагат да разберем по-добре художника Иван Кънев.
За оформянето на личността на художника, значение са имали няколко големи имена: от българските автори – Кирил Цонев, Васил Бараков, Бенчо Обрешков, а от чуждестранните – Карло Кара, Джорджо Моранди, Морис Утрило. Тези имена са оказали положителното си влияние, но Иван Кънев е постигнал свой собствен почерк, характерен и лесно различим – безспорни качества за един художник. Иван Кънев е работил и работи в областта на класическите живописни жанрове – главно портрета и пейзажа. Без да е поставял портрета в центъра на творчеството си, Иван Кънев му е отделял подобаващо внимание през всички периоди от своя път като художник. Работил е предимно дамски портрети, сдържани и съзерцателни, статични като пози, но емоционално наситени като въздействие. Колоритът им е изискан и естетски, като варира от издържани топли и умерени гами до сребристи и нежни тонове. Иван Кънев е лиричен и поетичен в портрета, работи го с голямо внимание и отдаденост.
Още при първото съприкосновение с творчество на Иван Кънев обаче, се вижда че образът на Града е поставен от него в главната роля и е развиван през годините с любов и професионализъм. Отношението към градската среда и градския пейзаж на Иван Кънев се е формирало още при израстването на художника в Нова Загора. Атмосферата на малкия провинциален град всява спокойствие и подтиква към размишление и съзерцание. Иван Кънев се вдъхновява от натурата, самият той казва: „Желанието ми е да въведа зрителя в прекрасния свят на натурата, пречупен през собствените ми преживявания“. Рисувал е градски пейзажи от страните, които е посещавал: Украйна – Крим, Дания, Швейцария, Португалия, Чехия, и други държави в Европа, както и от екзотични места като Сирия и Зимбабве. Преобладаващата част от картините му обаче, са с български сюжети. Вдъхновение е черпил от Нова Загора, Сливен, Казанлък, Елена, Златоград, Русе, Силистра, Оряхово, Жеравна, Копривщица, Дряново, Смолян, Сапарева баня и много други. В картините на художника от провинциални градове виждаме търсене на уютните близки планове, на малките къщички, на тихите улички и площадчета. Преобладават човешките размери на архитектурата – домове, обитавани от хора, чието присъствие лъха отвсякъде: „Улица в Сливен“, „Мелник“, „Леденика“ и т. н.
Основно място в творческия път на художника заемат София – градът, в който живее и Балчик – градът край морето, в който той намира почивка и вдъхновение. Специалното отношение на Иван Кънев към София – градът, в който е прекарал по-голямата част от живота си, ясно си личи не само от факта, че най-голямо количество от сюжетите му са от там, а и по емоционалния начин на интерпретация на тези пейзажи. Художникът е намерил отправен материал за своите платна в гледките към монументи, булеварди, улици, къщи. В софийските му пейзажи можем да разпознаем емблематични обекти, но винаги от нефронтални, нетипични гледни точки, без да се търси представителност: „Градинката пред Руската църква“, „Булевард Цар Освободител“, „Александър Невски“. Но преди всичко, погледът на художника е обърнат към малките улички и сгради – обикновени, на пръв поглед неотличаващи се с нищо особено, ежедневни и ненатрапчиви. В големия град той търси човешките измерения и спокойното излъчване. В неговите картини можем да усетим атмосферата и уюта на Стара София например, но не в помпозните й части а в обитаваните градски зони – там, където протича животът – „Софийски улици“, „Зимен ден“, „Пране“ и много други. В пейзажите си Иван Кънев рядко включва фигури, но човешкото присъствие се долавя осезателно. Тази така характерна интимна и лирична сюжетност, която художникът развива през 60-те, 70-те и 80-те години, заедно с неголемите формати, които всеки би могъл да аранжира в жилището си, изпъква като един камерен, лиричен пейзажен жанр, на фона на разгърнатите по това време монументални табла.
Представата за творчеството на Иван Кънев няма да бъде пълна, ако не отделим специално внимание на пейзажите от морето. Балчик е другата голяма тема на художника. Близостта на Белия град до морето, обкръжението на белите скали, просторът на това единствено по рода си българско градче, провокират интереса на автора и го карат да се връща към този сюжет на различни етапи от творчеството си. Често пейзажите от крайморския град предполагат по-силна геометризация и декоративност, провокирана от големите петна на небето, морето и къщите – изчистено и лаконично. Понякога морето „наднича“ зад гледка на балчишка улица, друг път заема пространството между къщите, разположени на преден план. Винаги обаче имаме поглед към огромната му далечина. Светлината, която струи в пейзажите от крайморския град, е забележителна и заедно със сребристия и лек колорит, постига неповторима атмосфера. Тези пейзажи на Кънев свидетелстват за дълбоки изживявания, поетични вълнения и въздействат силно, навявайки съзерцание и самовглъбение.
Усетът за баланс, който Иван Кънев си е изградил, е безпогрешен, той обединява всички съставки от композицията, на принципа на контрастното им противопоставяне. Геометричните форми на архитектурата са подчертани чрез различни похвати – оцветени различно стени, редуване на светло и тъмно, понякога и включване на контур. Те са съчетани умело с меките и по-неопределени форми на дървета, облаци, хълмове, хвърлени сенки. Иван Кънев работи с дълбочината в пейзажа, като успява винаги „да вкара“ зрителя в пространството. Погледът сякаш навлиза постепенно в картината и достига далечината. Често авторът включва в градския пейзаж природата и съзнателно подчертава контраста между тях, което води до ярки и запомнящи се образи. Той почти винаги показва сградите в перспектива, но нарисувани със свободна ръка и с мекота на линиите. Важна роля в творчеството на Кънев играят дърветата, които дават характер на неговите пейзажи. Формите им варират от неопределена закръгленост, създаваща мекота и въздушност, до линеарните графични силуети на голите клони.
Не могат да бъдат пропуснати великолепните зимни картини на художника, които съставляват немалка част от работите му и към които се е обръщал през всичките години на творчеството си. Светлото и почти безцветно небе, покритите със сняг покриви и улици, независимо от това дали са в София или в някое малко градче, навяват мекота и едновременно с това суровост. Всичко това е прорязано от острите ъгли и черните доминиращи линии на зимните дървета. Въздействието е силно – ярко, контрастно и заедно с това меланхолично: „Зима в Елин Пелин“, „Зимен пейзаж“ и „Зимна улица“– акварел, „Плевен“, както и много други.
Колоритът е носител на емоцията при Иван Кънев, той изразява душевността и нагласата му към света. Живописецът може да варира от носталгично-приглушени, до оптимистични и ведри настроения, разкривайки ни богатството от възможности за внушение, които владее. Някои от пейзажите му са решени в ярки цветове – съчетание на греещи топли и противоположни студени тонове. Характерен принос на неговата живопис е зеленият цвят, избягван от повечето художници заради своята суровост, Иван Кънев го употребява ярък и натурален, като съумява да го накара да зазвучи до другите цветове в палитрата си. От друга страна, в немалко композиции виждаме какво живописно богатство могат да разкрият сдържаните неутрални тонове, умело подчертани от пестеливо добавени цветни нюанси. Техниката на живописване на Иван Кънев постига изразителност, без използването на особени ефекти. Платното и боите за художника са само средство за постигане на крайния резултат, а не самоцел. Той еднакво добре изразява себе си както с маслените бои, така и с акварела и със сухия пастел.
Посланията в градските пейзажи на Иван Кънев са силно въздействащи и запомнящи се. Художникът ни допуска в един богат и многопластов интимен свят. Гамата от емоции се разгръща в широк диапазон – от картини с лирични и поетични внушения, през съзерцателни и меланхолични, до наситени с вътрешна сила и изразителност платна. Пейзажите му са пречупени през очите на художника и са ни поднесени като висока проба изкуство. Зад неодушевените архитектурни и природни елементи – къщи, тротоари, небе, дървета, прозира присъствието на хората, резултатите от тяхната дейност, от техния живот. Тази обживяност, това очовечаване на град и природа, са истинската цел на художника, а конкретните изображения са само средства за постигането ѝ. Цел, която той постига по един ненатрапчив начин – неусетно и с лекота. Картините му са от онези, които грабват вниманието, без да се заявяват гръмко и колкото по-дълго ги гледаме, толкова повече ни харесват. Без да си поставя грандиозни планове, без да се опитва да „смайва“ и да надскача себе си, Иван Кънев прави дълбоко човешко, опоетизирано и същевременно правдиво изкуство, което намира сигурен път към зрителя и оставя трайни следи в съзнанието.
СИЛВИ БАСЕВА
Споделете в социалните мрежи
Редактор: Щилияна Василева
Журналист, автор, редактор, пиар. Хуманитарни занимания със словото. Не си правя илюзии, че Словото днес е на особена почит. Но зная също, че то е в началото на всички човешки неща, което ми дава надежда, че има смисъл и най-малкото добро дело в негова чест.































