КАК МЛАДИЯТ МАНЕВ ОТХВЪРЛЯ АРХИТЕКТУРАТА И СТАВА УЧЕНИК НА ДОБРИ ДОБРЕВ

Откъс от книгата „Живея в светлина“ на Исак Гозес

На 8 септември по книжарниците се появи биографичната книга за големия български художник Никола Манев. Тя е написана от журналиста Исак Гозес. Преди наколко години, при откриване на изложбата му в Сливен, Манев разказа за своя учител Добри Добрев, роден под Сините камъни. В публикувания по долу откъс научаваме още за този талантлив педагог и художник.

Снимки от откриването на изложбата на Никола Манев в Сливен през 2014 година

Как младият Манев се отказва от архитектурата, баща му вади ножа

…Като всеки човек, влюбен в професията си, и Стефан Манев мечтае един ден някой от синовете му да я наследи.

На Добри вече не може да разчита. Той е обсебен от сцената. Заедно с изключително красивата си съседка Ванча Дойчева, приятелчето Кирчо Кавадарков и други талантливи деца, играе в театралния кръжок към Двореца на пионерите. Ръководителят му Асен Траянов го окуражава. Смята, че има талант. Така че вече е решил: ще бъде актьор.

Големият, Никола, остава единствената надежда на бащата. Той умее да рисува. Ще го научи на всичко, което знае. От него би станал добър архитект.

Синът посреща гневно намерението на баща си:

– Ще стана художник – крещи.

Несвикнал да му противоречат, Стефан Манев отвръща по чирпански:

– Ще минеш през камата!

По традиция, в родния му град камата е средството, с което в крайна сметка се решават всички проблеми. Включването й в кавгата означава, че е време синът да се предаде.

Никола протестира, желанието му да учи в Художествената гимназия е по-силно от всичко. Някои от приятелите му са вече там. Андрей Лекарски е приет първи в списъка. Той е дете чудо. В училище „Епископ Софроний“ преподавателите непрекъснато го хвалят за лястовичките, които рисува. Баща му, генерал Крум Лекарски, е прославен офицер. Най-големият състезател по конен спорт, раждал се в България.

През 1933 година, на олимпийските игри в Германия, самият Херман Вилхелм Гьоринг му връчва наградата. Прави го по задължение и с огромно отвращение. Той не може да повярва, че един българин, който цяла седмица пътува в товарен вагон и спи в сламата с конете си, побеждава елитните немски офицери. По някое време и синът яхва коня, но без успех. А и любовта му към рисуването може би е причина да тръгне в съвсем друга посока.

Андрей не остава в София. Като изключителен талант, той веднага е изпратен стипендиант в средното художествено училище „Суриков“ в Москва. Лъчко Ошавков, класиран като първа резерва, има късмета да заеме освободеното от него място.

Никола става ученик в Руската гимназия, която ненавижда. Но тя е съществена част от стратегията на стария Манев. Планът му предвижда синът да замине за Москва и да завърши архитектура.

През 1953 година Руската гимназия е най-новото и модно учебно заведение в София. В него са приютени децата на най-важните хора и верните на партията преподаватели. От прозореца на класната стая младият Манев гледа тъпо и се чуди как да избяга.

Всички опити на комсомолското ръководство да го приобщи към общото дело – успеха и авторитета на училището, се разбиват като вълни в остри скали, щом се докоснат до него. Единственото изречение, което Никола научава на руски, е:

– Пишу вам двойка.

Чува го почти всеки ден. Първия срок завършва, според някои с шест, а според други с дванайсет двойки. Точната цифра може би е осем и тя показва, че на този позор в родното образование трябва да се сложи край.

Една сутрин, по волята на международното положение, Стефан Манев грабва куфара си и отлита за Северна Корея. Страната е опустошена от братоубийствената война, която води с Юга. Разрушените градове трябва да се градят отново. Хора като архитекта, прогресивни, способни и верни на интернационалния дълг, са нужни там. Синът използва този детайл от борбата с империализма, за да нанесе съкрушителния си удар.

Докато Стефан Манев проектира нови сгради и квартали в Пхенян и Хамтън, елитната Руска гимназия остава с един ученик по-малко. Никола се явява на изпит за Художествената, като рисува гениален според комисията натюрморт акварел. Приемат го направо във втори курс и той най-после сяда на един чин с Лъчко Ошавков. С него се познава бегло от махалата. Той е сред най-добрите футболисти, докато Никола обича да играе на топчета.

Завърналият се от гурбет архитект е толкова изненадан и объркан от това, което заварва в дома си, че дори забравя за ножа. Но за малко. Миг след това камата блести, забита на масата. Но тя вече не е страшното оръжие, пред което всички в семейството треперят, а жалък надгробен камък на надеждата му да направи от сина си архитект. А дали не си и спомня думите на професора:

– Това момче е родено за художник.

Двама талантливи артисти и педагози са се заели с тежката задача да налеят ум и познание на необузданите си ученици.

Добри Добрев е от Сливен. Завършил е с отличие специалност „Живопис“ в художествената академия в Прага. Приятел на Васил Стоилов и майстор на акварела, той преподава рисуване. Говори меко, южняшки:

– Трябва да владеете конструкцията и пропорцията…

Репродукции на автопортрет и картини на Добри Добрев.

Заради закръглената фигура, учениците са го кръстили Шиша. Веднъж Никола пристига на училище с новия си вносен шарен пуловер. Добрев го намира за много интересен и прави чудесен маслен портрет на своя ученик. Платното, за съжаление, изчезва.

Никола Аръшев е от Стара Загора. Посветил се е на мисията да рисува страхотни пейзажи и портрети и цял живот да бъде учител. Той е класен наставник на Никола и Лъчко и им преподава живопис.

В седмицата, в която е задължен да говори против алкохола, обяснява:

– Той е лошо нещо и трябва да се борим срещу него. Пияният може да блъсне някоя жена в трамвая или да се сбие. Затова ние ще пием нормално. Мъничко.

По-късно класният, който трудно се справя с воденето на дневниците и цялата училищна бумажщина, е сменен от другарката Донка Кепова, красавица, която всичките момчета много харесват.

За младия Манев Художествената гимназия, създадена по съветски модел, е най-страхотното учебно заведение в света. Тя е истински остров на свободата. Докато в другите училища момчетата ходят остригани нула номер, нейните възпитаници се радват на дълги перчеми. Предвижда се да ги облекат в униформи: пелерини и барети, подобно на Рембранд. Основните им занимания, по четири-пет часа на ден, са по рисуване и живопис. Математиката, химията и останалите науки са между другото…

Исак ГОЗЕС   

                                                                       /откъс/

P.S. Книгата с автограф от автора Исак Гозес можете да намерите в Алеята на книгата, Шатра № 11.