ЗА СЛИВЕНСКИЯ ВОЙВОДА СУЧУРУМСКИ И КЪРВАВАТА СВАТБА В МАКЕДОНИЯ

Панихида в памет на сливенския войвода  Георги Папанчев, загинал в боевете на Илинденско-Преображенското въстание от 1903 г., ще отслужи в клуцохорския храм „Св. Никола” в Сливен отец Методи Попов на 2 август, неделя, от 12 часа. Същия ден ще се състои честване на 117-тата годишнина от най-масовото и най-организираното българско въстание. Патриотични организации ще поднесат цветя и ще се поклонят пред паметника на сливенския офицер и войвода в кв. Клуцохор.

За живота и делото на подпоручик Георги Папанчев разказва в своя очерк за него Василен ВАСЕВСКИ.

ПОДПОРУЧИК ГЕОРГИ ПАПАНЧЕВ: „ТУЙ, КОЕТО МЕЧТАЕХ, ГО ПОСТИГНАХ“

Не един и двама са храбрите сливенци, посветили живота си на Македония. Редом до Кръстьо Асенов и Димитър Дечев, стоят и други мъже във военен мундир, от които може би най-значимият е подпоручик Георги Папанчев, войвода от Костурско и Леринско. Днес ние, потомците му, знаем за него обидно малко.

Най-дълбокият извор за живота на Георги Папанчев е оставил Любомир Милетич, в своите „Материали за историята на македонското освободително движение“ /вж. „Към борбите на Югозападна Македония“, кн.IV, С., 1926, II 83-99 стр., Македонски научен институт/. Писаното за видния сливенец е въз основа на мемоарите на единствения жив борец от четата му – Дачо Георгиев от с. Арнауткьой, Разградско.

Ценно допълнение е и обнародваната биография на родителите на Папанчев /вж. сп.“Сливница“, С., 1910, бр.15-17/. Бащата Илия Папанчев е другарувал с Хаджи Димитър, участвал в подготовката на Априлското въстание, в къщата му е ушито знамето, там често е отсядал и прославеният Стоил войвода. Затварян е няколко пъти в турски зандани, но доживял Освобождението и заедно с жена си Мария отглеждат три деца. Най-големият син Александър загива в Сръбско-българската война през 1885 г., а Следващият – Георги, заминава през 1902 г. с четата на Това Давидов в Македония. В Сливен остава само сестрата Неда Папанчева-Попова. До нас са достигнали две писма от Георги Папанчев, изпратени до близките му. В тях се оглеждат черти от обаятелния му образ:

„10 октомври, 1902 г., Костурско.

Мили домашни!

Както виждате, аз съм далеч вече от вас, нали? Аз бях упълномощил една учителка да ви пише и вярвам, че сте получили, но не знам защо не ми отговорихте… Аз вече си купих 50 овци /става дума за четата, пише така, защото се опасява от разкрития – б.а./ и си ги паса по планината. Наскоро ще правим сватба. О, колко хубаво ще бъде! Съдбата ни била такава, да бъдем далеч едни от други, но аз вярвам, че ако Бог помогне, пак ще се видим. Туй, което мечтаех, го постигнах, сега и да умра, не ми е жал…

Целувам ви: Ваш Сучурумски“

***

26 октомври, 1902 г., с. Екшису, Леринско

Мили домашни!

Преди няколко дни ви лях писал, но не зная дали сте го получили. Аз се преместих с овцете в Леринско. Миналата седмица ми изядоха вълците 4 овци. Но и ние доста вълци сме уморили. Намирам се близо до Битоля, край една малка станция при железницата. Аз ще зимувам тук. Напролет се готвим за сватба. Ех, сестро, ако Бог помогне да се видим, имам толкова много работи да ти разправям по моя живот, че би трябвало цели седмици да ти говоря…

Целувам ви всички: Брат ви Сучурумски“

Четата на Папанчев е брояла 34 души. Как е протекъл животът й до 29 май 1903 г., когато е унищожена заедно с водителя си? Тя води неизтощими битки за поробена Македония, първата от които е била седемчасова, край с. Черганово, Воденско. Сетне четата се укрива в блатото на с. Люботен, където, прегладнели и с измръзнали нозе,  членовете й изкарват два дена. Идва ново сражение в землището на с. Баница, в местността Жълтият камък. Дванадесет души оставят костите си там, останалите разкъсват обръча. Войводата, „безстрашният, през цялото време командвал ту легнал, ту застанал прав“. Междувременно, Папанчев организира населението, наказва предатели и самозабравили се турци. Помощник е на Васил Чекаларов, а по-късно се прехвърля в Леринско. При с. Лясковец използват артилерия срещу него, но той пак се измъква невредим. Друг път се маскира в женски дрехи и с това успява да заблуди преследвачите си.

Снимки: Подпоручик Георги Папанчев вофицерска униформа. 2. Битката при с. Баница, 16.05. 1903 г., Илюстрейтед Лондон нюз.

В качеството си на признат военен ръководител в Леринско, Папанчев присъства на конгреса в Смилево, където е избран за началник в своя район, с помощник Михаил Чеков. Наближава „сватбата“ на 1903 година, подготвена от цял народ, за която той пише до близките си не на едно място. В съгласие със заръките на конгреса, Георги Папанчев насрочва среща на останалите дейци на 28 май 1903 г. в с. Баница. На нея се явяват войводите Ташко Димитров, Страти Дачев и Силян Пардов. Турците узнават за това и заобикалят селото с 4 табора войска и 2 оръдия. Призори на 29 май отекват първите изстрели на неравната битка. Папанчев се опитва, заедно с другите войводи, да си пробие път към селската черква. Ала подстъпът му за там е бил преграден от чифлик, в който вече са се укривали турци. Един подир друг падат четници и войводи. Георги Папанчев е прострелян в гърдите, ръката и крака. Край с. Баница загиват 13 четници. След като телата на убитите са обезобразени от „победителите“, селяните ги заравят в двора на храма „Св. Никола“, водителите в един гроб, четниците – в друг. На гробовете посаждат брястове. След като през 1913 година селото става гръцка територия,  гробът им е заличен от властите.

Такава е кървавата „сватба“, към което върви неизтощимо Георги Папанчев. Живи остават думите му: „Туй, което мечтаех, го постигнах.“ Този храбър мъж загива за род и родина. Тихо, скромно, както отиват на война и умират истинските воини. На пръв поглед – далеч от родния Сливен. Но има ли за Отечеството „близо“ и „далече“? Нали то е едно и също и в Костурско, и в Лерин, и в Охрид, и в Сливен?

Паметникът на Георги Папанчев в Сливен се намира в кв. Клуцохор, на кръстовището на улиците „Георги Икономов” и „Волентирска”. Той е дело на сливенски художник и учител Борис Дамянов.

Но днес ни изгаря срам, че животът на този бележит борец не е изучен както трябва. Не е оцеляла родната му къща в Клуцохор, името му не носи никоя улица или училище. Сякаш за друг народ е оставил костите си подпоручик Георги Илиев Папанчев – скъпа частица от вечната икона българска, пред която молитвено мълчим.

                                                                                                  Василен ВАСЕВСКИ