НАРОДНАТА УЧИТЕЛКА АРГИРА ЖЕЧКОВА, АПОСТОЛКАТА НА ЖЕНСКОТО ДВИЖЕНИЕ

175 години от рождението на родолюбивата сливенка, ученичка на Чинтулов и Доброплодни

 „Баба Аргира беше изключително будна жена, с интереси към всичко ново, въпреки напредналата си възраст. Четеше много книги /имаше запазени с посвещение от авторите/, не пропускаше и вестниците. Първа в квартала си е купила радио, следяла интересните предавания и обичала да ги коментира с близките си.

Много рядко е имало ден, без да бъде посещавана от гости – видни общественици и учители, като г-н Илия Гудев, учител и кмет на Сливен, г-н Атанас Николов, г-жа Соня Дрянкова, учителка и г-н Стефан Гидиков. Записвали са спомените й за Сливен и неговите известни личности. Чест гост й е бил Димитър Полянов, поет, посещавали са я деятели на читалище „Зора“ – Сливен, математикът проф. Димитър Табаков, поетесата Елисавета Багряна, писателят Добри Немиров и др.

Гостите се черпели с нейния специалитет – бяло миндалово сладко, поднесено със сребърна лъжичка, с чаша ледена кладенчова вода. Друг неин специалитет е било желето от дюли – много гъсто нарязано, като парченца локум.

Баба Аргира обичаше много цветята и под нейно ръководство се поддържаше хубава градина, с оформени от чимшир фигури и много цветя. Показваше на гостите едно синьо цвете, което нарекла „Фердинандче“ в чест на цар Фердинанд, който й гостувал и много харесал това цвете.

През 1921 г. баба Аргира посетила Париж, придружавайки внука си Захария – студент в Белгия. По време на престоя си във френската столица, обиколила всички забележителности и музеи, и се качила на Айфеловата кула. Често обичала да разказва с възторг за Париж. Оттам е купила един голям несесер с медикаменти. Баба Аргира е познавала много билки и много близки се обръщали към нея за съвет и лечение. Чести пациенти са й били бедни деца, които не са имали пари за лекарства. Всяка година на 24 май баба Аргира е била посещавана от много учители и ученици с букети цветя, които поставяли венец на входната врата.“

Спомен за баба Аргира от Руска Жечкова – съпруга на внука й Захария Жечков, първороден син на Михаил Жечков и Стела Домусчиева, по-късно разведени. /По материали от архива на д-р Михаил Жечков/

… Аргира Жечкова е истинска народна учителка – неуморима, енергична и забележителна общественичка, посветила живота си на развитието на учебното дело и просветата на своите съгражданки. Родена е на 20 юли /1 август/ 1845 година в Сливен. Произхожда от виден сливенски род, дал на историята редица самопожертвователни възрожденци и общественици: Хаджи Михаил Калудов, един от българските пратеници на княз Ипсиланти по времето на Гръцката завера, Михаил Колони,  Добри Чинтулов и мнозина други сливенски революционери и просветители. Българката от украински произход (по майчина линия) има забележителен житейски път.

От най-ранна възраст, Аргира изпъква като даровито и умно момиче. През 1851 г., на шест години, постъпва в Девическото училище, ръководено от Елисавета Желева, където изучава Рибния буквар, Царственика, Закон Божи и Апостола. Ученолюбива и прилежна, тя завършва с отличие всички образователни степени. Частна ученичка е на изтъкнатия педагог Сава Доброплодни и на Добри Чинтулов, ревностна разпространителка е на Чинтуловите бунтовни песни.

През 1865 г. Аргира Димитрова е поканена от училищното настоятелство за учителка в тогавашното девическо училище. Започнала с 30 момичета, броят им скоро нараства на 100. Тя не се ограничава само с пряката преподавателска дейност, а урежда ежедневни сказки за майките на своите ученички. Пред тях изтъква нуждата от образование за децата. Енергична и амбициозна, Аргира Жечкова организира и следобедни курсове за неграмотни девойки, за да ги запознае не само с четмо и писмо, но и да ги просвети по основните въпроси от всекидневния бит на българката.

Натрупаният професионален и житейски опит, лидерските и организаторските качества на сливенската учителка, насочват енергията й към още едно начинание – създаването на първото женско дружество в града. През 1870 г. Аргира Жечкова основава в Сливен дружество “Майчина длъжност”. Дружеството си поставя за цел не само да подготви младата българка за бъдеща майка и съпруга, но и да направи сливенката равноправен член на българското общество. Изпраща в чужбина млади и способни сливенски девойки, да продължат образованието си.

През октомври 1874 г. Аргира гостува в Букурещ на братовчед си Михаил Колони, където се запознава с редица видни българи: Евлоги и Христо Георгиеви, Христо Ботев, Киряк Цанков, Никола Ценов и др. Завърнала се в родината по време на размирната 1876-та, младата учителка става сподвижничка на тайните комитети на Васил Левски, което я прави подозрителна за турската власт и тя е принудена да замине за Браила, където участва в събирането на средства за издръжка на пристигащите от Сърбия четници.

Освобождението заварва Аргира отново на своя пост – учителка в третокласното женско училище. След това тя става главна учителка в Бургас до 1886 г., а през учебната 1886/1887 година отново е учителка в родния си Сливен. През тази година тя се омъжва за сливенския търговец Захария Жечков.

Снимка: Аргира Жечкова и съпругът й Захария Жечков, около 1900-1901 година. Прав между тях – синът на Захария от първия му брак – Михаил Жечков, дядо на известния сливенски лекар хирург д-р Михаил Жечков. Снимката е от семейния архив на д-р Михаил Жечков.

Съпругът й също е издънка на родолюбив и известен по време на Възраждането сливенски род. В обществената си и благотворителна дейност, Аргира Димитрова Жечкова има неговата неограничена подкрепа. Тя е между основателите и на дружество, създадено за подпомагане на сираците “Подслон”, за което работи цели 25 години. Тя е сред инициаторките за построяването на старопиталището. От 1908 до 1922 г. е председателка на Комитета за издръжка на безплатните ученически трапезарии в града, на които подарява 1000 златни лева. Активна деятелка е на дружество “Червен кръст” от 1903 до 1924 г. и редовен член на женското дружество “Майчина длъжност” почти до края на живота си.

Въпреки напредналата възраст, тя безкористно съдейства за подслоняването и изхранването на деца, пострадали от чирпанското земетресение. След тежкото земетресение в Чирпан на 14.04.1928 година, целият град е сринат. От името на сдружението „Майчина длъжност“, Аргира Жечкова организира приемането на ученици от Чирпан в гр. Сливен, като им осигурява подслон. Децата са настанени в по-заможни сливенски семейства, осигурява им се ученическа трапезария. Пострадалите от земетресението чирпански деца продължават успешно учебната 1927/28 година и всички я завършват успешно.

Необичайно любознателна за жена от ония години, с широки културни интереси, макар вече минала шейсетте, през месец август 1906 г. Аргира Жечкова реализира голямата своя мечта – “да види отблизо света”, като посещава почти всички европейски столици: Будапеща, Виена, Прага, Дрезден, Париж, Берлин и др. Аргира поддържа връзки с мнозина от първите ни писатели – Т.Г. Влайков, Йордан Йовков, Добри Немиров, Антон Страшимиров и др.

Национално признание получава на 18 юни 1906 г., когато е наградена от цар Борис III с дамски кръст, втора степен на народния орден “За гражданска заслуга”. До последните дни на живота си баба Аргира, както по-късно всички я знаят, се радва на уважението и обичта на своите съграждани.

През 1935 г., по инициатива на дружество “Майчина длъжност”, е създаден комитет за честване на Аргира Жечкова, по случай навършване на 90-годишната й възраст и 70-годишната й обществена дейност. Цялата сливенска общественост се стича да окаже внимание на видната си съгражданка. Към нея са отправени безброй поздравления. Получава много подаръци от Министерството на народното просвещение, от светата църква, дори и от цар Борис III.

След честването, Аргира Жечкова публикува благодарствено слово към съгражданите си във в. “Изток”, в което прави скромна оценка за извървяния от нея път: “Работила съм, но кой не е работил в оная епоха на огън и меч?! Аз само продължих делото на моите учители – Доброплодний и Чинтулов, и се помъчих да тласна родната просвета и образованието на българката към една по-възвишена цел. Нужно беше по-високо съзнание по отношение необходимостта от образование, както за децата, така и за възрастните. Нужно беше жената и мъжът еднакво високо да издигнат факела на просветата, за да бъдат градители на едно по-високо гражданско и национално възпитание.“

Достигнала почти столетие /97 години/, във влажното есенно утро на 3. 11. 1941 г., най-видната и будна сливенска жена приключва земното си битие. Сливенското гражданство й отдава необикновена почит на погребението й по специална програма, уредена от граждански комитет. На 8.11. 1941 г. е поклонението в Сливен пред тленните останки на Аргира Жечкова.

Сн.: Аргира Жечкова, линогравюра на художника Евгени Курдов

И днес сливенската общественост отдава заслужена почит на тази родолюбива българка и вдъхновена апостолка на женското движение. Аргира Жечкова е избрана за патрон на училището на Женския затвор в Сливен. Една улица в Сливен, в квартал Ново село, носи името й. Сливенската община учреди наградата „Аргира Жечкова“, която се ръчва всяка година на 24 май, на заслужила сливенска учителка, за високи професионални успехи и обществена дейност.

По материали на

Д-р Михаил ЖЕЧКОВ и Румяна ДИМИТРОВА