Какво е запазено в Сливен 73 години след смъртта на видния представител на българския архитектурен модернизъм?
Арх. Захари Илиев е един виден представител на българския архитектурен модернизъм. Той създава в Сливен шедьоври на модерната архитектура, издържани в духа на архитектурната школа Баухаус. Дали арх. Захари Илиев е завършил Баухаус или Мюнхенската политехника напоследък се спори. Изследователят на неговото изкуство Светослав Милев, който твърдеше, че арх. Захари Илиев е възпитаник на школата Баухаус, не е сред живите. Това обстоятелство не смятам за особено значимо, при всеобщото признание, че арх. Захари Илиев определено твори архитектурни бижута в духа на школата Баухаус.
Ето какво пише сайта „Български архитектурен модернизъм“ преди малко повече от година, на 4 април 2019-та: „На не едно място се среща твърдението, че архитектът е възпитаник на школата БАУХАУС. Никъде в списъците със студенти от Ваймар и Десау, обаче, той не фигурира. Според нашите проучвания на матрикулните книги на Мюнхенската поолитехника, Захари Илиев изучава архитектура в баварската столица в периода 1923-1927 г., където се и дипломира. Проектите му, сред които и този на Митрополията в Сливен – първокласен образец за модернизма със своите ясно четими обеми, плоски покриви, асиметрична и хармонична обемно-пространствена композиция – демонстрират много тънкото вникване в идеите на архитектурата на Модерното движение и в духа на школата БАУХАУС.“
Във ФБ страницата на този сайт открих снимки на сгради – обществени и частни, които са доказано дело на арх. Захари Илиев. Една от тях е моята родна къща, построена от дядо ми, писателя Йордан Богдар, в която в момента живее баща ми д-р Веселин Василев. Другата къща, която познавам и която със сигурност е дело на арх. Захарри Илиев, е на моя учител по математика Стефан Шопов, но тя е наследство на съпругата му от фамилията Гиндеви. Няколкоетажната сграда по Стария бряст, бивша собственост на банкера Гендо Ташев, родственик на моя дядо, също със сигурност е проектирана от арх. Захари Илиев.
Сн.: Частни сгради в Сливен, проектирани от арх. Захари Илиев
Също и къщата на Семови на бул. “Цар Освободител”. Да не говорим за най-големия архитектурен шедьовър – култова сграда на Сливен – Сливенската митрополия.
Преди 13 години директорът на Художествената галерия в Сливен Светослав Милев направи изложба в памет на Захари Илиев. Ето какво написа по повод изложбата във в. „Сливен“, бр.10, 23.09.2007 г., скулпторът Светослав Милев – за архитекта и неговото творчество, което беше подробно проучил.
АРХ. ЗАХАРИ ИЛИЕВ, ЕДИН СЛИВЕНЕЦ В БАУХАУС
Автор: Светослав Милев
Изложбата “Един сливенец в БАУХАУС – Арх. Захари Илиев” през август 2007 г. в изложбената зала “Сирак Скитник” в Сливен бе посветена на паметта на един от ярките строители на Сливен през XX век – арх. Захари Илиев. 60 години след неговата смърт на 23 юли 1947 година, изложбата в памет на неговото творчество беше един заслужен, но вероятно закъснял почин, който поставя пред съвременните поколения много въпросителни.
В историческата памет на Сливен са вписани с ярки букви имената на арх. Георги Козаров (първият изследовател на старото архитектурно наследство и автор на проекта „Паметник на войводата Хаджи Димитър и Пантеон на сливенските възрожденци“), на арх. Боян Стоянов (автор на проектите на Узуновата къща – днес Художествена галерия и на Русчевата къща), арх. Йордан Йорданов (автор на архитектурния проект на сградата на Община Сливен и Обединена българска банка). Тези сгради и до днес са функционални и внасят благороден елемент в съвременния град. Към тези имена трябва да бъде включено и името на арх. Захари Илиев, чийто архитектурни творби допълват централното градско ядро на Сливен и му придават облик на модерен европейски град. Те са изградени в човешки мащаб, на два до три етажа, със скромни бюджети.
Арх. Захари Илиев, който е роден на 9 февруари 1898 г. в гр. Севлиево, е възпитаник на прославената школа БАУХАУС, ръководена от Валтер Гропиус. В периода 1923 – 1927 г. учи във Ваймар и Десау. Негови преподаватели са Йозеф Алберс, Лаело Мохой-Наги, Василий Кандински, Паул Клее и Оскар Шлемер.
През 1928 г. арх. Захари Илиев отваря свое архитектурно бюро в Сливен, където реализира основното си творчество – няколко десетки сгради в духа на стилистиката на БАУХАУС. Точните им оразмерени форми и пространствени решения ги нареждат между архитектурните забележителности на Сливен. Между тях се открояват няколко обществени постройки: Популярна банка, Централни хали (реконструирана), Военна болница, Хотел Сливенски минерални бани. Негов шедьовър е сградата на Сливенската Митрополия. Тридесетина граждански сгради допълват делото на арх. Захари Илиев.
Сн.: Сливенска митрополия, Бивша Популярна банка, хотел на Сливенски минерални бани, Военна болница – Сливен, проектирани от арх. Захари Илиев.
Негови реализации има в градовете Айтос – читалище, Кермен – сградата на общината и граждански сгради в Севлиево и Ямбол. За съжаление, една част от тях са разрушени по конюнктурни причини, а върху други невежеството е сложило своя отпечатък.
По негови проекти са реализирани паметниците на загиналите през войните 1912-1918 година и Братската могила в сливенската градска градина. През четиридесетте години на миналия век арх. Захари Илиев е член на настоятелството на Читалище “Зора”. Умира на 23 юли 1947 г. в град Сливен.
Изложбата, посветена на делото на арх. Захари Илиев, повдига много въпросителни, които се отнасят до отношението на обществото към архитектурното наследство и неговите създатели, до защитата на паметниците на културата и днешната им съдба.
Светослав МИЛЕВ
Споделете в социалните мрежи
Редактор: Щилияна Василева
Журналист, автор, редактор, пиар. Хуманитарни занимания със словото. Не си правя илюзии, че Словото днес е на особена почит. Но зная също, че то е в началото на всички човешки неща, което ми дава надежда, че има смисъл и най-малкото добро дело в негова чест.
