САМОЛЕТЪТ ЗАКЪСНЯВА…, КОГАТО ЧОВЕК ЗАГУБИ ВЯРАТА И ВОЛЯТА ЗА ПРОМЯНА

Кой каза, че Амели Нотомб няма да бъде разбрана от сливенската публика? Че сливенската публика възприема само евтини комедийки и забавни „мечки“ в комерсиални представления? Нищо подобно, бих казала, наблюдавайки реакциите на публиката в представлението на открито на „Козметика на врага“ от Амели Нотомб на 21 юли вечерта. Никога не подценявайте публиката, госпожи и господа. Аз видях с очите си как тя следи със затаен дъх действието в едно стойностно като театрална естетика и интригуващо като сюжет представление. Нищо, че то спада към уж трудно възприеманата категория на психологическата драма. Аз чух с ушите си как млади хора благодариха на екипа на Драматичния театър след спектакъла, споделиха своето задоволство от видяното и питаха кога ще има други интересни пътешествия в света на театъра. Още в диалогичния роман на Амели Нотомб, тази психодрама е облечена в интересна криминална интрига, развита в изненадващи обрати и неочаквани възможности, за да пропътува зрителят през цялата история, до поуките за тъмната страна на човека, за другия му аз, за лутанията в екзестенциалните лабиринти и за укротяването на вътрешния враг в себе си.

За изграждането на този странен и силен спектакъл, режисьорът Петър Денчев използва всички възможности на театралния език, от класически до кинематографически, от сценографска до музикална образност, от Вазарели до Равел, включвайки своята режисьорска фантазия в авторовия свят, а не обратно. Той въвлича зрителя изкусно и неусетно, по един магнетичен път, в моралните дилеми на съвремието и обитаващото го човечество. По същия атрактивен начин актьорите Ивайло Гандев и Димитър Марков „разкодират“ заглавието, скрило в себе си привичното  за съвременника разкрасяване на вътрешния враг – този, който живее в теб и те обладава, когато загубиш вяра в онази висша сила, от някои наречена Бог. Пред огледалото, променящо своята перспектива по време на действието, двамата разиграха енергично и живописно отраженията на двойствеността на престъпника, който „извършва престъплението си в блаженото неведение на своята социално приемлива половина“, а това според режисьора е класически мотив от времето на д-р Джекил и мистър Хайд.

За страшната сила на вътрешния враг, „който се мотае в червата на всеки от нас“, бъбри отначало невнятно героят на Ивайло Гандев Текстор Тексел на едно летище, където самолетът закъснява. И досажда на лъскавия чистофайник Жером Ангюст с екзистенциални приказки за смъртта, скрита в красотата, за сладострастието като върховен умисъл на живота и за тежестта на вината. След налудничавия разказ за изнасилването в мястото за срещи – гробището и извършеното от него убийство на чай у Изабел, следва изненадващ обрат в действието, прекрасно обоснован психологически от двамата артисти на сцената, в която става ясно, че Жером е съпругът на жертвата. Виновникът за убийството никога не бил открит, но пред него ли е наистина той?…

В забързания ритъм от първото разкритие, през  второто – че убиец е неутешимият вдовец, до финала, Тексел-Ивайло Гаднев и Жером-Димитър Марков артистично дописват цитираните философи Паскал и Спиноза, за да убедят зрителя, че „Истинският морал е безразличен към морала“ и че „Наричаме лудост онова, което не разбираме“. Те умело надграждат драматичното напрежение до кулминацията, в която Текстор разкрива загадката за истинския извършител на идеалното убийство: „Аз съм Ти. Аз съм онази част от теб, която живее в теб, вътре в теб.“ Прехвърля ли Текстор на другия въгленът на вината, вижда ли обезумелият Жером в огледалото истинският образ на „убиеца на 20 век“ или ще се  оправдае с утешението на обвинителя си Текстор, че „рискът е самият живот и който не рискува, той не живее“? Логиката на спектакъла няма за цел да посочи кой е добрият и кой е лошият герой. Представлението рисува картини от една потресаваща история, задава въпроси без да размахва пръст, без да посочва виновника за най-страшното на света престъпление, извършено тогава, когато човек загуби вярата и волята си да променя света.

…Посланието на спектакъла на Сливенския театър „Козметика на врага“ стигна до публиката тази вечер, с тази непосредствено и искрено поднесена от актьорите (за първи път у нас) история на Амели Нотомб, в която се отразяват тревогите на деня и събитията, които ни обграждат. Която ни разказва как, когато самотният човек окончателно загуби своята чувствителност, самолетът за където и да било закъснява.

Щилияна ВАСИЛЕВА