Не само аз харесвам този спектакъл на Сливенския драматичен театър, с прекрасните текстове на Елин Пелин. Оказа се, че някои от зрителите в изпълнения до краен предел гимназиален двор идват да го гледат не за пръв път. В „Изкушение“, към повече и по-малко познатите откъси от Елинпелинови творби, се прибавя и майсторската работа на режисьора Добромир Цветков, който е успял така да запали умовете и сърцата на актьорите така, че представлението се играе години след създаването си.
Актьорите – трима млади мъже и една жена, отново успяха да развълнуват жадната за театър публика. Тя притихнала слушаше разказа на Димитър Марков за Нане и Вуте, смя се с глас на изобретателността на Андрешко – селския хитрец, оставил позорно ревизора в блатото, в изпълнението на Августин Демерджиев. И продължаваше да следи с внимание артистите, когато, преобразени в косачите Стамо и Лазо, играха опозиция в разговора за младата невеста Иглика, вземайки повод от приказките на третия – Благолаж. Димитър Костадинов беше по народному убедителен в разказа си за бялата кукувица, на която, ако сториш поклон три пъти, ще те заведе до търсеното имане. По-късно – изразително парадоксален в кожата на отец Ферафим, с развързан от виното език, издаващ еретика под расото с философията, че „Дяволът не може без бога, както народът – без вяра.“
Чудесно се справи Николина Велчева с любимата си женска роля. Артистично и затрогващо, актрисата представи драмата на окаляната и излъгана девическа любов. С податките в контекста за поруганата невинност, която страстно дири разковничето на Любовта.
Дори епизодичната поява на театралния доайен Михаил Илийков изпълни въздуха с Елинпелинова символика, прекрасно събрала на сцената сериозния размисъл за нашенската народопсихология с актуални препратки за живота на българина в едно време на търсене на келепира – време, което рои партизаните на партиите с власт. И всеки от героите се изкачи на копата сено – народната трибуна, от която един издига кръста, друг – тоягата.
Така видях аз символите и смисъла на театрализирания Елинпелинов разказ за изкушенията по пътя на българина към винаги лелеяния и никога недостигнат по-добър живот. Може друг да ги е видял иначе. Но поклонът на артистите беше съпроводен с цветя и аплодисменти. А каква по-голяма радост за актьори и публика от единението на финала?
Истината е, че лятната театрална програма на открито продължава и интересът на публиката към нея стремително се увеличава.
Щилияна ВАСИЛЕВА
Споделете в социалните мрежи
Редактор: Щилияна Василева
Журналист, автор, редактор, пиар. Хуманитарни занимания със словото. Не си правя илюзии, че Словото днес е на особена почит. Но зная също, че то е в началото на всички човешки неща, което ми дава надежда, че има смисъл и най-малкото добро дело в негова чест.
