„ПРОКУРОРЪТ“ – ПЪРВАТА БЪЛГАРСКА ПИЕСА, ИГРАНА В АНГЛИЯ, НО ФИЛМЪТ СПРЯН

Английският писател Чарл Пърси Сноу , който превежда „Прокурорът“: „Пиесата на Джагаров представлява най-откритата атака на писател от Източна Европа срещу сталинизма досега.“

Автор: Исак ГОЗЕС

Днес младите хора от училища и университети едва ли са чували стихотворението „България“ на Георги Джагаров, което носи енергията и мощта на един голям поетически талант. То бе изхвърлено  от учебниците, а авторът му, роден на 14 юли преди 95 години, е зачрекнат и забравен. Георги Джагаров си отиде през 1995-та година, самотен и  огорчен.  Своите  му отнеха всички звания и го дамгосаха  като ренегат. Ракът го довършва.  Оставя една неиздадена книга „Post Skriptum“, която и до днес не е видяла бял свят.

Човекът, на чиято маса мечтаеше да седне всеки обладан от музи екземпляр, днес няма паметник, няма именувана на него улица. Само в справочника на сливенското село Бяла се споменава, че там е родена такава личност.

Трагична съдба на един голям талант, ще кажат едни. Така му се пада, ще отсекат други, неуспели да се докопат до компанията му, чиито сметки той редовно плащаше.

 

Началото на живота му в Сливен е обещаващо. Бедното момче с корени от село Бяла е отличник в гимназия „Добри Чинтулов“.  „Когато през 1945 година получих от Христо Радевски насърчително писмо, три пъти съм обиколил Сливен от вълнение”, споделя самият Джагаров пред журналиста Величко Хинов. Увлеченият от левите идеи младеж е изпратен в затвора, откъдето на 9 септември 1944  излиза като герой. Учи литература в Москва. Става председател на Съюза на българските писатели. Тодор Живков го обича и облича с власт. Вече е на софрата на най-първите.  „Другарю Живков, не ми е сладка глътката без моя приятел Георги Джагаров. Разрешете да го повикаме, да си кажем заедно едно наздраве! “- думи на другия любимец на Първия, актьорът Стефан Гецов.

 

Според съпругата на поета  Цветана, тогава завистливи писатели правят пътека до кабинета на Живков, за да го махнат от председателския пост и успяват.  Джагаров е свален, чрез издигане. Става заместник-председател на Държавния съвет на НРБ – най-високопоставеният по длъжност поет в историята на българската литература. „Правят ме чиновник.“, въздъхва  след назначението. Добре е знае ,че  властта и поетичния талант не са родени да танцуват заедно. Все по-малко се говори за твореца и все повече за бохема, главатарят на бурните нощни запои с припкащи като пеперудки млади поетеси, ласкатели с пламнали  от умиление  сервилни лица и куп други кандидат гении. Той им се надсмива в стихове: „ И ваште благородни дами/ към мене гледаха със страст/ че любех аз от вас по силно/ и пиех по- добре от вас“

В крайна сметка обаче, изводът е: „Съжалявам, че разпилях силите си и не успях да дам на хората онова, което те очакваха от мен.“

Сн.: Георги Джагаров, с Александър лилов и Людмила Живкова

Грешен или не, Джагаров е талантлив. Той е чаровен, боготворящ Ботев бохем, патриот, обичащ България. “Прокурорът” е първата българска пиеса, поставена в Англия. Спектакълът на сливенската трупа печели първо място на прегледа на българската драма и театър в София. Играе се на много сцени по света. Определят я като първия художествен удар срещу механизмите на сталинската система у нас.

 

Сн.: “Прокурорът” в Сливенския драматичен театър, 1963, с актьорите Венелин Пехливанов, Иван Раев /сн.1/ и Николай Дойчев /сн.2, втори отляво надясно/, които, заедно с автора Георги Джагаров, са отличени с награди на Третия национален преглед на българрската драма и театър.

Идва 10 ноември 1989 година. Тодор Живков вече не е на власт. И тогава, в последните дни на последното социалистическо народно събрание,  Георги Джагаров заявява от трибуната му, че вече не е член на парламентарната група на БКП и се обявявя за независим депутат.  Заедно  с това, той напуска и любимата си тогава Комунистическа партия. Всички в залата са потресени. Цветана Джагарова твърди, че съпругът й не се е посъветвал с никого за това свое фатално решение, но все пак е предупредил семейството.  Той самият обяснява: „Не може Андрей Луканов да събере комисията за вината на БКП и да и нареди да включи един поет във всичките й списъци“.

Но времето е разделно. Всеки се спасява както може, мъчи се да прехвърли греховете си на другите. От Джагаров не се иска мнение, а отговор на въпроса: „Защо напускаш БКП?“ Той отговаря: „Беше ми дотегнало  да завися от една партийна върхушка, тя да ми определя как да живея и какво да правя. Познавах ги много добре тяхната страхливост, непочтеност,  тяхното грубиянство и властолюбие. Аз не им бях удобен, защото рано или късно щях да ги разоблича… Затуй се надигна срещу мен цялата сбирщина от лъжци и клеветници. Бях сам, а тълпата ревеше, искаше да разкъса някого и те я насочваха срещу мен.“

Тези думи са изречени много след като поетът е анатемосан от партията си и  дамгосан като ренегат и предател. Четем ги в книгата „Последно“  на журналиста Величко Хинов. Принципът : Щом не си с нас, си против нас си остава водещ в партийните редици. Откровенията да Джагаров са глас в пустиня. Никой не иска да си спомни какво казва за него  английският писател Чарл Пърси Сноу , който превежда  най-нашумялата му пиеса: „Прокурорът“ на Джагаров представлява най-откритата атака на писател от Източна Европа срещу сталинизма досега.“

Премиерата на пиесата в Народния театър предизвиква смут. След като пада завесата, залата потъва в тишина. А там са първите хора на партията и държавата.  Но, когато Тодор Живкова започва да ръкопляска, всички го последват.  „Прокурорът“  е първата българска пиеса, която се играе в Англия.

 

Сн.: 1. “Прокурорът” в Народния театър, със Стефан Гецов. 2. Филмът

Филмът, създаден  по нея през 1968 г., няма същата съдба. Въпреки че негови автори са асове на българското кино: Любомир Шарланджиев,  Георги Георгиев- Гец, Йордан  Матев, той е спрян. И когато голямата аткриса Невена Коканова, в качеството си на съпруга на режисьора, питала Тодор Живков:  „Защо?“, Той нищо не казал, само вдигнал пръста си нагоре. Това било ясен знак:  Причината е Москва.

 

Сн.: Кадри от филма “Прокурорът”

Филмът получава закъсняло признание 20 години по-късно, 10 години след смъртта на режисьора. Двадесет години след създаването си, “Прокурорът” е реабилитиран – получава специалната награда на Съюза на филмовите дейци.

                                                                                                                       Исак ГОЗЕС