В сливенската галерия „Май“ интересна изложба представя художникът Георги Чонков. Той излага маслена живопис, провокирана от източната култура, която го вдъхновява. Георги Чонков, след дълги митарства по света, от Испания до Чикаго и назад, към България, в момента живее в сливенското село Тополчане, но може да се каже, че е гражданин на света. През 46-годишния си творчески живот е работил какво ли не и се пробвал в какво ли не: Като започнеш от архитектура и стигнеш до приложни изкуства, вътрешен дизайн на осветителни тела и стъкло и т.н. Обича да експериментира, правил дори мебели – от проектиране до изработка, сам изработва рамките на картините си сега. Завършил е изящна графика във Велико Търново през далечната 1975 година, член е на СБХ.
В Сливен той показва своята втора самостоятелна изложба. Първата е преди години в САЩ, където пребивава 3 години. Казва, че щом човек иска да работи и е честен и почтен, навсякъде е добре дошъл. Затова е странствал по света колкото можал. Осъществената американска мечта по
дкрепя днешната му любов към свободата, широтата и липсата на ограничения, затова не се страхува от големия формат. Уморяват го по-скоро по-малките формати, не иска да събира преживяванията си в ограничени пространства.
За плакат на изложбата неслучайно е избрал картината си „Хайку“. Харесва източното изкуство, по-скоро източната композиция. „С класическата композиция не се харесваме взаимно.“ – признава. И коментира творческия си почерк така: „Не харесвам този вид изкуство, в което се плаче и се страда, и се крещи. Обичам поезията и красотата в изкуството.“
В творчеството си Георги Чонков не търси драмата, а радостта – радостта в ярките, слънчеви, свежи тоналности, поднесени обаче не агресивно, а с някаква вътрешна изтънченост и деликатност. „Не харесвам драмата, драмата е нещо, което не е за мен.“ – признава художникът. Твърди, че го дразни единствено глупостта. А го вдъхновява красотата – всичко изящно, фино, елегантно. Това може да е жената, природата, цветето или дървото, радва го всичко красиво в света. Именно тази радост от красотата е закодирана в неговите живописни платна. В тях, елегантно поднесени, дефилират и бялата прохлада на зимното утро, и лазурната ведрост на май.
Фениксът заема централно място в изложбата му – защото за него „Фениксът е всичко. Началото и края. Прераждането. Всичко е в него. Той е огънят.“ Този феникс свалил за изложбата от стената срещу камината си вкъщи, където на една гола стена стоял идеално, красиво и мощно.
Кой е Доайенът? – запитва се посетителят, когато застане лице в лице с платното, разсечено от християнски кръст, с двама светци, изографисани диагонално. В началото е покровителят на художниците Св. Лука, един от четиримата евангелисти. Но пред кръста, дори изпреварило Св. Лука в пространството, е женското лице, в което всеки разпознава Св. Богородица. Това за художника е символът на Жената – майката, любимата. Уловката в тази работа според Георги Чонков е в мисълта за изкуството, която той самият носи в себе си.
Преобладаващо маслена живопис показва Георги Чонков в изложбата си в галерия „Май“ . Но като график, не се е поколебал да наруши общия стил и да добави в експозицията две свои чудесни рисунки и две творби – също графически, изработени със смесена техника.
Така решил, защото, ако трябва да постави заглавие на изложбата си, то ще бъде Път. Животът е път. Цитира източните философи, според които „Важен е пътят. Пътят към всяко нещо.“ Защото, пак според източните мъдреци, всеки живот е подготовка за следващия.
…Докато завърши една работа, художникът рисува, поправя и пак рисува. Имал един преподавател, който казвал: „Докато не се научиш да късаш, няма да се научиш да рисуваш.“ И това е едно от правилата на занаята, който за него е удоволствието да прави онова, което иска, мисли или мечтае. Надява се до 29 юли публиката да открие в изложбата му това, което й доставя удоволствие.
Щилияна ВАСИЛЕВА
Споделете в социалните мрежи
Редактор: Щилияна Василева
Журналист, автор, редактор, пиар. Хуманитарни занимания със словото. Не си правя илюзии, че Словото днес е на особена почит. Но зная също, че то е в началото на всички човешки неща, което ми дава надежда, че има смисъл и най-малкото добро дело в негова чест.
