Третото представление от юнската програма на Драматичния театър в Сливен събра снощи още повече зрители в театралното фоайе. То отново бе резервен вариант на двора на гимназията след падналия дъжд. Променливото време не спря публиката, която влезе в театъра за моноспектакъла на Димитър Марков „Епопея на забравените“, спазвайки всички приготвени противоепидемични мерки и не сбърка, защото остана много доволна от представлението.
Сн. На 18 юни, след представлението – цветя за Димитър Марков
На финала награди актьора с продължителни аплодисменти и въпреки че спектакълът не беше премиера – с цветя. Защото преди това той подари на театралните зрители, оставени два месеца без театър заради дългата COVID ваканция, едно емоционално театрално преживяване по стихове на Вазов и текстове на Захари Стоянов. Димитър Марков се оказва майстор в моноспектакъла, защото отново, както в „Семьон“, както и в „Одисей“, показа как, когато раздаваш безрезервно съзидателна енергия, дори и сам на сцената час и половина, можеш да „заковеш“ вниманието на зрителя. Да го направиш емоционално съпричастен на театралния разказ, да докоснеш у него съкровеното.
Сн. Сцени от „Епопея на забравените“ – моноспектакълът на актьора Димитър Марков е в афиша на Сливенския драматичен театър вече 8 години и продължава да се играе с успех пред публика от различни поколения.
Бях забравила това представление, гледала съм го преди доста време. То отдавна не слиза от афиша на театъра. Осем години по-късно Димитър Марков успя да ангажира публиката отново, с езика на създадената от Вазов вълнуваща поетическа история на незабравимото в борбите на българите за освобождение. Акцентът върху светлите личности на Левски, Бенковски, Братя Жекови, Кочо и Опълченците на Шипка накара публиката да зашепне познатите стихове ведно с актьора. Театърът обаче не е рецитация. В сложен баланс между патетиката на стиховете и театралната им интерпретация, актьорът влезе в диалог със зрителната зала с един човешки разговор за героизма и предателствата, за гигантската жертвоготовност и кървавия погром над въстаналия народ, за страха на роба от смъртта и възвишения подвиг на свободния човек. В напрегнато драматично действие, до умело изградената кулминация, естествено се роди съпреживяването. И на поклона видях не само благодарна публика, но и гордо вдигнати с национално самочувствие чела. Артистичната мисия на този силно патриотичен спектакъл е да припомни на българина, че може с пълно основание да изрича Вазовите думи: „..син съм на земя прекрасна, син съм на юнашко племе“. Кой каза, че днешният българин е национален нихилист? – на представлението се радва много и младата публика.
С вдъхновеното изпълнение на Димитър Марков в „Епопея на забравените“, театърът набра скорост във възродения след карантината театрален живот. Разговорите пред театралните афиши на излизащите зрители бяха за следващите представления на сливенския театър.
През юни остават две – детско и за възрастни: „Най-усмихнатият подарък“ по Джани Родари на 20 юни от 11 ч. и „Концерт за френски ключ и маските на Мелпомена“ на 25-ти от 20,30. Мястото на срещата е известно: гимназиалния двор, предоставен безвъзмездно за театралните представления.
Щилияна ВАСИЛЕВА
Споделете в социалните мрежи
Редактор: Щилияна Василева
Журналист, автор, редактор, пиар. Хуманитарни занимания със словото. Не си правя илюзии, че Словото днес е на особена почит. Но зная също, че то е в началото на всички човешки неща, което ми дава надежда, че има смисъл и най-малкото добро дело в негова чест.
