Автор: Христина ДИМОВА
Първи етаж. Магазинни прозорци до тротоара. Гледаш, гледаш през витрината и какво – едно и също. Ако сведеш погледа си да виждаш хората до кръста, едва ли можеш да различиш кой е мъж и кой – жена. Всички са с гащи, т.е. панталони и най-вече със стегнати спортни клинове, впити в безформени задници и шкембета с изпъкнали хълбоци и с още по-видими неправи крака.
Една войнишка почерняла маршировка замрежва погледа ти. Нищо цветно – дори турски шалвари, узбекски потури или поне шопска носия. Няма! Чернилка от горе до долу. И това ми било млади хора! Нека ходят със скъсани дънки, парцалено раздърпани, но все пак днес е празник и времето е топло.
Къде се тесните сексполи с цепка отпред и отзад, отстрани или раздиплените на волани рокли? Да се вижда кръстчето, коланчето, за да те прихванат, да те закачат наужким. Гащи с гащи се прегръщат. Никаква чувственост. Друго си е да ти повдигнат нежно дантелките на роклята, а ти да се разсейваш, щото уж ръцете ти са заети. Ах, ах, споменът за рокличката – вталена, без ръкави или с ръкави дълги велурени, сатенени и прозрачни, роклички с голи рамене или гол гръб – празнична, вечерна, за балове и за партита.
Елегантната зашеметяваща рокля, модерно асиметрична отпред късичка, мятаща се отзад по-обемна, поради липса на заоблени части. Сексапилен контраст! И накрая с високото токче на велурени ботушки и краката ти ще изглеждат манекенски. Кралица е роклята! Как не знаят жените да са кралици!
Теория, теория трябва! Практиката с панталони всеки я знае. А ако копче се скъса или цип заяде, отлита страстната секунда. 
А-бе, друго си е да те събличат с рокличка отдолу нагоре и да си сигурна, че нещо е станало. А то… Надолу да смъкваш бикините, като че ще ходиш в банята.
И накрая, в този наш град често духа вятърът бора. Бората ще ти повдигне подплатата на полата или фустата на роклята и ще се почувстваш окрилена от силния полъх, жадувания полъх на всяка жена.
Така де, мечта! И да си дойдем на думата: кажете ми как ще се провре този вятър в теснотията на панталона ти?
Боже, дано да задуха!
Христина ДИМОВА
Споделете в социалните мрежи
Редактор: Щилияна Василева
Журналист, автор, редактор, пиар. Хуманитарни занимания със словото. Не си правя илюзии, че Словото днес е на особена почит. Но зная също, че то е в началото на всички човешки неща, което ми дава надежда, че има смисъл и най-малкото добро дело в негова чест.
