Напускайки двора на моята родна гимназия, където току-що бях гледала под открито небе „Най-усмихнатият подарък“ на Сливенския драматичен театър, една песен зазвуча в главата ми и не млъкна: „Не знае никой преди колко века, разбудила е тя човешкото в човека…“ – Усмивката – добрата стара песен на „Трамвай №5“ и новата от репертоара на „Диана експрес“.
Усмивката – тя прави чудеса не само в „Най-усмихнатият подарък“ по Джани Родари. Искам да кажа добри думи за Усмивката, която игра главна роля в общуването между сцената и детската публика на представлението.
Децата са най-благодатната – и най-благодарната – публика. Факт! Когато спектакълът набра скорост, малките зрители се отпуснаха и започнаха да говорят на героите, да ги поощряват, да ги съветват, започнаха да живеят в приказката. Те общуваха, смяха се и пяха с представлението, напътстваха го и въобще не играха с телефоните си. Диалогът се завърза.
Заслугата отдавам на актьорите Августин Демерджиев и Димитър Марков, които не подцениха младата публика, провокираха я и успяха да завладеят сърцата й. Неуморни, креативни, изобретателни, те направиха образователният спектакъл увлекателен.
Сн.: Актьорите Августин Демерджиев и Димитър Марков – в спектакъла „Най-усмихнатият подарък“, който се игра на 13 юни в гимназиалния двор и ще се играе отново на 20 юни от 11 часа.
Накрая актьорите запечатаха новороденото приятелство с младата публика в снимки. Децата си тръгнаха щастливи!
… Толкова за емоциите на театъра на открито в двора на трите сливенски гимназии. Покрай тях открих обаче и нещо за смисъла на тези представления – не само като действие за преодоляване на последствията от COVID 19, но и заради настроението, което носят на летните месеци. В крайна сметка, театърът се е родил на улицата и няма лошо от време на време да се завръща там, да замерва пулса й.
Представленията си на открито Сливенският драматичен театър провежда все още при спазване на противоепидемичните мерки за дезинфекция и по-важното – за дистанция и дисциплина. Която включва и творческата дисциплина на театъра и на артистите. Августин Демерджиев искрено се надява „стъпка по стъпка“ да се завърнат към нормалния театрален живот, да поощрят публиката да им се довери отново, след като е усетила колко е скучен животът й без изкуство. Може дори, след принудителната ваканция, да се отвори нова врата и връзката между театър и публика да стане по-близка и пълноценна. Може, след отегчителното оставане вкъщи, да се надигне силна духовна вълна и зрителят да преоткрие в лицето на театъра своя насъщен душеприказчик. Може да се роди нова театрална ситуация. Може. Но театърът се обезмисля без своята публика.
За нея са оставащите три от замислените за юни представления на открито. Датите са 18 юни – за моноспектакъла „Епопея на забравените“, 20 юни – за детската публика на „Най-усмихнатият подарък“ и 25 юни – за стендъп комедията „Концерт за френски ключ и маските на Мелпомена“. Всички – от 20,30 часа в двора на гимназиите „Добри Чинтулов“, „Захари Стоянов“ и „Акад. Неделчо Неделчев“. При лошо време, мястото на събитието се мести във фоайето на театъра.
Всъщност, сливенските театрали не са прекъсвали творческата си дейност. В процес на подготовка са три много интересни заглавия, които Драматичният театър ще представи в новия си сезон наесен.
Щилияна ВАСИЛЕВА
Споделете в социалните мрежи
Редактор: Щилияна Василева
Журналист, автор, редактор, пиар. Хуманитарни занимания със словото. Не си правя илюзии, че Словото днес е на особена почит. Но зная също, че то е в началото на всички човешки неща, което ми дава надежда, че има смисъл и най-малкото добро дело в негова чест.
