- Разговор с художника, който търси настроение карнавално, пищно, празнично в изкуството
Изложбата на Георги Веснаков беше първото културно събитие след доброволната двумесечна изолация на сливенското народонаселение. И дали защото духовете се отприщиха пролетно, дали заради твърде познатото име на плаката, на откриването пред галерията дойдоха много хора, почитатели, близки и приятели на автора. Според инструкциите – с маски и на отстояние, а при разглеждането на картините – само по четирима души в изложбената зала, но затова пък заредени с любопитство и настроение.
Георги Веснаков – възпитаникът на старата сливенска Френска гимназия /сега Езикова/ и на филологическия факултет на Пловдивския университет, синът на поета, театрал и журналист Павел Веснаков, за Сливен не е непознато име. И въпреки че живее в София, а от 10 години със съпругата си в Кувейт, той всяка година намира време за завръщане в родния град, при родния брат и във фамилната Жеравненска къща. Не пропуска да се види със старите съученици и приятели и да превърне своите завръщания в празници.
Откриването в галерия „Май“ на изложбата на Георги Веснаков, който вече е изработил свой любопитен индивидуален почерк, се превърна в един от градските цветни празници. Разговаряхме за него и картините му следващия ден. Ето какво интересно ми каза той: 
- Това е Първата самостоятелна изложба на Георги Веснаков в родния му град! – Как е по-правилно, г-н Веснаков – изложба на художника Георги Веснаков или на поета Георги Веснаков?
- Аз имам две поетични книги. Цял живот и допреди 5-6 години се занимавах с литература. Имам няколко преводни книги на детска литература в издателство „Пан“, редактор съм на няколко книги, но… в един момент смених изкуството. Кувейт ни подейства така: жена ми, която е лекар, прописа стихове, а аз започнах да рисувам. Тук няма драма, нито латиноамерикански сериал. Опитвам се да правя изобразително изкуство стойностно и на ниво, професионално. Така че, изборът ми днес в творчески план е на изобразителното изкуство, а в галерия „Май“ открих първата си самостоятелна изложба в родния град. Продължавам задължително и целенасочено с рисуването. Човек трябва непрекъснато да се учи и усъвършенства, да възприема нови знания, да придобива нови умения, да открива нови светове и да гледа на живота като на празник. Тази изложба беше в Балабановата къща по време на културните празници в Пловдив. В Сливенската галерия „Май“ пространството е по-малко и не можах да я покажа цялата. В Пловдив тя се казваше „Празник в светата градина“.
- Коя е светата градина?
- Светата градина е тук, на Земята. От Горе, на седмото небе, нямам сведения да е там. Ако можем да си направим светата градина на земята, ще бъде много добре за всички хора по света. Да бъде Празник! Надявам се моите картини, които са малко неординерни, да се харесат на широката публика.
- В изложбата има картини от няколко цикъла…
- В Сливен представям два основни цикъла: Пейзажи от Южна Франция и Южна Италия и Фигурални композиции – Глави. Тези глави всъщност представят човешки чувства, емоции, настроения и преживявания, които исках да нарисувам в своеобразни портрети и фигури, изпълнени с цветни петна. Тези портрети изразяват най-познатите човешки чувства – Завист, Тъга, Майчинство. Застаряващият мъж, който тъгува по бурната си младост. Това смятам да прерасне в един цикъл от 20-тина картини, който мисля, че до една година ще е готов и мога да го покажа и в Сливен.
- Изложбата всъщност представя един колорист…
- Аз много обичам цвета, разчитам на цвета, не се страхувам от него. Цветът е възприятие, което силно влияе на човека до степен, в която може да превърне песимиста в оптимист и обратното. В крайна сметка, изложбата има много символен смисъл – тя беше открита непосредствено след всичко неприятно, което ни сполетя – коронавирус епидемията, изолацията, страхът за здравето, включително психическото. Бяхме подложени на голямо изпитание, с което не бяхме се сблъсквали. И аз съм доволен, че на откриването на изложбата ми, което беше първото публично мероприятие след тримесечната изолация, една от посетителките дойде да ми благодари за това, че от картините, които е видяла, душата й се е изпълнила с радост и със светлина. Бих казал, че целта на моите картини е да носят жизнерадост. Затова използвам категорични, ярки, наситени цветове. Това е моето разбиране, с което нито ще съм първият, нито последният художник, който обича колорита и поставя цвета в основата на всичко. Такова ми е кредото.
- Привлечен сте от Фовизма?
- Фовизмът е нещо изключително интересно. Аз видях на живо в последните години творбите на основните му представители Анри Матис, Андре Дерен. Тези художници са ми любими и това се усеща, аз не го и крия. Харесвам Паул /Пол/ Клее и неговото разбиране за нещата – това се вижда в тези т.нар. Глави или Чувства. Дори заглавието на този мой предстоящ голям цикъл ще бъде „Поклон пред Пол Клее“. Не искам за звучи като плагиатство, но Пикасо още е казал: „Добрите художници копират. Великите крадат /идеи от Бог/.“ Разбирането на Клее, което ме вдъхновява, е детският, чистият поглед към света. А фовистите са страшните „зверове на цветовете“, което много ми харесва и ми влияе.
- Кога започнахте да рисувате?
- Започнах да рисувам след като, в рамките на два месеца, починаха майка ми и баща ми. Това ме накара да се замисля, че вече нямам време за размотаване. И започнах да правя онова, което отдавна, още от дете, съм искал да правя. Жена ми първо помисли, че имам някакво психическо разстройство, но след време тя пък започна да чува гласове, така че не знам кой е повече или по-малко лудия в семейството ни. Но това е причината, която ме накара да започна да се занимавам с четката и боите целенасочено. Започнах и мисля да продължавам упорито.
- От кого сте се учили, подражавали ли сте на някого?
- Ателието на Евгени Вълев беше отсреща, срещу галерия „Май“. Той е голям сливенски художник, въпреки че определението сливенски, пловдивски, софийски художник мен ме дразни. Но Евгени държи да се нарича сливенски художник, защото е сливналия. С баща ми бяха големи приятели. В ателието му съм бил много пъти, виждам съм го там, когато работи, възхищавал съм му се. Аз имам и много други по-късни приятели художници, с които сме разговаряли. Тук ще спомена моя приятел и съсед Никола Урумов, който ми е дал няколко много интересни съвета. Бяхме много близки и с Христо Тодоров. На 79-тата му годишнина, в неговата галерия в Жеравна, направихме план какво да правим за 80-тия му рожден ден, но за жалост четири месеца по-късно той почина. Даниел Дянков също е мой много добър приятел и прекрасен художник. Трябва да спомена Жеравненската галерия и нейната галеристка Галя, където правеха много хубави изложби големи имена като Георги Чапкънов, Стоян Цанев. От всеки съм научавал по нещо. Може би и Бог, макар да не съм вярващ, нещо ми е дал…
- Във времето на изолация, по повод 24 май, сте нарисували любопитна картина… с много интересна идея…

- Тя се казва „Книжниците“. Книжниците, които в своята целенасоченост, в своята фанатична бих казал убеденост в своето знание, са седнали един срещу друг на по едно столче, като са стъпили върху своите книги и се убеждават един друг, че са велики. А книгите са отдолу, под краката им. Това е символиката – че хората стъпват върху книгите. Хората довеждат на света и вирусите, и войните, и глупостта, а книгите остават долу. Тези книги могат да бъдат прочетени и тълкувани по всякакъв начин. Хората, пък и боговете им, са такива. Каквито са хората, такива са и боговете им.
- В някои от творбите ви усещам едно намигане… В Книжниците, в картината с магарето на фона на Жеравна, в тези глави с човешки чувства и настроения е вложена философия, послания, понякога закачка…
- Аз не разчитам и не търся само майсторска визия, винаги в една картина има и някакво послание. Разчитам на въображението си. Проблем със сюжетите нямам. Не търся само занаятчийската техническа изява. Вътре в нещата трябва да има смисъл, който по някакъв начин искам да покажа. Този смисъл искам да бъде поднесен не натрапчиво и дидактически, а леко, просто загатнат. Но самата публика трябва да го намери и да си го тълкува кой както иска – един може да каже, че е глупост, друг, че е гениално. Аз много обичам да има намигане, хумор, не си подам по крайно песимистичните и драматични вопли за съдбата на човечеството, природата и света. Смятам, че картините трябва да излъчват едно веселие, карнавалност, пищност, която се постига с цветовете. Защото в крайна сметка, в живота ни се струпват на главата достатъчно проблеми, и в един момент тези неща трябва да се обърнат и да започнем да възприемаме нещата малко по-светло. Радостта е по-хубавата страна на живота.
- Ако баща ви, известният журналист, поет, театрал Павел Веснаков гледа отгоре и види, че синът му от поет става художник, как би реагирал?
- Той беше широко скроен и добронамерен човек и мисля, че щеше да се зарадва и да ме похвали – за смелостта. Вероятно още повече щеше да похвали снаха си, която е лекар, но започна да пише стихове, близки до неговото светоусещане.
- … Вашето артистично семейство създаде и талантлив млад кинорежисьор…
- Нашият син повтаря изцяло имената на дядо си, който беше много радостен от това. Той не можа да дочака неговите международни награди. Синът ни вече си извоюва името, което заслужава. Различни сме с него в усещането си за света. Той е любител на дълбоката социалната драма, има документални и късометражни филми като „Денят на бащата“… С филма си „Зевс“ спечели голямата награда на международния фестивал за късометражно кино в Брест, Франция, където българин никога не е печелил. Това е равностойно на Кан за пълнометражни фирми. Във Франция вестник „Монд“ и в. „Фигаро“ излязоха с големи статии „Българин спечели голямата награда“, което е голяма чест за него и за България. На Христова възраст, той вече направи свой собствен авторски пълнометражен филм, чиято премиера предстои.
- Как ще продължи Георги Веснаков в изкуството?
- Когато изкуството е поднесено без поза, без претенция, без маниерничене, нормално и искрено, то стига до всеки, без разлика на възраст, етнос, място и начин на живот.
- До кога сливенци могат да видят картините на Георги Веснаков в галерия „Май“ ?
- Изложбата е отворена за посетители до 10 юни. Повечето време аз ще бъда тук и ще се радвам, ако някой иска да разговаря с автора, да се видим. Заповядайте, няма да сбъркате, защото видях, че след проблемите с този нов вирус, хората искат да се срещнат с нещо по-жизнерадостно и различно. Разбрах че и театърът започва да изнася представленията си на открито, вероятно ще има и концерти на открито, така че – животът продължава, нека да го направим по-разнообразен и цветен.
Разговора води: Щилияна ВАСИЛЕВА
Споделете в социалните мрежи
Редактор: Щилияна Василева
Журналист, автор, редактор, пиар. Хуманитарни занимания със словото. Не си правя илюзии, че Словото днес е на особена почит. Но зная също, че то е в началото на всички човешки неща, което ми дава надежда, че има смисъл и най-малкото добро дело в негова чест.






































