120 ценни и редки издания от фондовете на сливенската регионална библиотека „Сава Доброплодни“ са показани в изложба, посветена на празника на българската просвета, култура и писменост 24 май. Изложбата е подредена в централното фоайе на библиотеката и може да бъде разгледана до 30 май. Тя проследява най-важните моменти от историческото дело на светите братя Кирил и Методий – създаването на българската писменост, разпространението й сред славянските народи, книжовното наследство, оставено от техните ученици и развитието му до днес.
Основно място в изложбата заемат издания, посветени на най-важните моменти от живота и делото на създателите на българската азбука, солунските братя Кирил и Методий. Централно място сред тях е отредено на най-старата българска азбука – Глаголицата, създадена пред 855 г. от Констинтин-Кирил Философ. Тя стои в началото на голямото книжовно и просветителско дело на братята, положили основите на старобългарския език с преводите си от гръцки на богослужебните книги, необходими за налагането на християнството като единна религия по нашите земи.
Изложбата представя фрагменти от книги, писани на глаголица и на кирилица. Както е известно, учениците на Кирил и Методий, приети с радост в България, създават по-лесната за изписване кирилица, която наричат така в памет на Кирил Философ. Много издания в изложбата представят книжовната дейност на Климент, Наум, Сава, Ангеларий и Горазд, които полагат основите на Преславската и Охридската книжовна школа и със силната подкрепа на българския владетел Борис Първи, правят България основен център на славянската писменост.
Редки и ценни документи в изложбата показват оценката на световната общественост за великото дело на двамата братя и техните ученици и следовници.
Посетителите могат да видят уникално фототипно издание на гръцкото издателство „Милитос” и Ватиканската апостолическа библиотека – прочутата „Хронография” на Константин Манасий, написано в мерена речна гръцки език през 12 век. Това е първият исторически текст, преведен на старобългарски език, важен източник за историята на българския народ от появата му на Балканския полуостров, покръстването и цивилизованото му книжовно въздигане, до установяването на България като могъща държава, стремяща се да присъедини към себе си територии на Византийската империя.
Интерес за библиофилите представлява и уникалното фототипно издание на историята на Мавро Орбини „Царството на славяните“, отпечатана на италиански език през 1601 г. в град Пезаро с оригинално заглавие „Царството на славяните, днес неправилно наричани скиавони“ (т.е. роби). Историята на бенедектинския монах, абат от Млетския орден, дон Мавро Орбини от Рагуза, бележи началото на илирийското движение, поставящо си за цел постигане на духовно и политическо пробуждане сред южните славяни. Неговата история представлява учебник по славянска грамотност, тъй като тя дава образци на двете азбуки – глаголицата и кирилицата и наименованията на буквите. Книгата се радва на голям интерес и широко разпространение, има много преводи, включително и на руски език. Именно на руски я прочита през 1761 г. българският монах Паисий Хилендарски и я използва като основен източник за написването на своята „История Слабяноболгарская“.
Сред най-любопитните експонати е и уникалното фототипно издание на първата печатна книга на български език – „Абагар“, издадена през 1651 г. от католическия свещеник Филип Станиславов, нарекъл себе си „епископ на Велика България“. Книгата се носела като амулет, наместо силни мощи, навит около кръста или ръката. Фототипното издание съдържа апокрифни молитви и религиозни разкази, несъвместими с католическата догма.
Изложбата съдържа различни издания на „История Славяноболгарская“ на Паисий, „Житие и страдание грешнаго Софрония“, „Мати Болгария“ на Неофит Бозвели.
На възрожденската книжнина също е отредено важно място. Представени са старопечатни издания от фонда на библиотеката, като „Буквар с различни поучения” от 1824 на Петър Берон, „Балгарскитъ кншжницы или на кое словенско племе собственно принадлежи кирилловската азбука?” от 1841 на Васил Априлов, „Писменик“ от 1853 и „Пространний буквар за децата, или взаимоучителни таблици“ от 1860 на Сава Доброплодни, „Практично приготовление. Граматиката въ основните училища” на Г.Миркович, ”Изгубена Станка” от 1867 на Р. Блъсков, други книги, заедно с няколко религиозни и старопечатни периодични издания.
Химн на Кирил и Методий, преведен на 21 езика, присъства в последния раздел на изложбата. В него са и интересни монографии за значението на великото дело на Св. Св. Кирил и Методий през вековете.
Изложба изразява голямата почит на българите към светите братя Кирил и Методий, дали им силата на книжовността, с която те променят съдбата си и вървят към бъдещето – такова, каквото си го направят сами.
Споделете в социалните мрежи
Редактор: Щилияна Василева
Журналист, автор, редактор, пиар. Хуманитарни занимания със словото. Не си правя илюзии, че Словото днес е на особена почит. Но зная също, че то е в началото на всички човешки неща, което ми дава надежда, че има смисъл и най-малкото добро дело в негова чест.
