ПОДКРЕПИ ХУДОЖНИК, ЗА ДА ИМА ИЗКУСТВО

Или как може да оцелее изкуството, щом поискаш да подкрепиш художник

Автор: Илиян УРУМОВ

В необичайните условия, в които бяхме поставени поради CoVid 19, светът спря за миг. Но този миг беше безкрайно „разточен“ във времето. Агоничен. Безперспективен за много сфери и показателен за потребностите ни. Без укор – хората са така организирани, че първо действат, а после мислят за последствията. От начало спасяват телата си, после мислят за картините и книгите си. Тоест, „хранят“ душите си, когато остане време за тях.

В тези извънредни условия ние създадохме атмосфера и комфортна зона за много наши колеги, занимаващи се с изобразително изкуство. Удобно място за приятели, съмишленици и меценати. Моделирахме група, чиито мащаби надхвърлиха и най-смелите ни очаквания.

Това е платформата „Купи изкуство, подкрепи художник“.

Наричаме я платформа, защото отдавна премина границите на класическата facebook група. Родихме се на 28-ми март 2020 г. и продължаваме да растем.

Сухите факти за нашето начинание: към момента около 11500 души са членове на платформата, албумите на авторите са над 750, като самите творци, представяни при нас, са повече от 400. Продажбите на произведения се движат около числото 400. Може и повече да са. Не правим акуратно такава статистика, а и не е нужно. Все пак целта ни е да създаваме директен контакт между автор и купувач, без намеса или актив от наша страна. Това се случи за по-малко от два месеца. За този крехък период, смело мога да кажа, че се превърнахме в най-голямата онлайн галерия в България. Абсолютно сме наясно, че пандемията ни даде „ключ“ за това развитие, също така сме наясно, че никой друг не направи подобен ход. Да, много галерии и музеи излязоха онлайн, но с презумпцията за гледане на изкуство, а не за продажба – най-естественият начин за подкрепа на авторите. Много инфлуенсъри излязоха с каузи, отнасящи се до творчеството. Много се написа за подпомагане на изкуството, малко се направи. На този фон ние решихме да се опрем на мъдростта на Остап Бендер, че : „Спасението на давещите се е дело на самите давещи се.“ и ни се получиха нещата…

Идеята беше на Петко Дурмана. Броени часове по-късно той покани за съмишленици няколко колеги, между които и мен. И така „играта“ започна. Както споменах, не знаехме точно какво да очакваме от бъдещето, обилно подправено с пресконференции, брифинги, статистики, умерена паника и фалшива информация. Но едно стана ясно: изкуство може да се подкрепя и продава в условията на такава извънредна „каша“. Начинанието трябваше да се контролира и развива, поради което в момента на администраторската „фронтова линия“ сме 21 души. Художници, изкуствоведи, галеристи, редактори. Хора с опит и визия. Ще спомена някои от тях: Велина Гребенска, Георги Тодоров, Деница Михайлова, Диян Ангелов, Ивелина Ботева, Кирил Киров, Мирослава Захариева, Надежда Розева, Румена Калчева, Стефания Янакиева, Теодора Николова. Един мечтан екип, с който понякога денонощно решаваме проблеми и подкрепяме авторите. Създаваме тематични албуми, защото имаме нужното многообразие. Грижим се за качеството и количеството на творбите в платформата. Обясняваме и спорим (понякога) – творците са своенравни. Но ние сме част от тях и ги разбираме. Създадохме кауза, която сме длъжни да съхраним и развиваме. А отзивите и благодарностите са нашата награда. Засега те са морални категории.

Бъдещето ще даде своята оценка за свършеното от нас. То е безкрайно нестабилно и доста притеснително. Тези очевидни констатации ни дават стимул да продължаваме своята кауза и да помагаме за „надграждането на архитектурата“ на съвременното изкуство у нас. А то се оказа многолико и впечатляващо. Оказа се искрено можещо и желаещо. Оказа се „ваксина“ срещу всички ежедневни заплахи. Оказа се път. Поели сме го – няма как да го оставим в общата безпътица.

Илиян УРУМОВ