БОРЯНА ДЖАМБАЗОВА Е СЛИВЕНСКОТО МОМИЧЕ С „ПУЛИЦЪР“ ЗА РАЗСЛЕДВАЩА ЖУРНАЛИСТИКА

България бурно изрази радостта си, че българско момиче е част от екипа на „Ню Йорк Таймс“, отличен с „Пулицър“ за международно журналистическо разследване. Новината бързо достигна и до Сливен, но сливенци още не знаеха, че родителите и учителите на Боряна Джамбазова са техни съграждани. Сигурно нямаше и да научат без нейната първа учителка Маринела Петкова, която и днес поддържа активна връзка със своята обичана ученичка. Новината потвърди не без задоволство директорът на Второ основно училище Денко Делчев. И е напълно основателна гордостта на родния град, на училищата, учителите, родителите на Боряна, които имат своя принос за  образованието и своята заслуга за формирането на морала, духа и таланта на един млад човек. И така, Боряна Джамбазова е възпитаничка на сливенското Второ основно училище „Христо Ботев“ и английските паралелки на Гимназията с преподаване на западни езици „Захари Стоянов“. Тя е единственото дете на скромното и трудолюбиво семейство на Мария и Йордан Джамбазови от Сливен.

За младата й възраст, визитката е твърде интригуваща. Боряна Джамбазова завършва журналистика в Софийския университет и магистратура по нови медии в New York University, като стипендиант на програмата „Фулбрайт“. На 36 години, тя е журналист на свободна практика и член на управителния съвет на Асоциацията на европейските журналисти. Като репортер работи от 2005-та. Първото й работно място е в онлайн изданието Mediapool. Сътрудничи на Балканската мрежа за разследващи репортажи, отразява актуални събития от България и Балканския регион по разнообразни теми –човешки права, политика, икономика, култура. Пише за български и чужди медии. Първия си материал в чуждия печат публикува през 2012 г., в международното издание на в. „Ню Йорк Таймс“ – International Herald Tribune, по време на стажа си в Парижкия му офис. Репортажът й е от Конго, където заминава през 2011 година. Там открива своята героиня – отрудена жена, която всеки ден изминава по 15 километра с 50 килограма товар, за да изхрани семейството си. Нейни материали поместват International New York Times, Business Week, Fast Company.

Но да започнем от края на първите седем. Тогава родената в Сливен през 1984 година Боряна е първолаче от първия випуск на началната учителка Маринела Петкова от Второ основно училище. Учителката пази избелели паметни снимки с първите си ученици, между тях и вече международно известната журналистка. Ето какво сподели Маринела Петкова в текст и снимки.

Началната учителка Маринела Петкова от Второ основно училище „Христо Ботев“

„Радвам се, че имах късмета да бъда нейна учителка. Тя беше от първия ми випуск в Основно училище „Христо Ботев“, който поех като млад учител преди 29 години, през 1991-ва. Боряна беше с ръст среден, към висок, много възпитано и спокойно дете, с топли очи и прелестна усмивка. Тогава беше с дълга коса, майка и я връзваше на две опашки. Пазя снимки от този мой първи випуск, на които присъства и тя.

Снимка: Празник на буквите. 1991 г. Второ основно училище. Класът на Маринела Петкова. Боряна е на първия ред, с коронка с буквата „Б“.

Още от началния курс показваше качества. Беше умно, природно интелигентно и много скромно дете. Беше отличничка по всичко, постигаше високи резултати с лекота, беше амбициозна, но без сянка от самоизтъкване.  Имаше влечение към литературата, пишеше хубави съчинения и четеше много книги.

Снимка: Първият учебен ден на първия випуск на Маринела Петкова. Боряна е четвърта отляво надясно, на последния ред.

Родителите й са обикновени хора – майката Мария работеше в магазини, а бащата Йордан беше учител по практика в сливенския Електротехникум.

Снимки: 1. Първокласниците на Маринела Петкова. Боряна е на първия ред, най- вдясно. 2. В двора на училището. Боряна е момичето в синьо пред учителката, с очилата.

Изпитвах една вътрешна симпатия към Боряна, която учителят не трябва да афишира пред другите деца, но тя беше факт. Радвам се, че успях в годините да запазя връзката си с нея. И с времето се убедих, че не съм сгрешила – Боряна е истинско съкровище. Тя живее и работи в София, виждаме се винаги, когато се върне в Сливен, а по телефона се чуваме много често. Последният ни разговор беше в събота, малко след като излезе съобщението за отличието й. Толкова се зарадвах! Честитих й наградата, казах й че винаги съм вярвала в нея. Тя ми благодари за топлите думи, но каза, че съвсем не е очаквала такава престижна награда. Боряна е гордост не само за мен и за училището ни, но и за града ни.“

Боряна навярно не е забравила тогавашната си най-близка приятелка Виктория, но тяхното приятелство помни и първата й учителка.

Не по-малко се гордеят с възпитаничката си и учителите от Езиковата гимназия, особено преподавателите на нейния випуск 2003-та, които с голямо желание издири сегашната директорка Ефросина Кисьова. Класната й Стефка Александрова отлично помни доброто момиче и отлична ученичка, с определени литературни наклонности, но като химичка отстъпи думата на учителката по литература Паулина Тихова. Г-жа Тихова сподели, че винаги е била много щастлива и доволна от развитието на ученичката си, което е следила под лупа до приемането й във Факултета по журналистика, с шестица на интервюто с комисията, председателствата от самия Георги Лозанов.

Учителката по български език и литература в ГПЗЕ „Захари Стоянов“ Паулина Тихова

„През цялото време на обучението си в Езиковата гимназия, Боряна вървеше в тази посока. – спомня си Паулина Тихова. – Имаше амбицията да учи журналистика, подготвяше се. Беше много целенасочена, последователна, трудолюбива, не се отказваше лесно. Пишеше есета с много интересни асоциации и връзки. Много хубави спомени имам от нея. Видях я веднъж след завършването на Факултета. Каза ми, че й е доста трудно, че сега се учи на занаят. Убедена съм, че и за получаването на престижната награда много й е помогнало невероятното й трудолюбие. Гордея се с постиженията й. Браво на екипа! Браво на нея! Да получиш Пулицър за разследваща журналистика е огромно признание!“

…Боряна Джамбазова е част от екипа, получил споделеното отличие на „Ню Йорк Таймс“ за разследваща журналистика. Неин е приносът за разследването на дейността на руските тайни служби на българска територия. Заедно с американския журналист Майкъл Шуърц, тя проследява руската следа в отравянето на оръжейния търговец Емилиян Гебрев, неговия син и търговския директор на „Дунарит“ през 2015 година. Два текста за Гербев и още два в „Ню Йорк Таймс“ за тайните мисии на руските тайни служби в чужбина са част от номинацията, с която  вестникът печели Пулицър. Майкъл Шуърц работи по разследването в тясно сътрудничество с българската си колежка Боряна Джамбазова, която, по собствените му думи, е замесена в най-ключовите му моменти, като се добира до изключително ценна информация. „Без това партньорство тази история нямаше да се случи. Боряна е невероятен журналист, който много добре познава политическия контекст в България. Това е невероятно богатство.“ – казва той.

Снимка: Майкъл Шуърц и Боряна Джамбазова, носители на „Пулицър“ за разследваща журналистика’ 2020

Въпреки своята борбеност, Боряна не е оптимист за свободата на словото в България, която заема позорното 111-то място в класацията на „Репортери без граници“ за свободата на медиите. „Като млад журналист се надявах, че медийната свобода и качеството на журналистиката ще се подобрят, но стана точно обратното. – казва тя. –  Много от моите талантливи колеги вече не работят и разбирам защо се отказаха – заради климата в страната, натиска, лошото качество, неспазването на елементарни правила.“

Според Майкъл Шуърц и Боряна Джамбазова, България трябва да инвестира в разследващата журналистика. „За съжаление, у нас се броят на пръсти медиите, които все още си позволяват да правят истинска разследваща журналистика или дори критична журналистика“, открито заявява Боряна. Затова тези, които го правят, заслужават подкрепа – и адмирации.

                                                                                                          Щилияна ВАСИЛЕВА

Снимка: Боряна Джамбазова /в средата/ с Дийн Старкман, журналист от САЩ