• Реализирането на  идейния проект за паметник на Войводата в  Сливен  е координирано със съхранението на родната му къща. 180 години от рождението на Хаджията честваме днес

Автор: Росица ГЕОРГИЕВА

В културно-историческата карта на Сливен една къща е важен символ на националната ни памет и идентичност. Вниманието към нея не е подвластно на времето и  годишнините , защото и преди да бъде музей тя привлича сливенци и гостите на града. Родният дом на Хаджи Димитър се превръща в място  на преклонение не само пред войводата, но и в  мемориал на национално-освободителното движение.13151894_10208952969438649_4851331751190537207_n

Още в първите десетилетия след Освобождението, обществеността и местната власт в  града са загрижени за опазването на къщите, в които са родени възрожденски дейци – революционери и просветители. Засвидетелствайки почитта  си, сливенци напомнят за стойностите на българското минало, задълбочават интереса към него, за да предоставят градиво за новото време.

От особена важност за тях е къщата на  Асеновия род, който има значим принос  в   националната освободителна кауза. В тази посока най-активен е Комитетът за изграждане на паметник на Хаджи Димитър. Реализирането на  идейния проект за паметник на войводата в  Сливен  е координирано със съхранението на родната му къща. Концепцията за връзка паметник-роден дом е разумна, осмислена и последователна от края на 19 в. до 1935 г., когато е построен паметникът.

През 1901 г. местният вестник „Република” посочва, в статия със заглавие „Настоящето и бъдещето на Сливен”, че от голяма „културна важност” за града е кметството да откупи родната къща на Хаджи Димитър и  да я приспособи за музей, „в който да се прибере всичко останало от сливенските възрожденци, главния войвода, па и всичко, касаещо историята на Сливен, с което ще се положи началото на втори музей на възраждането ни”. „Някога ще се сетят за това, но ще бъде много късно, а пък „желязото се кове до гдето е горещо.”- заключава  авторът на статията.

През 1903 г. деятелният общественик Илия Гудев поставя въпроса да се види „родителския дом” на Хаджи Димитър и ако го „грози някоя опасност от срутване да се подкрепя и въобще запази като къща, която според героя заслужава вниманието на сегашното поколение”. На 26 ноември 1907 г. Комитетът по издигане на паметник взема решение да се запази родната къща на Хаджи Димитър като „паметник-музей”. Идеята не може да бъде реализирана, тъй като  къщата е жилищна сграда.13177247_10208952967318596_8373901806075167335_n

В началото на август 1925 г., в родната къща на Войводата е поставена паметна плоча от българската конница. Това става по време на провеждащите се в града артилерийски конни състезания. Един от офицерите кавалеристи пише: ”Ние снемаме фуражките си и влизаме в двора, обвзети от някакъв трепет… Ние изкачваме няколко дъсчени стъпала, които са толкова отънели, че се огъват под краката ни и се намираме в един отворен коридор на старовремска къща… Къщата се състои от три стаи, зимник и чердак, под който е имало яхър. Освен, че къщата е стара, но тя не е и добре поддържана, обаче вътрешността е хубава и чисто наредена. И ако не се вземат мерки, в скоро време тя ще се разруши. ”

През 1926 г.  дружество „Юнак”  и Съюзът на запасните офицери също поставят паметни плочи в къщата на Хаджи Димитър. На 16  януари 1928 г., по време на тържествата за 50-годишнината от Освобождението на Сливен, сливенската  културна дружба „Д-р Иван Селимински” открива 13 паметни плочи на възрожденски дейци, една от  които е в дома  на Хаджи Димитър.

  1. Хаджи Димитър, художник Антон Митов. 2. Хаджи Димитър, портрет

По спомени на Захари Измирев, уредник на музея към читалище „Зора”, заслуга за опазване на  къщата на Хаджи Димитър има арх. Александър Рашенов от Националния археологически музей, основоположник на архитектурната консервация и реставрация у нас. Той  отговаря за опазване  и изучаване на архитектурните паметници и когато идва в Сливен, вероятно през втората половина на 20-те или началото на 30-те години на 20 век, остава учуден от предвиденото по план пресичане на двора на Хаджидимитровата къща. Арх. Рашенов изработва проект за възстановка на къщата музей „Иван Вазов” в Сопот, открита за посещения през 1935 година. За съжаление, не разполагаме с повече сведения за неговата работа в Сливен и доколко тя е свързана с идеята за изграждането на музей в родния дом на Войводата.

По  повод  откриването на паметника през 1935 г .  се предвижда   „къщата на Хаджи Димитър ще бъде преустроена и наредена”. Сградата  е реставрирана, а в родната стая е направена възстановка. През следващото десетилетие, къщата на  Хаджи Димитър остава извън вниманието на обшествеността и местната власт. През 1951 г. тя става държавна собственост и се предприемат конкретни реставрационни дейности  по нейното  опазване като историческа ценност. На 3 март 1955 г. в  къщата музей „Хаджи Димитър” е открита първата експозиция.

Снимките са от експозицията в родната къща музей на Хаджи Димитър в Сливен.

Идеята за съхраняване на родния дом на един от националните  ни герои  възниква и се развива  не самоцелно, а последователно, с разум, интелигентност и  отговорност. „Верността към спомените за героите, почит и уважение към миналото, привързаност към традициите, дух за самопожертвуване са едни от първостепенните добродетели на един народ, който може да съществува.”- четем в паметния брой на в.”Изток” през 1935 година. Създаването на къща музей „Хаджи Димитър ” в Сливен е  между малкото примери у нас за т.нар. в съвременната музеология „процес на естествена музеефикация”.

Жалко би било някога, независимо по какви причини, къщата, в която преди 180 години е  роден Хаджи Димитър, да попадне в картографията на изчезваща национална памет. Тя е едно от светите за българите исторически места, където  влизаме с преклонение пред 28-годишния жизнен път на войводата, преминал „в служба на драгоценното ни Отечество ” и излизаме с по-високо национално самочувствие. Защото саможертвата  и свободолюбието са човешки ценности, неподвластни на времето и пространството.

                                                                                                        Росица ГЕОРГИЕВА

Снимки: 1. Скулптурната фигура на Воеводата за монумента в центъра на Сливен –в ателието на художника Стефан Пейчев. 2. Родната къща на Хаджи Димитър около 30-те години на 20 век.

Споделете в социалните мрежи

Оставете коментар

Редактор: Щилияна Василева

Журналист, автор, редактор, пиар. Хуманитарни занимания със словото. Не си правя илюзии, че Словото днес е на особена почит. Но зная също, че то е в началото на всички човешки неща, което ми дава надежда, че има смисъл и най-малкото добро дело в негова чест.

Подкрепа за нас

При желание за финансова или друга подкрепа за нашия сайт – свържете се с нас.