Автор: Борис СИМИТЧИЕВ
Георги Гюлмязов, един от най-видните сливенски културни труженици и обществени дейци от първата половина на миналия век, е оставил дълбоки следи в живота на Сливен. Презимето му – Гюлмязов, означава „човек, който не се смее“. Но той опровергава фамилията си. В моите спомени, върху устните на изтънчения му профил, вечно цъфтеше пленителна и блага усмивка.
Израснал в културно семейство със стародавни традиции в нашия живописен и буден град, обрамчен от разкошния релеф на хълмовете, от най-ранна у него възраст се ражда жаждата за красивото. 
Снимка: Семейството на Панайот Хр. Гюлмезов. Прави, отляво надясно: Тодор Христов, подпоручик Ив. Гюлмезов, майор Хр. Гюлмезов и Марийка П. Гюлмезова. Седнали, отляво надясно: Радка Тодорова (по баща П. Гюлмезова), Панайот Хр. Гюлмезов, Желка П. Гюлмезова, Кера Щерионова Вълкова и София Хр. Гюлмезова (по баща Щерионова Вълкова). Седнали на пода, отляво надясно: Панайот Тодоров (по-късно известен като Сирак Скитник), Георги П. Гюлмязов ( по-късно близък приятел на фамилия Славови) и Марийка Тодорова.
Фотограф: Никифор Минков, 1893 г., Сливен, България. Личен фонд ”Славов, Атанас Василев”, Нов български университет – Център за документи и архивни фондове
След завършването на Сливенската мъжка гимназия, той започва да учи живопис в Софийската художествена академия, при изтъкнатия майстор на четката проф. Иван Мръквичка. Заедно с него, в класа на известния професор постъпват Ал. Божинов, Ат. Михов, Ц. Тодоров, Ст. Иванов и Андрей Николов, с които завинаги го свързва сърдечно приятелство. Поради материални затруднения, той е принуден да прекъсне следването си. Завръща се в Сливен и постъпва в техническия отдел на общината. И веднага заявява присъствието си във всички културни и обществени прояви на града.
В 1901 г. става инициатор и основател на туристическото дружество. Организира комитет за изграждане на хижа, непосредствено до извора „Куш бунар“. Неговият ентусиазъм привлича любителите на природата, които през лятото на 1902 г. построяват с доброволен труд и средства хижа с нарове за около 40 туристи. По негова инициатива, през май 1903 г. в Сливен е свикан VI-тия национален туристически събор.
Гюлмязов рисува и издава пощенски илюстровани картички за красотите на сливенската планина. Той издава известния „Пътеводител на Сливен и околностите му“, с топографски снимки и голяма релефна карта. Приходите от „Пътеводителя“ предоставя за постройка на хижа на Карандила.
През 1933 г. се поставя въпроса за построяване на почивна станция на учителите на Карандила. Но път дотам няма. Вдъхновеният познавач на планината поема отговорната задача в най-кратък срок да планира и прокара пътя, с помощта на полк. Петър Драгиев, началник на строителните войски. Задачата е изпълнена в съкратени срокове. По негово проучване, впоследствие този път е продължен до Даула и Бабина локва. Георги Гюлмязов изготвя безплатно благоустройствения план на летовището „Карандила“ и коригира „Хайдушката пътека“, като стръмните наклони се намаляват с 7,5 %, което улеснява туристите. Дело на Гюлмязов е и шосето Сливен – Стара река. В авторската му биография са записани още трасирането на жп линията Сливен – Зимница, строителството на моста на Тунджа при Крушаре, каптирането на водите на Карандила, на Гунчов кайнак, Харами бунар, Бялата вода и др. По негов почин Бармук баир се залесява с борова гора. При обиколките си в планината, той открива много археологически находки и нумизматични материали, които дарява на сливенския музей, на който е дългогодишен ръководител.
Паралелно с всички гореизброени деятелности, Гюлмязов не забравя първата си любов – рисуването и оставя много платна и рисунки, притежание на сливенската художествена галерия и частни лица. Прекрасният декор на околните хълмове и скали намира художествена плът в картините му. Изявява се и като писател, автор е на разкази, легенди и пътеписи. Най-известни са „Господарят на гората“, „Порутената тепавица“, „Сълзите на бекаса“, „Мечешка баня“, „Хайдушка поща“, „Нишан кая“, „Между мъглите и небето“, „Чайковски“.
Георги Гюлмязов няма деца и след смъртта на сестра си Радка, поема грижата за възпитанието и обучението на сина й Панайот, вдъхва му любов към духовното в изкуството и е първият му учител по живопис. Така с негова помощ се изгражда големият ерудит, талантлив майстор на четката и словото, известен под артистичното име Сирак Скитник. Георги Гюлмязов издържа племенника си по време на неговото учение в ателието на Леон Бакст в Петербург. Здравата интелектуална връзка между вуйчото и племеника се запазва до смъртта на Гюлмязов.
Снимка: Георги Гюлмязов /седнал/ с племенника си Панайот Тодоров – Сирак Скитник. От семейния архив на актрисата Радка Куршумова, потомка на рода Гюлмязови.
Друго любимо негово занятие е фотографията, която упражнява през свободното си време. Благодарение на тази му дейност, голяма част от ликовете на видни сливенци и събития са запазени и днес се съхраняват в окръжния музей и архива на Сливен. В нашия семеен албум са запазени направените от него две снимки от ученическите ми години, заедно с родителите ми.
Неизброими са делата на Георги Гюлмязов във всички области от обществения и културния живот на Сливен. С необичайно буден ум, справедлив, мъдър, с чуство за отговорност и мярка, свикнал да живее в динамично темпо, за този вечно търсещ човек спокойствието и пасивното съзерцание са непознати. Любовта към хората и Родината са негова неотменна „съдба“. За пословичната му скромност Деян Парпулов пише: „Скромността му стигаше до там, че в „Пътеводителя на Сливен“ и в очерка за „Историята на туризма“ името му, както и личното местоимение „аз“, липсват.
Изпълнил с достойнство гражданското си предопределение, той намира отдих в топлата гръд на родната земя, под сянката на Сините камъни в 1956 година.
Борис Д. СИМИТЧИЕВ,
от в. „Сливен“, бр.6, 21.09.2003 г. и сб. „Сливенци. Старите родове“, т. 2
Споделете в социалните мрежи
Редактор: Щилияна Василева
Журналист, автор, редактор, пиар. Хуманитарни занимания със словото. Не си правя илюзии, че Словото днес е на особена почит. Но зная също, че то е в началото на всички човешки неща, което ми дава надежда, че има смисъл и най-малкото добро дело в негова чест.
