ГОЛЯМОТО ПРЕСЕЛЕНИЕ НА БЪЛГАРИ ОТ СЛИВЕНСКО В БЕСАРАБИЯ И ВЛАШКО

• Април, 1830 година – най-масовото изселване на българи от Сливенско и Ямболско в Бесарабия

Автори: Анна МАЛЕШКОВА, Николай КУРТЕВ

Разгръщайки пожълтелите страници на архивите, виждаме, че още през месец октомври 1828 година е започнало масовото преселване на цели български села, махали и родове в Бесарабия и Влашко. Само за един ден, на 27 март 1830 година, от Сливен, Ямбол и района на тогавашното рибарско село Бургас в град Браила са преселени 1205 души.

Интересно е да се проследят фамилиите на преселените сливналии и техният занаят. С разрешителни билети от номер 515 до 572 са изселени само за този ден фамилиите на търговците Танас Михайлов, Каню Христов, Нейку Съби, Ян Гаджи, Васил Диаманти, Йордан Руску, Недялко Марчов и много други. Във всеки керван по правило е имало и по един свещеник. Този е съпровождан от отец Димитър Георгиев, който води със себе си 18 души -12 възрастни и шест деца. В този керван за Браила пътуват винотърговци и фабриканти, като Кутю Антонов и Бойчо Димитриу, с неговия син Георги Димитриу.

Връщайки се към онези дни, виждаме, че най-масовото изселване от поробеното отечество е станало през април 1830 година. Тук мястото за постоянно заселване е посочено конкретно – Бесарабия. Наред със заможните преселници чорбаджии, срещаме фамилиите на ковачите Никола Слави, Михаил Бойо, Вълко Мирзо, Стефан Пескович, Стоян Витко, Кръстью Димитров, Тодор Събев. Но безспорно най-многобройна е групата на търговците. Срещат се фамилиите на Атанас Панайотов, Иван Недялков, Димитър Петров, Танас Василев, Панайот Николов, Съби Иванов, Сотир Монев, Никола Антонов, Рандю Митроев, Стефан Теодоров. Този списък наброява 1 169 глави на семейства. Разрешителните билети са от номер 4576 до 5029. И ако се вземе впредвид, че тогавашните семейства са били къде по-многобройни, можем да си представим за колко хора става въпрос. За пример ще посоча само няколко фамилии. Земеделецът Димо Събев води със себе си 10 души: съпруга, шест момчета и две момичета. Стойко Добрев води съпруга, две момчета и шест момичета. По седем деца водят в чужбина Велико Желев, Иван Миндов, Желяз Добрев, оръжейниците Злати Георгиев и Демир Вълков.

Изглежда, месец април 1830 година е бил най-трагичният за сливналии. Само за един ден, 24 април, са били изселили 450 семейства, от които повечето са останали по пътя. Една част са се върнали. Друга продължила към своята земна голгота. Документите посочват и конкретни фамилии, които имат разрешителни билети за Бесарабия. Ето и няколко от стотиците фамилии – Станко Александров, Диаманди Димитрие, Стоян Златев, Георги Стоянов, Вълко Митев, Стоян Великов, Стоян Пенков, Киро Райков, Иван Стоянов, Добри Стоянов, Вичо Маринов, Тодор Маринов, Геню Георгиев, Наско Пенков, Добри Златев, Апостол Русев, Андрея Минков, Нено Стоянов, Никола Ганев. Този списък може да бъде продължен. И до сега не се знае точно бройката на преселниците, тъй като много пътуват самостоятелно, без разрешителни, други са на служба при руските войски като обслужващ персонал или преводачи, имало е и шивачи, ковачи, готвачи.

В тази кратка статия не мога да не спомена и един неоспорим факт от тъжната история на голямото преселване. Сливналията Хаджи Стоян Йовчев се е ползвал с голямо уважение не само сред своите съграждани, но и сред църковните служители. Именно на него духовниците поверяват да пренесе в Бесарабия цялото църковно имущество, което се състои от различни сребърни и златни съдове, икони, ризи, кръстове, полилеи и други различни сребърни съдове, с тегло 70 оки и 40 църковни лева, килими и други дарове. Но по пътя, сливенското общество се разделя на два кервана. Единият, воден от Хаджията, решава да остане в град Плоешти. Другата част продължава за Болград. При пристигането им, болградчани искат полагаемата им се част от общото църковно имущество. Но не го получават, поради отказа на Хаджията да го дели. Стига се до съд, който трае над три години. През това време хаджията почива. Неговата вдовица и двамата му сина бягат в турско с църковното имущество. Налага се помощта на дипломатите. В края на сагата, болградчани получават една съвсем незначителна част от имуществото и още в съда се заклеват да прекъснат всички роднински, комшийски и приятелски връзки с плоещските българи.

Съгласно документите, през 1830 -1834 година в Бесарабия са основани 93 български села, които в повечето случаи са носели същите имена, от които хората са се изселили. Често пъти, проследявайки фамилиите на големите и видни родове, може да се проследи как те се менят, под въздействието на управляващите. Съвсем пресен е случаят и с Негово Превъзходителство от Украинското посолство Микола Абаджиев, родом от село Кортен. Той си е чист Никола или Николай, но в никакъв случай не е Микола. Но това е друга тема – за имената на преселниците и фамилиите им. Именно поради десетките преименувания на хора и фамилии, родни места, пъпната връв с прародината и родовете е прекъсната. Последната изцепка на съветското правителство бе по времето на Никита Сергеевич Хрусчов, който искаше град Болград да се преименува на Советовград. Но будните болградчани не позволиха това преименуване. Именно по това време, много български села получиха нови имена, като например Кубей стана Червеноармейское, Исерлия – Вольное, Чокрак – Тарутино, Чейшия – Городне, Баш Кьой – Кирсово и много други.

Снимки архивни: 1. Бесарабска сватба в Сибир, 1940 г. 2. Битът на бесарабските българи. 3. Етногррафски хор в с. Твърдица, Молдова. 4. Български ансамбъл „Родолюбие“ в град Тараклия.

Както и преди 200 години, така и сега, не се знае точната цифра на българите, населяващи огромната територия на бившия Съветски Съюз. Много от хората са само носители на фамилиите си, но не владеят езика на предците си, не могат да говорят и четат на родния си език, а всичко това говори за едни съвсем други неща…

Сн.: 1. Вицепрезидентът Блага Димитрова на гости в Запорожка област, 1992 г., по случай 130 г. от основаването на с. Лозоватка. 2. В Бесарабия празнуват Никулден.

Малцината художници, артисти, поети и писатели не усещат, че прародината е загрижена за запазване на българската идентичност зад граница, у нас не се толерира тяхната дейност или просто не я забелязват. Това също е тема за друг разговор в друго, по-добро време.

                                                           Анна МАЛЕШКОВА, доц. Николай КУРТЕВ

Б.Р. Анна Малешкова и доц. Николай Куртев са автори на поредица от книги за историята, бита и традициите на бесарабските българи от Молдова. Преди дни, без да кандидатстват специално, те бяха приети единодушно за членове на Съюза на писателите на Молдова