ЕЛАТЕ НИ ВИЖТЕ! ТОВА ЛИ НИ ЧАКА?

• Пир за крави, овце и крадци в изолация

Днес ще разкажа за една лична тревога, в която няма нищо лично към никого. Това може да се случи на всеки от вас, а може и вече да се е случвало. Всеки, който цял живот е гледал едно лозенце, една овощна градина с една сезонна постройка за отдих, всеки, който цял живот е плащал изрядно данъците си на общината и държавата, всеки, който никога не е откраднал нищо чуждо и когото днес няма кой да защити от бандити и самоуправци или от по-безлично назоваваната „битова престъпност“! Това се случва в сегашно време, когато имаме положение извънредно. Време, когато това скромно репортажче може да бъде окачествено като дребно.

Какво се случва?

…Тежкокалирбено стадо пъстри крави вършее необезпокоявано из сливенските лозя над местността Хисарлъка във времето на дългата хорска социална изолация. Едрите животни преминават всички препятствия, събарят загражденията от телени мрежи, нахлуват в чуждите имоти като у дома си, опасват насажденията, чупят фиданките. След тях в имотите нахлува цяла рота рунтави овце. От едното лозе – в съседското, в другото и в следващото, и в още по-следващото. За кравите и овцете, пуснати на воля – радост голяма. За потърпевшите – ужас и погром! Трудът, усилията на целия им живот и скромните им придобивки погиват под нашествието на кравята напаст.

Кравата и овцата са животни безмозъчни и затова невинни в безобразията си. Те си имат небезизвестен стопанин с голяма вила в близката местност Мацулка. Когато потърпевши пресрещнали джипа, с който наглеждал стадото си и го помолили за милост и контрол над животните, той безцеремонно им дал да разберат, че не му пука нито за тях, нито за имотите им. И въобще за нищо и от нищо не му пукало.

По-късно кравите и овцете на недосегаемия фермер тръгнаха и по Хайдушката пътека, по пътя за Халката. Оказва се, че няма кой да защити от наглия „безнесмен“ и уж защитения Природен парк „Сините камъни“. Случайни туристи снимаха кадри от кравешкия поход по Хайдушката пътека, хората питаха къде са властите – и си останаха с питането.

В подкрепа на кравите и овцете от доста време действат самонастанили се в три от последните къщурки под Халката обитатели на кв. Надежда, които редовно ограбват околните десетина най-потърпевши имота, къртят врати, улуци, капаци, железни елементи, режат електрически кабели и всичко, което им влезе в работа. Въпреки оплакванията на потърпевшите собственици в полицията, пристигат на тумби, пеят, пият, трошат и грабят, и остават безнаказани.

Потърпевшите собственици на лозя, повечето с нищо и никакви сезонни постройки, искат да направят подписка до местната управа и полицията, с надеждата да ги чуят, разказаха съседи. Но идва извънредното положение и протестната акция се отлага  в необозримото време. За кравите, овцете и крадците обаче няма нито мерки, нито изолация, нито глоби и наказания. В ситуацията на извънредно положение, те са още по-безцеремонни и нагли. Извънредни са само пораженията, които нанасят на имотите на хората. Извънредна е болката им да гледат безпомощно какво се случва с тях. И докато полицаите висят по КПП-тата да вардят и глобяват нарушители на извънредното положение, другите нарушители вилнеят необезпокоявано и безнаказано.

… Между потърпевшите имоти е лозето на моите родители. Ротата крави и овце, които го опасват, са заснели съседи. Вероятно за да ме предизвикат. Но и П. М., и М.М., Н.А. искат да останат анонимни. Страхуват се – от много хора и много неща. Страхуват се от извънредното положение. Страхуват се от собствениците на животните, които според някои, били двама, единият лош, другият добър. Животните на лошия влизат във всички имоти, на добрия – само в чуждите лозя. Страхуват се, защото са възрастни и болни. Страхуват се най-вече че не са единни. Съседите, заградени с високи дувари, нямат грижи. Заградените с хилави мрежи нямат пари. Сами са си виновни че нямат, някой да ги е карал да бъдат бедни и достойни, честни и почтени – граждани?!

…Няма бог, няма цар! Кой се интересува от тези маловажни граждани, освен по време на избори? Големите хора затова са големи, защото не се интересуват от малкия човек. И той е оставен сам на  себе си, на произвола на съдбата, на бандитите, на кравите, които не спират да нахлуват в имотите и довършват онова, което крадците не са свършили. Разбиват се малките вилни сезонни постройки, ограбва се каквото може. Хората слагат нови ключалки, катинари, заграждения – до следващия погром.

…Едно време лозята се пазеха от пъдари. Пъдарите ходеха с ловджийски пушки. Помня ги смътно от детските си години. Но за тези пъдари съм чувала и чела разкази на стари сливенци, с какво достойнство и авторитет са изпълнявали службата си. Сега пъдари на щат общината не отглежда. Собствениците на лозя и градини, повечето бедни, стари и изтерзани, не наемат частна охрана и поради липса на средства, и поради липса на доверие. Иначе редовно си плащат данъците в общинската хазна. Но общинската фирма за охрана няма ангажимент да пази тяхната собственост.

И нека тези, от които зависи този произвол да бъде спрян, да не ме питат какво да направят и как да го направят, нека не се оправдават, че нямат ресурси и методи за въздействие, защото са заети с по-важни неща. Хората, нарушили  противоепидемичните мерки в един парк ще бъдат идентифицирани и глобявани – така трябва. А бандитите, посегнали на имотите на гражданите и на чистотата и порядъка в природния парк „Сините камъни“ ще останат безнаказани –  така ли трябва?…    

Какви крави, какви вили, какви крадци, какви охрани по време на пандемия? Всеки щял да пострада. Но на хората не им стига епидемията, безработицата, страха, неизвестността, ами и малкото, което са изградили през живота си – кътчето за отдих, лехата с лук или домати, десетината лозички и две-три черешки, да се опустошава под безразличния поглед на онези, които получават заплати, за да ни пазят и управляват. И ако някой каже, че не е бил уведомен, че не знае какво става – ето, разказвам, което става. Разпасани бандити, крави и овце, разбити вили, отчаяние и безсилие. Ако се замислим, колко много Пилатовци ежечасно измиват ръцете си от отговорност! – С равнодушие, безхаберие, високомерие и бих казала жестокост.

Не вярвате? Елате ни вижте! Това ли ни чака?…

                                                                                                  Щилияна ВАСИЛЕВА