АРХ. ГЕОРГИ КОЗАРОВ – КМЕТЪТ АРИСТОКРАТ, РАБОТЕЩ ЗА СЛИВЕН БЕЗ ЗАПЛАТА

Арх. Георги С. Козаров – известният сливенски кмет, предприемач, дарител и природолюбител, е издънка от известния сливенски род Козарови, дал видни общественици и просветни деятели като проф. д-р П. Козаров – фитопатолог, д-р Ал. Козаров – първия директор на сливенската мъжка гимназия и директор на Народната библиотека „Св. Св. Кирил и Методи“, д-р Ст. Козаров – лекар, Ал. Козаров – виден юрист, полк. Тодор Козаров и др.

Родоначалник на фамилията е Хаджи Кужо – богат скотовъдец, роден в Клуцохор през XVII в., притежаващ голяма мандра в село Джиново /сега Злати войвода/ и обширни земи по поречието на Тунджа.

Потомъкът на известния род на общественици и просветни деятели Георги Козаров е роден е на 22 март 1872 г. в Сливен от Ангела и Симеон Козарови. След завършване на Сливенската мъжка гимназия, той учителства в Хасково и Ямбол. Спестява средства и пред него се открива възможност да продължи образованието си в Европа. Първо се записва в политехниката в Прага, следващата година се прехвърля във Виена, след това в Мюнхен и накрая се дипломира като архитект в Щутгард през 1897 година.

Работи известно време в Германия и се завръща в Сливен, зареден със силното желание да бъде полезен на родината си. Назначен е за градски архитект-инженер на Сливен. Първата му задача е да осмисли социално, да естетизира и хуманизира градската среда, която все още носи все още носи белезите на робството. Изготвя градоустройствен план на Клуцохор, ръководи изграждането на каптажа на Сливенските минерални бани, коригира коритата на трите реки. Изготвя архитектурен план за изграждането на Музей на Възраждането. За тази цел обикаля страната и събира архитектурни елементи. Прилага в проектите си оригинални мотиви от българското строително наследство. Горещ радетел е за опазване на историческите паметници.

По негови планове в Търново е построен туристическият дом „Трапезица“. В сътрудничество със своя приятел и съгражданин арх. Антон Карамалаков, трагично загинал в Междусъюзническата война, арх. Козаров проектира и строи прекрасната бургаска църква „Св.Св. Кирил и Методи“.

Където и да се намира, любовта към родния град го съпътства през целия му живот. През 1901 г. Козаров става един от основателите и председателите на Сливенската дружба в София. Като председател на Сливенската културна дружба в София, той проявява голяма деятелност за бързото завършване на ж.п. линията Дъбово-Сливен. Развива широка обществена дейност в полза на родния град. През 1902 г. разработва конкурсната програма за изграждане на паметника на Хаджи Димитър в Сливен. Съдейства за написването и издаването на краеведския труд на своя родственик д-р Симеон Табаков „Опит за история на град Сливен”. Описва павилионите на текстилната фабрика на Добри Желязков и събира сведения за неговия живот и дейност.

Изготвя план за икономическо и културно повдигане на града.

На 20.09.1935 г. арх. Георги Козаров е избран за кмет на Сливен.

Аристократ по дух с вродено достолепие, той отказва да получава заплата през кметуването си. Увлечени от примера му,  помощник- кметовете Георги Кебеджиев и Васил Таушанов намаляват доброволно заплатите си. Определят кметската управа на Г. Козаров като „скромни идеалисти, с чиста съвест, неподкупна мисъл и необходима компетентност за работа.”

По време на кметуването си, Козаров се заема първо с нелеката задача да осигури поминък и препитание за населението. Той има ясна визия и план за действие Богат на идеи, пристъпва към редица промени в организационния и обществен живот на града. Изготвя план за проучване на подпочвените води, за напояване на пустеещото Краставо поле. Поощрява индустриалното производство и създава условия за изграждането на нови индустриални предприятия – консервна фабрика, филатура за точене на коприна, хладилник към кланницата и др. Съдейства за бързото завършване на хотела на минералните бани и отводняването на мочурищата край тях. Полага усилия за възстановяване на изсечените гори и залесяване на околните хълмове.

Потомствената дарителска традиция на поколения Козаровци не е забравена .

При строителството на Дома за сираците от войната в Сливен /сега Художествена гимназия/, дарява строителни материали. На общината подарява 63 000 лв. за социални грижи. При изграждането на паметника на Хаджи Димитър, изпраща един вагон тухли от керамичното си предприятие в Горна Оряховица. Подпомага издаването на „Историята на Сливен“ от д-р Симеон Табаков. Няма построена хижа в Стара планина, Витоша, Рила и Пирин, в която да не е участвал с материална помощ. Автор е на 60 научни студии по специалността си. Сътрудничи на много списания.

Като ученик, участва в организираната от К. Шкорпил екскурзия из Стара планина. Очарованието от този излет оставя незабравими следи у него. Той остава за цял живот вдъхновен почитател на планината. В 1889 г. арх. Козаров, заедно с инж. Маринов и професорите Балан и Цонев, решават да осъществят идеята на Алеко Константинов, като създадат първото туристическо дружество в София. Свикат в ресторант „Батенберг“ събрание, приемат устав и за председател е избран Георги Козаров. По-късно, заедно с Георги Гюлмязов и Стефан Гидиков, слагат началото на туристическото движение и в Сливен.

За заслугите му към Сливен, Строителният техникум днес носи неговото име.

Борис Д. СИМИТЧИЕВ,

                                                                публикувано в. „Сливен“, бр.6, 21.09.2003 г.,

                                                                тук –  с допълнения от редактора

Информация от сайта на Професионалната гимназия по строителство и геодезия „Арх. Георги Козаров“ в Сливен, за нейния патрон.

Архитект Георги Симеонов Козаров

По-важни дати от личния и семейния живот:

• Роден на 22 март 1872 г. от Ангела и Симеон Козарови
• 1892-1897 г. – студент в Мюнхен, после в Техническия Университет на гр. Щутгарт, където се дипломира и изкарва няколкомесечен стаж в различни немски фирми
• През септември 1904 г. сключва брак с Анастасия х. Славчова
• Умира на 11 март 1953 г. в дома си в София

По-важни дати от дейността му като архитект, строителен предприемач и индустриалец

• 20 май 1897 г. – назначен за градски инженер-архитект на Сливен. Работи по плана на квартал Клуцохор и подобряването на градоустройствения план на Сливен
• 20 април 1899 г. – назначен е временно на работа в министерството на обществените сгради, благоустройството и пътищата
• 1901 г. участва в конкурс за сграда на проектирания Музей на възраждането. Проектът му е отличен с трета награда.
• 1901-1903 г. – архитект в Бургас. Описва павилионите на текстилната фабрика на Добри Желязков и събира сведения за неговия живот и дейност
• 1902 г. – разработва конкурсната програма и плана за изграждане на паметника на Хаджи Димитър в Сливен
• 1903-1927 – главен окръжен архитект на Търново
• 1906г. – Създава архитектурно-строително бюро
• 1909 г. – Изгражда керамичната фабрика до с. Калтинец, Горнооряховско, в съдружие с Михаил х. Славчев
• 1909 г. – Включва се в конкурса за Окръжна палата на Велико Търново. Натоварен е да изработи окончателния проект и осъществява надзора над строителните работи
• 1910 г. – Ръководи успешно строителството на Мелницата с макаронена фабрика край Балчик, призната за едно от върховите постижения на строителните технологии от тези години
• 1913 г. – Превръща керамичната си фабрика в една от най-модерните тогава в България
• 1928 г. – Като предприемач, печели търга за строителството на големия шосеен мост на р. Янтра при с. Раданово и сам ръководи неговото изграждане
• 1934 г. – Керамичната му фабрика е удостоена със Златен медал от Пловдивския панаир, за високо качество на продукцията си
• 1935 г. – Кмет на гр. Сливен
• 1937 г. – Ръководи представителна делегация на Българското инженерно-архитектурно дружество на панаира в Лайпциг
• 1952 г. – Архитект Козаров изпраща писмо до тогавашния министър-председател на България. В него той предупреждава, че изграждането на язовир „Копринка“ при гр. Казанлък рязко ще намали дебита на р. Тунджа след язовирната стена, което ще се отрази негативно на земеделието в Сливенския регион. Затова предлага свой план – да се изградят няколко микроязовира по планинските реки в околностите на Сливен и да се използват по-рационално подпочвените води на Краставо поле.