ЧЕРНО И БЯЛО Е РАВНО НА ЦВЕТНО – КАКТО И ОБРАТНОТО

Интересно събитие в Сливен – изложба на художника Александър Телалим. 

На 5 март 2020 в криптата на Узуновата къща в Сливен бе открита изложбата на Александър Телалим. На снмката, отдясно наляво – авторът Александър Телалим и Илиян Урумов, който откри изложбата.

ЧЕРНО И БЯЛО Е РАВНО НА ЦВЕТНО – КАКТО И ОБРАТНОТО

Автор: Илиян УРУМОВ

Нищо не е черно, нищо не е бяло, нищо не е цвят или форма, нищо няма смисъл или „вътък“, нищо не е сигурно, особено ние в своята тленност.

Всичко е черно и бяло, всичко има цвят, притежава форма, смислено е и е дълбоко заложено в същността на твореца. Всичко може да бъде вечно, стига да го пожелаеш.

В Галерия „Димитър Добрович“ – Узунова къща, АЛЕКСАНДЪР ТЕЛАЛИМ ни представи подробна дисекция на размишленията относно съществуването и чертата, която оставя твореца за едно мигване, от създанието си до настоящето.  Сашо, който сам се учудва от постигнатата експозиция…

Сн.: Художникът Александър Телалим – гост на в Сливен 

Той е склонен да се изненадва от всяка интересна и хармонична ситуация. Изненадата във всичко е основа на смирението и съвършенството. Тя е двупосочна: отвътре-навън и от екстериора – в дълбините на своя свят. Светът на хармонията и стремежът към съвършенство, към докосването до себе си е непопулярна територия в наши дни. Неактуална тема. Лукс. Прекрасен лукс – за който може да си го позволи, обаче.

В тази изложба Александър Телалим се потапя в много теми, в които неусетно привлича и нас, зрителите. Ние сме неговите „огледала“, които, разхождайки се из четирите зали в галерията, откриваме нашата си символика, нашето тълкувание към неговият път. А този път е разнопосочен и подплатен с дълбочина, чистота на формата и изказа, обединен от една едничка дума: Спокойствие. Има и друга дума: Изящност.

Снимки: 1. Авторът Александър Телалим, директорката на ХГ „Д.Добрович“ Маргарита Пенева и художникът Илиян Урумов на откриването.  2,3,4,5 – Творби на Александър Телалим. 

Различните цикли, които Александър ни „подарява“, в тази изложба са силно впечатляващи за мен. От една страна, има малки „бижута“, много близки до декоративната абстракция, напомнящи ми на Паул Клее, но не наподобяващи го. От друга страна – широко и „на едро“ разгърнати живописни композиции в естетиката на японските майстори (познаваме Александър като един от майсторите на акварела, а това не е никак лесна техника, уверявам ви).

Другите картини в изложбата са… Знак. Знаци по пътя, символи предвещаващи или напомнящи за критериите, от които не бива да се отказваме, не трябва да забравяме, не можем да си позволим да им изневерим. Влиянието на изтока (по-конкретно калиграфията) е очевидно и преднамерено търсено от автора – много от нас са се обръщали към чистотата на китайската калиграфия, много можем да научим от майсторите, които в един миг концентрират милиони впечатления и с две-три движения на четката (никога излишни) постигат… Именно знак. Символ. Себе си достигат.

На откриването на изложбата „Цветно, бяло, черно“ помолих публиката да разпознае картините на Сашо както тя си прецени. Не защото авторът не е заявил тяхното послание, не защото не ги е „облякъл“ в заглавия, респективно смисъл, а защото това е отворена позиция между автор и зрител. Код, чието разчитане е строго индивидуално. Аз не се наемам да „слагам етикети“ на картините, които Сашо е представил, било те цветни, черни или бели. Наемам се да ги тълкувам лично за себе си – моята причина да харесам изложбата му. Моята причина да харесвам него като личност. Моята причина да се чувствам сетивен и рефлективен. Моята причина да се занимавам с това неблагодарно поприще. Моят начин да открехна вратата към дълбините на съкровищата на колегите ми. Моят начин да разбирам по-добре изкуството. И тяхното, и моето.

Благодарен съм на Александър Телалим, че ми напомни за този начин. За това, че ми даде ключе. За това, че „разкри“ себе си. За това, че подари това спокойствие на мен и на вдъхновените си зрители.

Благодаря.

Много.

Илиян УРУМОВ

Б.р. Използваните снимки са на Илиян Урумов, Александърр Телалим, Художествената галерия „Димитър Добрович“ и Антон Дечев.