В САН СТЕФАНО ПРЕДИ 142 ГОДИНИ

• Документален разказ на френския журналист и художник Дик дьо Лонле,  издал през 1886 г. книгата „През България“, която не е преведена на български език

 Автор: Росица ГЕОРГИЕВА

Санстефанският мирен договор от 3 март 1878 г.  регламентира отново нашата държавност – факт, останал завинаги в световната история, независимо от всички последвали трагически предпоставки, промени и превратности.

Впечатленията на един френския журналист ни връщат към събитието  преди 142 години. Жорж Ардуан, с псевдоним Дик дьо Лонле, участва в Руско–турската война 1877–1878 г. като доброволец в 26-ти Донски казашки полк. Той е кореспондент на френските вестници  „Le Monde Illustre” и „Le Moniteur Universel”. Освен отличен журналист,  Дик дьо Лонле е  и   художник. През 1886 г. той издава в Париж книгата си „A travers la Bulgarie” /„През България”/, която има няколко издания на френски език, но не е преведена на български език.

Сн.: Книгата „A travers la Bulgarie” /„През България”/ на френския журналист Жорж Ардуан, с псевдоним Дик дьо Лонле.Издание от 1893 г.

Книгата е  илюстрирана с двадесет  рисунки на автора, направени по време на войната. В наблюденията и анализите на французина липсват неизбежните пристрастие и склонност за надценяване на  събития от националната история.

„Сан Стефано, 3 март.

Денят 3 март ще остане светла дата в историята на Русия и паметен завинаги в аналите на исляма, който не ще се надигне след нанесения му удар през този ден …

Желанието за присъствие на това значимо събитие беше привлякло огромна тълпа от хора в Сан Стефано, малко пристанище, разположено на 5 км  югоизточно от известния замък на Седемте кули, пред входа на Константинопол… Гърци, арменци, българи, турци изпълват селището, сочат и наобикалят героите на войната генералите Скобелев, Гурко, които командваха отряди. Чуваха се всички езици от Европа и Азия…Ръми дъжд. Тълпата е възбудена до краен предел. Към 5 1/2 след обяд се чу радостен шепот в този човешки мравуняк. В далечината се забелязва  каляска с два коня да излиза от селото и в нея е граф Игнатиев, който държи текста на мирния договор. Каляската е ескортирана от двама казаци на коне и двама конници с фесове – адютантите на Сафет паша. Генералът подава на Великия княз Николай текста на мирния договор и  рапортува с радостен глас и сияещо лице:

– Имам чест да поздравя Ваше Височество с подписването на договора!

Отговорът е  мощно „ура”. Великият княз Николай преминава с коня си в тръс пред редиците на строените войски, спира по средата и с вдигнати и протегнати ръце се провиква със силен глас: „Мирът е подписан!”  Продължително „ура” заглушава думите му…

Сн. Рисунка от книгата на Дик дьо Лонле

На миля оттук победените турски войници  чуват веселието  на противниците си и тихо плачат…

Мирът никога не е бил отбелязван в по-драматични  и живописни условия, сред толкова вълнуваща гледка – двете армии, една срещу друга, буреносното небе просветлява, дневната светлина постепенно става по-слаба, силен вятър: плискащите се вълни се смесват с песнопенията на свещениците и войнишките отговори. Мраморно море последователно тътне и се успокоява..

Когато парадът завършва, нощните сенки бавно падат и обгръщат Сан Стефано и долината: няколко звезди, едва виждащи се през мъглата, се появяват на небето и вечерните огньове, запалени малко по-късно от войниците на брега, осветяват дълбоките и спокойни води на Мраморно море.

Завесата се спуска над една от най-големите драми в историята на Европа и света.”

                                                                                                          Росица ГЕОРГИЕВА