СТЕФАН ГИДИКОВ, ПЪРВИЯТ ПРЕДСЕДАТЕЛ НА ЧИТАЛИЩЕ „ЗОРА“

Автор: Венцеслав ГАНДЕВ

През 1858 година сливенци изхвърлили от храма „Свети Димитър“ гръцките богослужебни книги. По този повод митрополитът на Одрин, под чиято юрисдикция били местните православни християни, реагирал доста остро в специално послание до православните жители на бунтовния град. Публично било изгорено и самото послание на владиката. Сред участниците в това своеобразно „аутодафе“ бил 21-годишният търговец на аби и шаяци Стефан Георгиев Гидиков – личност, която заема видно място в духовния живот на града под Сините камъни. Животът на този рано отишъл си от земния свят сливенец привидно е лишен от драматизъм, люти схватки с потисници и разбойници, от силна обич и омраза. Независимо от това, Стефан Г. Гидиков всеотдайно е работил за моралното и духовно въздигане на българите.

През 1856 година, деветнайсетгодишен, той заминава с група свои другари за Одеса. Там, успоредно с търговската си дейност, усъвършенства и образованието си. Следват години на странстване из Румъния и Сърбия. Сближава се с Георги Раковски. Приятелството му с първоначинателя на борбата за национално освобождение го превръща във възторжен почитател и сподвижник на великия котленец. Стефан Гидиков обикаля цяло Българско и преследван от османската власт, тайно разпространява произведенията на Раковски „O Асеню Първому“ и „Горски пътник“.

През 1859 година Стефан Гидиков се връща в родния Сливен и незабавно започва неуморна дейност за обединяване на местната интелигенция около един духовен и просветителски център. През същата година, заедно с учителите Сава Доброплодни и Иван Добровски, д-р Георги Миркович и други събудени сливенци, той основава и става пръв ръководител на тукашното читалище „Зора“. Така търговецът на аби и шаяци свързва тясно и завинаги живота си с това огнище на просвета и родолюбие.

Снмки: 1. Читалище „Зора“ в началото на миналия век. 2. Портрет на Стефан Гидиков, рисуван от Стефан Егаров.

От 1860 година до Освобождението читалището се наричало Българско благотворително читалище, а по-сетне било преименувано на Българско народно читалище „Зора“.

От 1863 година, в продължение на шест години, читалището съществувало само на книга, а на практика не давало никакви признаци на живот. То преживяло своето възкресение по Великден, 1869 година. Това се случило на втория ден на Възкресение Христово, след църковна служба.

За целта, главният учител Михаил Икономов съчинил забележителна реч. Тя била произнесена от ученика Добри Динков. Тържеството се състояло в салона на втория етаж на клуцохорското училище при църквата „Свети Никола“. Събранието било посетено от много учители, граждани и интелигенти. След тържествената част бил приет нов устав и записани нови членове. Избрано било и ново настоятелство. По-късно бил изработен и нов печат с околовръстен надпис „Българско благотворително читалище в Сливен“, а в средата – две стиснати ръце. От този момент започва период на разцвет на сливенското духовно средище, който продължил до Априлското въстание през 1876 година.

Сн. 1. Театралният салон на читалище „Зора“, 1907 г., фото Захари Ножаров

В своя „Опит за история на град Сливен“ д-р Симеон Табаков обрисува Стефан Гидиков така: „Стефан Гидиков е бил във всяко едно отношение достоен да бъде призван за ролята на това първо тук през робството българско културно огнище: честен, откровен, голям родолюбец, енергичен и с бистър ум. Гидиков се е ползвал с голямо уважение между съвременниците си…“. За авторитета и признателността, с които той се е ползвал сред съгражданите си, говори писмото на Сливенската община до представителя на Сливен по църковните въпроси в Цариград  Добри Чинтулов.

Снимки вляво: Фотографии на стария Сливен: 1. Типична стара сливенска къща, Маринкьовата. 2. Старата ул. „Великокняжеска“ 3. Стара сливенска улица – към църквата „Св. Богородица“, сега „Кирил и Методий“.4. Сливенското девическо „Пашево“ училище.

В това писмо, писано на 5 юли 1871 година, само три дни след кончината на Гидиков, се казва: „С разтреперана ръка и нажалени сърца вземаме перото да опишем жалостното позорище от страна на неумолимия и несъжалимия смъртен сърп, който в едно мигновение, на 3-того в събота сутр. час по 9-тех, немилостиво замахна и изтръгна от градът ни и от общината ни най-родолюбивият и ученолюбивият, и най-заслужилият ни съотечественик Ст. Г. Гидиков, та го пресели във вечния живот. .. Каква тежка и неутешима жалост беше навлекла в града ни, гдето да не можеше да срещнеш човек, комуто лицето да е весело… Гледаш – хора нажалени и посърнали, придружаваха и изпровождаха този техен добронравен и достоуважаем съотечественик г-н Ст. Г. Гидиков до мястото, дето трябваше да се отделят без да щат, гдето късно-рано за всички нас е приготвено… Но уви! Всичко е празно, освен да кажем всинца „Вечна му памят! Лека пръст!“.

                                                                                   Венцеслав ГАНДЕВ, 2007 г.

           поместен  в сб. „Сливенци. Старите родове. Профили“, т.2, Сливен, 2019

Б.Р. Рождената дата на Стефан Гидиков е 23 февруари 1837 година.