ХИТОВИЯТ РОД И НЕГОВИТЕ ПОТОМЦИ – ОТ СЛИВЕН ДО РУСЕ И МАРТИНИКА

Да тръгнем в този ден, на Голяма задушница, от Русе, където завършва жизнения си път славният сливенски войвода Панайот Хитов.

…Преди 45 години, в красива къща в центъра на Русе, живели д-р Панайот Хитов, внук на войводата Панайот Хитов и Надежда Тодорова Хитова, снаха на знаменития възрожденец. Русенци твърдят, че къщата и цялата й мебелировка били сватбеният подарък от стария войвода за първородния му син д-р Симеон Хитов.

Снаха му Надежда Хитова има заслугата за опазването и издаването на неговите ръкописни спомени и за изготвянето на родословното дърво на фамилията Хитови. През 70-те години на миналия век, тя показва записките на стария войвода на влиятелния по онова време управник Пенчо Кубадински, който взема присърце идеята за издаването им. През 1973-1975 г. те са литературно обработени и отпечатани с предговор от писателя Николай Хайтов. Двете поредни издания носят заглавията „Как станах хайдутин. Фамилиарни записки“ и „Спомени от хайдутството“.

Всъщност, Надежда Тодорова, която е потомка на богат габровски род, се омъжва за д-р Симеон Хитов след смъртта на войводата през 1918 година. Но Панайот Хитов е познавал бъдещата си снаха и дал приживе своята благословия за брака на сина си, учил медицина във Франция и работил като лекар във Велико Търново, Разград и Русе.

На д-р Симеон Хитов болните от Северна България имали голямо доверие. Той бил прехвърлил 40-те, но нямал намерение да се жени. Впрочем и баща му, вехтият войвода Панайот, сключва повторен брак чак на 44 години със сръбкинята Екатерина Бранкович – образована жена с висока култура, дъщеря на апелативен съдия, която става майка на трите му деца.

Симеон се решава да се ожени едва след 42-та си година, когато среща Надежда. Имат 25 години разлика помежду си, но бракът им се оказва сполучлив до края. Снахата помнела до края напътствията на втората жена на войводата Хитов – Екатерина Бранкович, че „щастието не е в парите, а в любовта“. Екатерина умира през 1933 г. в Русе. Тогава нейният внук, син на Симеон и Надежда, който наследява името на известния си дядо, е на 11 години.

Д-р Панайот Хитов става един от най-добрите дерматолози в Русе. Подобно на баща си Симеон Хитов, има голяма клиентела. Притежава завидна музикална култура, свири на пиано, посещава концерти с майка си редовно и е смятан за един от видните интелектуалци в града. Д-р П. С. Хитов записва спомените на своята майка Надежда Хитова, с която живее до смъртта й. Тя постоянно се тревожела за бъдещето на строежа на Пантеона на възрожденците на мястото на стария русенски парк, с гробовете на Любен Каравелов, баба Тонка, Панайот Хитов и други възрожденци.

Снимка: Гробът на Панайот Хитов в Русе

При едно от посещенията си на строежа, тя се подхлъзнала, счупила крака си и скоро след това починала. Синът й д-р П. С. Хитов, внук на войводата, се оженил едва след нейната смърт, когато бил около шейсетгодишен и не оставил наследници. Неговата сестра Лиляна Хитова живее и работи на остров Мартиника. Омъжена е за Жозеф Бруно, строителен инженер. Завършила е английска филология в София, била е преподавател в школата за чужди езици в Банкя. Подобно на брат си, тя също няма наследници.

Надежда Хитова и д-р Панайот Хитов са направили родословното дърво на Хитови.

Най-известната фигура в него е войводата Панайот Хитов, родом от сливенския квартал Ново село, първороден син на Иван и Съба Хитови от Сливен. Той има брат Христо и две сестри. След Панайот се ражда Христо, а по-късно и двете момичета – Мария и Калуда /Кута/. Майка им Съба е дъщеря на даскал Христо и внучка на Златко чорбаджи. Баща им Иван Хитов е бил скотовъдец. Панайот Хитов е роден през 1830, а Христо – през 1832 година. Двамата братя още от малки били пратени да работят на  Керемидената къшла.

Снимки: 1. Хитов в хайдушка униформа. 2. Панайот Хитов /прав/ и брат му Христо.

Свободолюбив характер и бунтовна натура, Панайот посвещава живота си на Отечеството. Брат му Христо искал да тръгне по същия път, но по молба на Панайот остава да се грижи за семейството и продължава бащиния занаят. Бащата и братът изтърпели много бой от турците, които ги притискали да издадат войводата, но устояли на мъките с цената на здравето си. Христо се оженва за Иванка Миндова Илиева, от която има четирима сина – Иван, Руси, Миндо и Панайот. Той винаги е казвал на децата си, че братската любов е всемогъща. Потомците на сина му Иван живеят в Сливен. Негови внуци /и правнуци на брата на войводата Христо Хитов/ са покойният окръжен покурор на Сливен Пейчо Хитов и брат му, учителят Иван Хитов, дългогодишен зам.-директор на Природоматематическата гимназия  „Добри Чинтулов“ в Сливен. Христо Хитов е починал през 1903 г. в Сливен.

С името на Панайот нарича най-малкия си син и Мария, по-голямата сестра на Панайот Хитов. Тя била смела и решителна жена, често криела преследвани от турците българи в дома си в Сливен. Омъжена за мъж прахосник и без професия, един ден тя взела невръстните си деца и заминала за Анхиало, където работила в манастира „Св. Георги“ като прислужничка. Върнала се в Сливен от жал към неспособния да се грижи и за себе си съпруг. Когато го ругаела, Мария му казвала, че може да му прости всичко, ако е заколил поне един турчин. По-късно тя осиновява момиченце сираче, което отгледала като свое дете. Калуда или Кута, по-малката сестра на войводата, се изселила със семейството си в Пловдив – за нея не се знаят никакви подробности.

…От 12-годишен, бъдещият войвода Панайот работел като козарче при баща си Иван. Преди да стане хайдутин, бил бакалин, касапин и търговец на добитък. В младостта си, с братовия си зет Иван Мириля, отварят за месеци бакалница на Гюр чешма, но търговията не вървяла и Хитов става касапин, заедно със зет си Петър. След 3 години напуска и този занаят. 25-годишен, изгубва майка си Съба. Сдружава се с турци, но им става длъжник и турските аги започват да го преследват. Жени се за Бойка от неговата махала на 27 години, въпреки че го иска за зет богат чорбаджия. Оженил се през 1854 г. за първата си любов Бойка Люцканова. След една година се ражда синът му Стефан, който починал на 4 години от дифтерит. Бойка починала през 1866 година. Още през 1957 година, Панайот се скарва с роднини за наследство и излиза в Балкана с брата на жена си Стоян и клуцохореца Георги Трънкин, учителя Атанас Хаджидобрев /Българския Гарибалди/ и още неколцина сливенски юнаци.

Панайот Хитов е бил войвода на много чети в различно време. В хайдушките години байрактари му били Васил Левски и Хаджи Димитър. След като шетал из Балкана достатъчно време, през 1863 г. Хитов се прехвърля в Сърбия, запознава се с Раковски и става най-верният му другар, сподвижник в легиите, подпомогнал съществено организирането на Втората български легия в Белград.

След четири години Хитов е главен войвода на българските чети. Преминава Дунава и обикаля Стара планина. Говори се, че за три дни Хитьоолу убил повече от 60 правоверни – така отмъщавал за набезите над българите. През 1875 г. Хитов става един от ръководителите на БРЦК в Букурещ. По време на Сръбско-турската война е главен войвода на всички български доброволци. Големият му авторитет сред сънародниците в страната и в емиграция, съгражданинът му Добри Чинтулов онагледява с думите: „Панайот е светец за българите!“

Снимка 2: Братя по убеждения – революционерите Иван Кършовски, Панайот Хитов, Иван Зедерлийски.

Революционната дейност на Панайот Хитов го прави национален герой. Участва в Руско-турската Освободителна война, като главен войвода на българските доброволчески чети, в които българите са водачи, преводачи и разузнавачи на командването на руските войски. Организира и води чета и по време на Сръбско-Българската война през 1885 година.

До зряла възраст П. Хитов е бил неграмотен. Благодарение на Раковски и Каравелов, той се научил да чете и пише на 40 години. Панайот Хитов бил пълен въздържател – не пушел, не пиел алкохол и кафе. През 1880 г., вече 50-годишен, се преселва в Русе.

След Освобождението Хитов е преследван от Стамболовия режим заради русофилските си убеждения. През 1892 г. попада дори в затвора, по заповед на бившия хъш Стефан Стамболов. Пуснат е на свобода срещу гаранция от 5000 лева. „Доживях българи да ме затворят!“ – отбелязал в едно свое тефтерче войводата. Истината е, че след Освобождението Панайот Хитов бил обичан повече от народа, отколкото от новите властници. В своите „Записки по българските въстания“, Захари Стоянов не го споменава с добро. За Хитов той пише през 1884 г., че е бил оръдие на благоразумните и е „захванал да хитри“. Вероятно славолюбивият Захари е завиждал на популярността на големия сливенец.

Както вече се каза, Панайот Хитов се жени повторно в Белград през 1874 г. за Екатерина Бранкович, от която има двама сина – Симеон /лекар/, за който стана дума в началото и Александър /юрист/,  както и една дъщеря – Ирина. Ирина е родена през 1878 г., била уважавана учителка. Тя става съпруга на директора на Сливенската мъжка гимназия д-р Тодор Шишков. Нямат деца. Александър П. Хитов е роден през 1881 г. в Русе. Умира на 57 години в София. Бил известен адвокат, председател на Софийския окръжен съд, юрисконсулт на БНБ и на банка „Български кредит“, председател на Българска сконтова банка. Александър също е имал един син, Панайот, по професия техник. Има и една дъщеря – Александра.

Легендарният войвода умира на 22 февруари 1918 година в Русе, на 87 години. Но Панайот Хитов става легенда още приживе. След неговата смърт, родният град му отрежда централно място сред сливенските възрожденци, чиито бюстове са вградени в основата на монументалния паметник на Хаджи Димитър, открит на 8 ноември 1935 година. Автори на паметника са скулпторът Стефан Пейчев и арх. Йордан Йорданов. По-късно, в близост до родната му къща в сливенския квартал Ново село, е издигнат нов негов паметник в цял ръст, от който тръгва едноименният булевард „Панайот Хитов“.

Сники: 1. Бюстът на Панайот Хитов на паметника на Хаджи Димитър и сливенските възрожденци. 2. Паметникът на Панайот Хитов в кв. Ново село. 3. Родната къща на Панайот Хитов в Сливен, кв. Ново село.

Пред новия паметник на войводата в деня на неговата кончина се състоя заупокойна молитва и общоградско поклонение и тази година.

По материали на:

Галина  МИНЧЕВА

                                                                                            ф.х. Светлозара КУРДОВА

                                                                                            ф.х. Стефан СТЕФАНОВ