ДЕВЕТТЕ ПИСМА НА АПОСТОЛА ДО СЛИВЕНЦИ

Автор: доц. Минко ГЕЧЕВ

  От достигналите до нас около 30 писма и бележки на Васил Левски, изпратени до частните революционни комитети, 9 писма, т.е. почти една трета, са до Сливенския частен революционен комитет. В тях не са включени писмата-образци, изготвени по общи въпроси, писмата-окръжни и личните писма до членове на комитетите.

Сн.: Портрет на Апостола от Националния музей „Васил Левски“ – Карлово

Писмата (бележките) до Сливенския комитет по време се разпределят така: 1871 г. – 1 и 1872 г. – 8.

Този голям брой писма до частния комитет в Сливен, в сравнение с изпратените до другите революционни комитети, е интересен факт, който заслужава да се посочи. Без съмнение, той говори, че Сливенският комитет е смятан от Апостола за важно революционно звено във вътрешната организация, поради което, особено през напрегнатата 1872 г., той е често в неговите мисли, внимание, поглед, с първостепенна роля в грижите и задачите му за освободителното движение.

Какво в най-общи щрихи и съдържанието на тези знаменити писма, изпълнени с вяра и прозорливост, с надежда и решителност? Какви въпроси поставя Левски пред дейците на едно от главните революционни средища на борбата за отхвърляне на османското владичество – градът на Хаджи Димитър и легендарните просветители и войводи?

Васил Левски, вникнал дълбоко в задачите и състоянието на подготовката на националната революция, е убеден, че без осигуряване на предани борци и необходимите пари не може да се върви ускорено по пътя към освобождението на Отечеството.

Сн.: 1. Картина на Пламена Няголова – Левски и Миткалото. 2. Портрет на Васил Левски

Затова, с писмо-бележка от 10 март 1871 г. той дава указания на Сливенския частен революционен комитет да се събират пари и насила от „чорбаджии-изедници, които не искат да вземат участие в народното дело“. Това ме решение е разгърнато обстойно в Позив от привременното българско правителство от 6 февруари 1871 г., в който се изтъква, че този, който има много пари и доброволно не дава, ще му бъдат взети насила. В писмо от Централния български революционен комитет от 16 януари 1872 г. се отправя призив за ускоряване подготовката за въстанието,  за своевременно изпращане мнението на комитета за проектоустава, с оглед на по-скорошното му приемане по висшегласие от БРЦК в България. Дават се указания комитетът да отговаря на Панайот Хитов, че по всички въпроси на освободителното движение, той трябва да се обръща, вместо към частните комитети, до БРЦК в България.

В Писмо от 17 януари 1872 г. се настоява да се съберат с всички възможни средства пари за по-действена подготовка на въстанието.

В писмото си от април 1872 г. Левски съобщава за смъртта на Ангел Кънчев, изразява вярата си в близката свобода, предупреждава за бдителност, “защото има цяла орда шпиони, пръснати по всичко българско“ и определя начина за издаване на квитанции срещу получени суми за организацията. Като изтъква, че причината за самоубийството на помощника му е бил страхът, отбелязва с признателност: „Колкото направи, остави името си безсмъртно! За честните хора е такава смърт!“ Писмото завършва с обнадеждаващите думи: „Дързост и постоянство! Времето е близко, ще видим и свобода!“

В следващите три писма –  от 6 април, 15 юли и септември 1872 г., се дават указания за отчитане на събраните пари, за разпространението на изпратените устави, за отчитане дейността на революционерите и др. и се съобщава псевдонимът на комитета: „Стамболлу Мехмет ефенди“.

Много съдържателно е писмото от 9 ноември 1872 г., с което се нарежда в Сливен да се изгради Окръжен частен революционен комитет, съгласно решение на БРЦК в България. Като се разясняват съображенията за това: работата да бъде по-сигурна, да се върши по-лесно, по-бързо и с по-малко разноски, в дадените редица наставления за организирането и работата на окръжния център се указва начинът за определяне на личния десятък на членовете на организацията. „Десятъкът на всеки член – се казва в него – оставя се на всеки по чистата му съвест, да пресметне всичкото си имане и да даде дълга си. Чисто народният мъж  дава всичко, па и себе си жертва.“

Снмки: 1. Ангел Кънчев – портрет 2. Залавянето на Ангел Кънчев, рисунка

В бележката-писмо от 14 ноември 1872 г. се съобщава псевдонимът та Старозагорския комитет и неговия председател и се дава указание за спазване правилата на комитетската поща.

Тази важни писма на Левски до Сливенския комитет, неговото обособяване сред първите няколко окръжни центрове (заедно с Голям извор, Пазарджик и Стара Загора) и определянето на члена му Атанас Узунов от БРЦК в Букурещ, след гибелта на Апостола, за негов заместник, показва, че вождът на вътрешната революционна организация е гледал на дейците на освободителното движение в Сливен като на основно, предано и челно ядро в борбата за освобождение.

доц. Минко ГЕЧЕВ

(публикувано в бр.21 от 18.02.1984 г., стр.4, в. „Сливенско дело“)

Снимка: Залавянето на Васил Левски, картина от Никола Кожухаров, 1952

Б.Р. 147-годишнината от кончината на Апостола на свободата сливенското сдружение „Мати Болгария“ отбелязва традиционно с няколко събития, включени в програмата на честването на общината. Те започват с инициативата „Урок по родолюбие” пред сградата на ПМГ „Добри Чинтулов“, където е поставена паметната плоча на учителите в класното училище и участници в комитетите на Левски Михаил Греков, Атанас Узунов, Михаил Икономов, Сава Геренов и Пенчо Черковски.

Снимки: Сподвижници на Васил Левски в Сливен: Атанас Узунов, Михаил Греков, Таньо Стоянов – Таньо войвода, Нено Господинов-Брадата

По-късно, в традиционното шествие на „Мати Болгария“ с ученици и учители от ПМГ, и граждани бяха поднесени цветя пред паметните плочи на сподвижниците на Апостола в сливенския квартал Клуцохор Георги Икономов, Сава Райнов, Нено Господинов – Брадата, Бойка Атанасова, на паметника на Таньо войвода, релефа на Васил Левски при храма „Св. Цар Борис Първи Покръстител” и паметника на Панайот Хитов в квартал Ново село.

Честванията в Сливен завършват пак традиционно с общоградска възпоменателна церемония, заупокойна молитва и поднасяне на цветя пред паметника на Васил Левски на едноименния площад.