Автор: Невена ЖЕЛЯЗКОВА
Много ясно си спомням ония далечни години, когато тъй обичах да се гушна под кадифянята пелерина на баба Иванка – вдовицата на Иванчо Желязков, син на Фабрикаджията, основателят на първата текстилна фабрика у нас и да я помоля: „Бабо, разправи ми за онова време“. И тя ми разправяше.
…Когато турците сломили войските на Дибич Задбалкански, много сливенци се изселили от родния си град, от страх от мъст на поробителя. Между тях бил и моят прадядо Добри Желязков – Фабрикаджията. Той бил от скромен род, прехранвал се като продавал захар и носел прозвището Добри Шекерджийчето. После проявил интерес и към абаджийството. Първо отишъл в Севастопол, Крим, после обиколил и други места. Там видял модерни текстилни фабрики и му дожаляло за неговите съграждани, които с толкова труд и мъка произвеждали своите аби. Тогава решил да направи макети от машините, които видял и като ги скрил в чували с вълна, успял да ги пренесе в България.
Предприемчив и трудолюбив, той се сдобил и с някои машини от Белгия и построил първата текстилна фабрика на Балканския полуостров в собствения си двор. По-късно я разширява в широкия двор на своя внук Георги Стойнов. Шаяците, произведени в импровизираната фабрика, така превишавали по качество местно произведените аби, че славата им достигнала до Цариград. Там някои по-предвидливи хора около султан Махмуд му известили за майсториите на сливенския гяурин и с помощта на българина Стефан Богориди, той се убедил, че това ново начинание ще е от полза за империята.
Сн.: 1. Феликс Каниц – Фабриката на Добри Желязков, литография. 2. Фабрикаджията.
Така, с покровителството на Султана, Добри Желязков започва строежът на голяма фабрика в Селишкото дефиле край Сливен. Не след дълго, османската войска била снабдена с униформи от хубаво сукно. Фабриката , заработила през 1834 г., била първата модерна текстилна фабрика на Балканите. Добри Желязков е удостоен със султански ферман, подписан на 16 февруари 1836 година.
Сн.1 – Султанският ферман от 1836 г. 2. Добри Желязков, портрет от Тодор Терзиев.
За съжаление, някои българи, гьркомани чорбаджии, обладани от злосторна завист, казали на местните турски власти, че е опасно един гяурин да има под ръка толкова много работници. Не минало и без подигравки: „Чиляк от нищо и никакъв джинс да се перчи на кон с костюм алафранга и да е освободен от данъци“.
Скоро Султан Махмуд починал и негов наследник станал 17-годишният Меджид, който бил играчка в ръцете на паши и други придворни властници. Неблагодарните османци отнели управлението на фабриката от дядо Добри, дали я в ръцете на неопитни турци и нещата тръгнали на зле.
Дядо Добри ходил много пъти в Цариград да си възстанови правата, но всичко било напразно. Грижите и пътуванията до Цариград на кон подкопали здравето му и той прекарал остатъка от живота си на легло. Нещата във фабриката тръгнали към провал и трябвало да викат немци да съживяват занемареното производство.
Сн.: Фабриката на Добри Желязков, стара снимка, година неизвестна.
Но семето, което Добри Желязков посял, дало добър плод. Впоследствие се появили нови фабрики в Сливен и се издигнал нов индустриален център – Габрово, който често се старае да оспорва първенството на Сливен.
Невена ЖЕЛЯЗКОВА, правнучка на Добри Жeлязков,
дарила на Сливен сградата на Историческия музей
София, 1998 г.
Б.Р. Този спомен Невена Желязкова бе написала на ръка, вече твърде възрастна, за пърия брой на вестника на старите сливенски родове. Той ми беше предаден от Илия Калов, потомък на фабрикантската фамилия Калови. /Щ.Василева/
Споделете в социалните мрежи
Редактор: Щилияна Василева
Журналист, автор, редактор, пиар. Хуманитарни занимания със словото. Не си правя илюзии, че Словото днес е на особена почит. Но зная също, че то е в началото на всички човешки неща, което ми дава надежда, че има смисъл и най-малкото добро дело в негова чест.
