В СЛИВЕН ПРЕЗ 1960 Г. АЛЕКСАНДЪР БАЛКАНСКИ ПРЕДСТАВЯ ЗА ПЪРВИ ПЪТ ОПАСНИЯ НОМЕР БАЛАНС ВЪРХУ ТЕЛ

• Из биографичния роман на Исак Гозес „Колелото на живота. Невероятната история на цирковата династия Балкански. “. Романът е посветен на големия цирков артист Александър Балкански.

Авторът Исак Гозес: Роден е в Ямбол. През 1968 г. – войник в Прага, по време на Чешките събития. Завършил агрономство в Селскостопанската академия в София, като агроном е работил две години в Ангола и известно време, след завръщането си – и в България. Започва журналистическата си кариера първо във в. „Сливенско дело“, после е кореспондент на БТА в Сливен, отговорен секретар на в. „Дума“. Един от създателите на в. „Стандарт“, където работи като журналист и гл. редактор на в. „Неделен Стандарт“ повече от 25 години.  Живял и в Израел, където са двете му деца. Исак Гозес е един от биографите на Лили Иванова – „Лили, един живот, една съдба“. Автор на „Астор: господарят на магията“. Предстои второто издание на книгата му „Колелото на живота“, за големия цирков артист Александър Балкански. Автор е на 5 книги. Носител на наградата „Черноризец Храбър“ за 2007 г. Член на БСЖ и СБП.

Героят на романа академик Александър Балкански е шесто поколение цирков артист по линия на майка си – Лола Орландо Малеволти. Роден на 8 август 1942 г. в Плевен. Завършил средното си образование в Карнобат. Цял живот е бил цирков актьор – от първия си работен ден на 1 април 1950 г. до пенсионирането си на 1 април 2000 г. Семеен, с двама сина – Александър-младши и Николай, горд дядо на петима внуци. Председател е на гилдията за цирково изкуство при Съюза на артистите в България. Член е на управителния съвет на Съюза на артистите. Член на академичния съвет на БАНИ (Българска академия на науките и изкуствата).

Историята на цирковата фамилия Балкански започва преди 200 години. През далечната 1820 г. прадядото на Александър Балкански-баща основава цирк ”Джунтини“. 59 години по-късно създава стационари в Самара и Москва, които впоследствие са преименувани на цирк ”Вирджиния”. През 1916 г. циркът е конфискуван. От Одеса, фамилията тръгва за Италия. При първата им спирка в гр. Варна, артистите остават в България, където намират своята втора родина.

През 1920 г. чичото – клоунът Чарли, създава третия цирк на фамилията – “Рекс”, впоследствие преименуван в цирк ”Левски”. До Втората световна война циркът работи под името “Европа”.

След национализацията (1948 година) членовете на фамилията остават да работят като държавни циркови артисти до 1989 г.

На 38-годишна възраст (1980 г.) Александър Балкански-баща създава трупа „БАЛКАНСКИ“. Премиерата им е в София през 1981 г., след което работат три години в Дания, Швейцария, Гърция и Италия, а в периода 1985г – 1999 г. в Германия.

През 2000 г. Александър Балкански ,заедно със синовете си Александър и Николай, основават цирк „БАЛКАНСКИ“, който изнася спектакли в България, Турция, Израел и дори във Ватикана. Незабравими спомени има трупа Балкански от гостуванията си през 1986,1993 и 2000 г. във Ватикана, където изнасят спектакли пред Папата и в спектакли пред английската, датската, шведската и холандската кралици.

2020 година е юбилейна за цирк Балкански, който продължава своите гастроли в страната и чужбина.

/Из сайта на цирк „Балкански“/

Исак ГОЗЕС

БАЛАНС ВЪРХУ ТЕЛ – НАЙ-ПОСЛЕ САМ НА МАНЕЖА        

Сливен 1960 година

На 8 юли 1960 година,  навръх осемнадесетия си рожден ден, пълнолетният вече  Александър получи  странен подарък. Парче плат.

–           От това ще ушием новият  ти артистичен костюм. – обясни  майка му.- Ще бъдеш мексиканец.

Две месеца по-късно циркът пристигна в Сливен.

На Девети септември, тогавашния национален празник на страната, заедно с целия град и артистите излязоха  да манифестират. На високата трибуната, изпъчени  като паметници, стояха  най-важните хора на  града, а долу, покрай тях, подвиквайки „Ура“ и „Да живее“ минаваха  ученическите колони, работническите колективи,  спортистите, лекарите, организираните туристи, комсомолците, профсъюзните деатели, активистите на Червения кръст.  Портрети на Ленин, Маркс, Тодор Живков се носеха  над главите на отегченото и уморено от чакане  множеството. Армейски  оркестър свиреше  марш.  От време на време  тълпата спираше  за минути устремния си ход, ансамбъл изиграваше  хоро или читалищен хор запяваше :

„Работници, работнички,

от вси страни сплотете се.

Напред другари смело,

Да браним нашто велико дело!

Изпълненията  завършваха  с мощно ура,  партийното ръководство  отгоре  помахваше  с ръка,  после морето от хора отново се люшваще напред  и  поемаше  по пътя си. На фона на цялата тази трудова армия от работници, пременени със сиви  конфекциозни костюми и ударнички  в басмени рокли,  групата на цирковите артисти изглеждаше  като пъстра кадифяна кръпка.  Мъжете бяха  облечени в елегантните си артистични клинове, дамите – с красиви трика и корони от паунови пера.  Дори клоуните навлякоха  широките  си карирани панталони и нахлузиха огромните  си жълти   обувки с големи бомбета.

Традиционното  празничното хоро на площада с първомайската  трибуна още не беше завършило – пред касата за билети  вече  се бе проточила  дълга опашка, а  старейшините, както наричаха  членовете на художествения съвет се събраха, за да решат дали номерът Баланс върху тел на Александър  Балкански да бъде включен в  програмата на турнето.

–           Нека  го видим на дневното представление и ще преценим. – предложи директорът и с това  се съгласиха всички корифеи.

–           Часът на истината бе дошъл. Пет-шест  минути на манежа  поставяха  на карта реки от пот, рани, труд и  няколко години от живота на младия артист.

Началото не предвещаваше катастрофата, която по-късно сполетя дебютанта. Напротив,  започна  добре.  Ловко изпълняваше  триксовете, уверено вървеше  към финала,  когато  дойде кулминационния момент –  салтото.  Заради сложността  и ефекта, този елемент се изпълнява при  мъртва  тишина.  Но точно когато акробатът литна нагоре,  джаз оркестърът на  Йордан Сакеларов гръмна с всичките си инструменти. Тромпетите зацепеха  като на военен парад, тромбоните  се опитаха  да ги надсвирят,  разнесе  се  проточения глас на саксофоните, а накрая връх взеха    чинелите и барабана.  Зрителите се чудеха какво става, защо е тази суматоха и съвсем забравиха  за объркания  младеж  на телта. Заключението на комисията бе категорично: Номерът не става.  Да се свали от програмата  и то веднага!

Разбира се вината за провала беше  изцяло на орекстъра. Музикантите  смутено обясняваха , че малко  преди началото  на спектакъла  щимовете с нотите им изчезнали.

–           Случва се. – оправдаваха се. – Извинявайте.

Истината обаче беше  друга. Някой  старателно се бе погрижил  момчето да не успее и сега доволно потриваше ръце.  Александър  стискаше  юмруци, за да не заплаче.  Болка бе изписана на лицето му.

–           Нямаш вина. Ти изигра всичко както трябва. –  като никога, Лола този път беше  необичайно  мила.

За разлика от нея, баща му не каза  нищо.  Само го погали по главата и тръгна с   огромни крачки нанякъде. След минути го видяха в пощата  Говореше  разпалено в една от  телефонните кабини.  Няколко часа по-късно, от  София дойде  заповед:   „Новият номер  на  Александър Балкански да  влезе  програмата още на вечерното представление!“

Така и стана. Първата част от спектакъла  вече беше в края си, когато Аркадий, конферансието, облечено  във внушителна ливрея  и висок цилиндър, издекламира  с  тържествен глас:

–           Внимание. Уважаеми зрители! Ще  присъствате на едно изключително  събитие.  Премиерата  на  един много труден номер: Баланс  на деветмилиметрова опъната тел  на нашия млад артист …

Зад завесата Александър чу името си,  после единични  ръкопляскания и прошепна  някакви молитва. Лола стисна   ръката му:

–           Фортуна!  Късмет.

На манежа  прожекторите  направо го заслепиха.   Застана под купула и с лек поклон поздрави публиката. После пъргаво, с ловкостта на котка, скочи   на високия подиум. И тогава видя нещо, което  истински го смути: всичките артисти, шефове, техници, работници, дори продавачът  на захарен памек и пуканки  бяха дошли да го видят. Стъпи  на  телта  и заби поглед в краката си. Цялото му внимание беше  съсредоточено  в  следващата крачка.  Не чуваше  и не виждаше  нищо. Беше сам.  Много  сам. Тези две хиляди чифта очи, които го стрелкаха, в тези минути  ги нямаше. Приклекна, напрегнал мускулите си и полетя високо нагоре. След салтото  ходилата  му залепнаха   на телта, на  220 сантиметра над земята. Този път аплаузите наистита бяха  само за него.

Отвън първа го целуна  Лола, но верна на суровия си нрав, не  го похвали: „Има  още неща, които на репетициите ще трябва да оправяме.“ – каза.

Кръстникът Александър Кацаров свали  златния си часовник и го сложил на ръката на племеника си:

–           Поздравления, ти си истински наследник на нашата фамилия…

Почти всички артисти се струпаха около него. Някои го  прегръщаха,  други стискаха  ръката му, трети – нищо, мълчаха. На следващия  ден старейшините отсякоха :

„Балансът  върху  опъната тел на Александър Балкански, като много силен номер,  да се  играе във втората част на програмата.“

Още  вечерта  това стана.

                                                                                                          Исак ГОЗЕС