ПРЕГЛЕД НА КНИГИТЕ НА СЛИВЕНСКИТЕ БЕЛЕТРИСТИ ПРЕЗ 2019-ТА

Последния ден на януари, в Регионалната библиотека „Сава Доброплодни“ в Сливен се състоя ежегодният преглед на продукцията на сливенските автори. Директорът на Ямболската регионална библиотека, литературният критик Димитър Бечев представи белетристичната продукция на сливенските автори през 2019 година – нови книги на Атанас Скатов, Гинка Събева-Лумбарева, Николай Янков и Елена Щерева, Методий Григоров, Петя Александрова, Петър Георгиев, Йордан Калайков, Стефан Джагаров, Христина Димова, Митьо Цанев и документалните книги за „Художника Александър Петров“ (Величка Петрова), Летопис на с. Жельо войвода“(Авторски колектив Неделчо Митърков, Съби Събев и др.), „Нашето медицинско  поколение“(д-р Мария Тодорова), „Сливенци. Старите родове, т.2 и т.3 (съставител Щилияна Василева). Какво каза той за тях четете по-подробно в следващия текст.

Автор: Димитър БЕЧЕВ

АТАНАС СКАТОВ, Над 8000 метра Лхотце и Еверест на един дъх + Денали: дневникът на един веган.

Читателите вече добре познават името на дръзкия сливенски алпинист Атанас Скатов. След книгата му за покоряването на връх Манаслу през 2015 г., след още четири експедиции той замисля последователното повторно покоряване на Еверест и Лхотце и веднага след това – солово изкачване на връх Денали, първенеца на Северна Америка.

„Над 8000 метра Лхотце и Еверест на един дъх + Денали: дневникът на един веган“ от прославения алпинист Атанас Скатов е поредната завладяваща книга за новото голямо житейско предизвикателство – да покориш със символична подкрепа от роднини, приятели, фирми и институции само за няколко години най-високите планински върхове, за да приключи с първия си проект – изкачването на седемте континентални първенци. Тази книга е документално свидетелство тъкмо не само а амбицията, но и таланта и непоколебимостта на един млад българин, роден да бъде победител в житейския театър. Книгата е изповедна, това е една дълбоко изстрадана, преживяна човешка история, разказана увлекателно във вид на дневник. Заедно с автора, ние ставаме мълчаливи свидетели на перипетиите около намирането на спонсори, на завистта и злобата, които изглежда са сред основните движещи сили на нашата цивилизация, както подчертава в друга своя книга алпинистът. Заедно с него пътуваме през Непал, Катманду, трекингът до базовия лагер на Еверест и Лхотце, за да съпреживеем атаката на величествените планински върхове и вкусим от солените сълзи на победата на човешкия дух над могъщата природа. С наблюдателния поглед на изкушения от красотата и предизвикателствата на непознатото и неочакваното, Атанас Скатов успява да запали изследователска искра у всеки от нас, да вдъхне любов към природата. Пътеписът отново има великолепно оформление, илюстриран е богато с множество уникални цветни фотоси. Очакваме и следващите книги на Атанас Скатов.

ГИНКА СЪБЕВА-ЛУМБАРЕВА, Отвъд бялата черта.

Книгата на Гинка Събева-Лумбарева „Отвъд бялата черта“ е роман за странните метаморфози и неочаквани обрати в нашия живот. Главната героиня Петрина има объркано детство, осиновена е от дядо си и баба си, живее без майка, не познава баща си. Неочакваната среща с баща й повлича живота й в нова посока, но радостта от промяната е мимолетна. Един ден, след донос за разказване на политически вицове, тя се оказва затворничка, това преобръща битието й. Оттук нататък сюжетното действие излиза от обичайното си русло.  В ежедневната си битка за оцеляване, тя се влюбва в началника на затвора, но се разминава драматично с тази своя любов. И тогава Петрина се решава на дързък обрат в живота си. Обладана от авантюристични пориви, тя заминава набързо за Испания, разчитайки единствено на милостта на съдбата и своя житейски шанс. Следват бурни житейски приключения с неочаквано криминален привкус, дори Петрина успява да забогатее. В края на романа, най-после животът й поднася уютен и желан семеен пристан. Този роман пресъздава типичните герои на българския преход, автентично, без сантименталност, но и без илюзии. Диалогът е естествен и непринуден, езикът на романовите персонажи носи богатството на индивидуалния стил. Книга, която неминуемо поражда чувство на определена тъга и размисъл на собствения ни житейски път, след като затворим последните страници.

НИКОЛАЙ ЯНКОВ, ЕЛЕНА ЩЕРЕВА, Влахос.

Тази книга е изключително приятна изненада за мен. Пред читателя се изправя малка семейна сага за живота на каракачанския етнос, но написана едновременно с епичен размах и емоционално премерена изразителност, с изключително добър белетристичен слог, сюжетната интрига в своите две основни разклонения – съвременното и историческото, които се преплитат в лирично-синхронен диалог, поставя пред нас изключително актуалната философска тема за пътя като смисъл на битието, за умението или неумението човешко да се извърви с достойнство или безчестно житейската пустиня. При това, романът „Влахос“ е трети съвместен творчески проект на младата семейна двояка, като пътят от пътеписа, през разказа, до голямото платно на романа, е впечатляващ.

А „влахос“ е синоним на вечното движение, на номадския рефлекс за свобода на каракачаните, на волната им съдба и непримиримост към житейските неправди, на почти пантеистичното сливане с двете родини – България и Гърция и разбира се, с планината и вечния Балкан. Затова и житейският смисъл на каракачанския живот най-точно се илюстрира от перифразата „Ео ерго сум“ („Аз вървя, следователно съществувам“), той е вплетен в този находчив философски афоризъм. „Влахос“ е себеназвание, което употребяват помежду си каракачаните, означава „скитащ пастир“ и се е наложило още във византийските хроники. И още – това име събира в себе си свободолюбивия, неспокоен дух на каракачаните. И както внушава самият роман, каракачаните не просто бягат отнякъде занякъде, това не е вроден родови рефлекс, не просто болезнено и непреклонно отстояват своята независимост от властта, която и да е тя и всъщност всяка власт се е опитвала едно и също, кога доброволно, кога насила, какво се случва през 1958 г., кога с измама, да отнеме най-силното им оръжие ѝ9 независимостта. Защото съдбата на тези волни планински чеда е доброволният избор на вечната промяна, противоположна застоя и протяжния навик на уседналия живот…

…Почти идилично обрисувания живот в балканското градче Котел е вече ретроспекция на едно отминало време, той бележи безвъзвратни залез на една вековна илюзия, начин на живот, нравствена философия на тези номади. Самите автори, в свои интервюта по различни медии, споменават, че скитащият живот, пасторалното начало, са вече част от едно отиващо си минало и привичен бит. Книгата имаше своите впечатляващи премиери през изминалата година, включително в Ямбол и Сливен. Това ми дава повод да завърша своя кратък отзив за този талантливо написан роман с думите на неговия редактор Христо Карастоянов: „Написването на историята на каракачаните е мисия, но превърната в роман, тя е очарователна, а първото четене на книгата е омагьосващо.“

АКАД. МЕТОДИЙ ГРИГОРОВ, Житие и страдани грешнаго Методия.

Забележителният автобиографичен труд на акад. Методий Григоров хвърля автентична светлина върху музикалния живот в Сливен от средата на 60-те години на миналия век до наши дни. Това е съкровената изповед на един всеотдаен професионалист, преследван дълги години по времето на сталинизма от клеймото „човек с вражески произход“, но който с цената на много труд, лишения и нравствен стоицизъм преминава през изпитанията на своята нелека житейска съдба, за да сподели днес със заслужена гордост своята професионална биография на музикант, диригент и ръководител на редица хорови формации. Завършил Духовна семинария и задочно Консерватория, той достига през 2000 г. до преподавател по източно църковно пеене в същата семинария.

А равносметката наистина е впечатляваща: 40 години ръководител на хор „Дружна песен“, с който прави запомнящи се и успешни турнета в повече от 35 държави, 9 години хормайстор на Сливенската опера, ръководител на камерен хор на девойките, 30 години учител по музика и диригент на училищния хор в ГПЗЕ „Захари Стоянов“, диригент на смесен хор „Добри Чинтулов“ при читалище „Зора“. Книгата е съкровена изповед за един труден професионален път, но извървян с достойнство и гордо вдигната глава, независимо от тежките удари на съдбата.

А това ми дава повод да завърша моите кратки думи за многоуважаемия акад. Григоров с цитат от покровителя на Европа, големия мислител Еразъм Ротердамски, всъщност мото на неговата великолепна ренесансова творба „Похвала на глупостта“ – Sapienti sat“, в превод „Мъдрият ще разбере“ или „Умният разбира и от малко“.

ПЕТЯ АЛЕКСАНДРОВА, Аз съм българка

Сн. Петя Александрова представя книгата си „Аз съм българка“ в София.

Тази книга, написана с истинско вдъхновение и патриотична страст и с великолепно полиграфично оформление, е поредният успех за Петя Александрова. В тези 40 истории, 40 кратки и завладяващи портрета на уникални български жени, авторката, със силата на своето слово, отговаря на сакралния въпрос „Какво е да си българка?“ в противовес на ширещата се около нас духовна пустиня, безроден нихилизъм, повсеместно и масово опростачване на българското народонаселение.

Сложен е бил изборът, защото в този пантеон на безсмъртието имат заслужено право и биха могли да бъдат включени много повече имена на прочути и известни българки. Авторката сама изповядва в своя кратък предговор: „Моят избор на героини в тази книга робуваше на едно единствено условие: да могат да служат за пример и вдъхновение на днешните момичета.“

Тези вдъхновено написани, задъхано кратки биографии на Елисавета Багряна, Екатерина Каравелова, Мара Белчева, Венета Ботева, Баба Тонка, Хаджи Маринка Асенова, Райна княгиня, Ванга, те повеждат като вълшебна приказка по безсмъртните пъртини на отминалото време, за да ни вдъхнат кураж, увереност, сила, да ни покажат целеустременост, която преобръща условности, забрани, разстояния.

И независимо, че на пръв поглед прочитът на тази много българска книга да оставя у нас повърхностното впечатление, че е майсторски написано популярно четиво за деца, това е самозаблуда. Книгата носи директно послание до сърцето на всеки българин, който обича своето минало и история и вярва в бъдните дни на нашето Отечество.

И още нещо превръща тази книга в уникална по своя замисъл и изпълнение. 40 известни български художнички, достигнали висини в своето изобразително изкуство, са осъществили авторски портрети на всяка от героините на тази книга, при това с различни техники – традиционни и модерни, за да я превърнат в ценно и стойностно полиграфическо издание. Като всяка от тях накратко изповядва с какво е била завладяна от личния ореол на своята героиня.

ПЕТЪР ГЕОРГИЕВ, Дълбока диря.

Авторът – дългогодишен журналист, вплита в тези кратки разкази порива на българина за свобода, героите ме са волни хайдути или борци срещу насилието на властта. Някои от разказите носят в себе си легендарното начало на фона на една силна, но драматична любов, завършваща трагично. Петър Георгиев е пестелив в изразните средства, но съумява да изрази чрез действието и диалога внушението за българския свят – контрастен, противоречив, но силен и автентичен в своите традиции и идеали.

ЙОРДАН КАЛАЙКОВ, За Сливен откровено и носталгично.

Авторът се опитва да съхрани своите емоционални спомени за родния град, пълни с топлината, красотата и уюта на миналото. В своето въведение към книгата той споделя, че това са не просто мемоари или автобиографични опити, а по-скоро „само едно вглеждане в отминалия живот и намигване към нещата, които тогава изглеждаха толкова важни и съдбовни.“

Първата част от тези есеистични размисли събира лирични откъси от носталгични спомени за Хамам баир, старите крайпътни чешми, стогодишната родна къща под Бармука, Гюр чешма, Движението пир Стария бряст, Коруча, черквата „Св. Димитър“ и други свещени кътчета, съхранени в емоционалната памет на сливенци. Втората част ни среща с портрети на видни сливенски творци: бай Русчо, Евгений Курдов, Митко Бакалов, Йордан Димитров, Стефанка Канова.

СТЕФАН ДЖАГАРОВ, Родът на Джагаровите (Пътуване във времето).

След второто преработено и допълнено издание на книгата на Стефан Джагаров „За моя брат. Спомени, отзиви, родословие“, читателите вече държат в ръце и още едно „пътуване във времето“ под наслов „Родът на Джагаровите“. Уводните думи към тази книга започват с признанието на автора: „За моя, за Джагаровия род с български корен от Сливенския край, пиша с любов към живота и с преклонение и синовна обич към дедите ни, изминали вековен път. Книгата обхваща времето от 1750 до наши дни.

Книгата е структурирана в няколко раздела, тази родова хроника обхваща, според исторически данни, запазени материали и спомени, детайлно описание на рода Джагарови. Сред достойните представители на рода е отделено място на Илия Лазаров, Ботев четник, на когото е издигнат възпоменателен паметник за заслуги към Отечеството, Георги Атанасов Джагаров, един от първите анархисти в България, разбира се – за големия български поет и държавник Георги Джагаров.

Сред представителите на рода Дажагарови ще срещнем кратко животоописание на десетки поборници, опълченци, патриоти, учени, стопански ръководители, лекари, инженери, хора на изкуството и др. Книгата е богато илюстрирана с много снимки, факсимилета, скици, родословно дърво на главните разклонения на рода. Всичко това превръща книгата в ценно и автентично  документално краеведско изследване.

ХРИСТИНА ДИМОВА, Литературен пъзел.

Сн.: Христина Димова представя книгата на д-р Веселин Василев „Сливенски калейдоскоп“

Няма как вдъхновена литераторка, човек на словото и документа като Христина Димова да ни остави да открием сами какво се съдържа между страниците на нейния „литературен пъзел“. Затова бърза да ни го съобщи още непосредствено след заглавието – биографични щрихи, любими писатели, посвещения и автосубективни фейлетонни размисли. Какво ли няма да срещнем в този литературен дайджест – изказвания за книгите й (тук определено е прекалила), „автографи с чувства“ (досещате се за какво става дума), интервюта, в които между сериозното и комичното има по-малко от крачка. В никакъв случай между другото –  великолепно написани кратки статии, памфлети, размисли по повод за известни български писатели като Алеко Константинов, Елисавета Багряна, Христо Фотев, Константин Константинов, Никола Вапцаров, Дамян Дамянов, Георги Марков.

Невероятно остроумни са и нейните кратки житейски спомени за шареното ни битие, а клуцохорските скици от натура, вестникарските отзиви за книгата, съвременния семеен модел, попрехвърлилия години мераклия за любов („Мед в устата“) ни заливат в непринуден смях.

Имал съм удоволствието да го кажа и преди – Христина Димова е непримирима и смела жена с борбен дух и чепат характер, която независимо от лишенията и съблазните на времето е успяла да съхрани своя духовен житейски оазис. В нейните книги ние имаме щастието да срещнем по пантофи както звезди от Голямата плеяда на българската литература, така и големци на кокили, при тона описани по уникален начин. За което ти благодарим от сърце, Христина!

МИТЬО ЦАНЕВ, Харманджии.

В своята книга Митьо Цанев прави опит да възстанови атмосферата на следвоенните години, метаморфозите на бурните и неочаквани обществени промени и откликът в живота на тогавашните българи. Първият раздел на книгата обединява едни и същи герои, които по-често ни разсмиват с начина си на разсъждение, манталитета си, дори с леко демодирания си говор и комшийски масали, всички сюжети се въртят около малкото пространство на бита по време на вършитба.

Авторът опитва своето перо и в полето на разказа и пътеписа, където визира впечатления от съвременната действителност в Македония и Турция. Последният раздел на тази марка и шарена книга ни среща с колоритния образ на един сливенски зевзек, дядо Мусьо, такива Господ е създал във всяко българско кътче. Вероятно на някои книгата няма да хареса със своята тематика и художествени послания, а на други ще допадне тъкмо с леко сантименталния досег с едно отминало и преживяно време.

ДРУГИ ДОКУМЕНТАЛНИ КНИГИ

Авторски колектив Неделчо Митърков, Съби Събев и др., Летопис на село Жельо войвода, област Сливен

„Летопис на с. Жельо войвода, област Сливен“ е дело на голям авторски колектив с посвещение на даскал Димитър Димов, първият летописец на селото. Проектът е реализиран с финансовата подкрепа на общински фонд „Култура“, Сливен. Мащабното краеведско изследване проучва в дълбочина 400-годишната история на селото, неговата атмосфера, бит, дух, традиции и обичаи, преминали през векове потомци. Прецизно и подробно са предадени историческите сведения от древността, археологически находки, топонимия, географски сведения, забележителности.

Особено място е отделено на хайдушкото движение, най-вече на Жельо войвода, публикувани са разкази и спомени за него. За да стигнем до духовния живот в селото, метаморфозите на учебното дело, културния живот, здравеопазването, поминъкът и традициите, фолклорното богатство. Значим дял в книгата са документалните свидетелства за развоя на селото след Освобождението до наши дни, участието на жителите в многобройните войни, стопанското развитие след 1944 г. до днес. Селищната монография съдържа много ценни приложения – снимки, протоколи, списъци, народни песни, диалектен речник и др.

ВЕЛИЧКА ДИМИТРОВА, Художникът Александър Петров – живот и творчество.

Сн.: Христина Димова представя книгата на Величка Димитрова за художника Александър Петров.

С много обич, вълнение и тъга авторката споделя върху белия лист емоционалните си спомени за своя съпруг и виден сливенски художник Александър Петров. Изданието излиза по случай 90 години от неговото рождение. Макар и кратка, тази творческа животопис успява да разкрие пред нас истинския лик на един скромен и всеотдаен творец, преминал през многобройни житейски изпитания, но успял да запази своята неповторима творческа самобитност и голямо човешко сърце. Книгата е логато илюстрирана с много снимки и цветни репродукции от негови картини, което й придава висока документална стойност.

Д-Р МАРИЯ ТОДОРОВА, Нашето медицинско поколение, Алманах.

Алманахът „Нашето медицинско поколение“, посветен на 140-годишнината от основаването на Сливенската болница, е представителен и луксозен справочник, който увековечава достойния труд на стотиците сливенски лекари, стоматолози, фармацевти, медицински сестри, акушерки, фелдшери,  работили всеотдайно за здравето на хората от Сливенския край. Този внушителен документален труд е по същество подробна история на медицината в Сливенския регион, събран с надеждата, че е положено само началото, а изследователската работа трябва да продължи и в идните години.

С огромно уважение и почит към първите сливенски лекари и възрожденски дейци д-р Иван Селимински, д-р Георги Миркович, към всеотдайността и професионализма на д-р Начо Планински и д-р Аспарух Панов започва първият раздел на книгата. Тези достойни хора и медицински светила и днес вдъхновяват. В основния раздел „Нашето медицинско поколение“ са поместени по азбучен ред десетки биографии, автобиографии, спомени, юбилейни слова, сценарии от тържества, статии, които пресъздават постиженията на няколко медицински поколения – от следвоенните години до наши дни. А богатият снимков и архивен материал превръща този алманах в ценно и представително проучване за историята на българската медицина.

Сливенци. Старите родове, т.2 и т.3, съставител Щилияна Василева.

Сн.2: Председателката на „Мати Болгария“ – Сливен Дора Пондалова и проф. Иван Русев – на премиерата на сборника „Сливенци“ т.2 и т.3 в Регионалния исторически музей в Сливен.

Още в своя вдъхновен предговор към I-ви том, съставителката и редакторката на сборника Щилияна Василева пише: „За будните, предприемчиви и даровити, всеотдайни и трудолюбиви сливенски родове е този сборник. Той обаче не е само памет, той най-много би искал да е пример.“

Идеята за този сборник идва още с издаването на вестника на старите сливенски родове „Сливен“, като постепенно се разгаря идеята да се създаде представителна енциклопедия, генеалогично проучване на родовата памет на града. Съществен е приносът на неговия издател „Мати Болгария“ и на голям брой сливенци, които представят за обнародване запазените през годините спомени, снимки, архивни материали. Издаването на сборника е предшествано от родови срещи, в които се включват много жители на града. Важно е да отбележим, че авторите на този представителен краеведски сборник са потомци на най-старите и известни сливенски родове, както и професионалните усилия на учени, историци, журналисти, краеведи, писатели със сливенски корен.

Втората част на мащабното проучване „Сливенци. Старите родове“ включва нови публикации за стария духовен облик на град Сливен и неговите личности. Той събира, на основата на съхранени семейни родови хроники, историческото му величие и слава. На първо място естествено идва паметта за героите хайдути и прославени бунтари – от Индже войвода и Хаджи Димитър, сливенските участници в Хаджидимитровата и в Ботевата чета, участници във войните, първите бойни летци Христо Топракчиев и Продан Таракчиев и мн. Др. Хрониката продължава с имената /и делата/ на заслужилите сливенски кметове, депутати, дипломати и известни партийни дейци от различни времена. Специално внимание е отделено на изтъкнати краеведи  като д-р Симеон Табаков, Георги Гюлмязов, Любен Петков, Борис Симитчиев, историкът на сливенския текстил Хараламби Хараламбов, на заслужили възрожденски и съвременни дарители и обществени благодетели и патриоти, на видни общественици като д-р Иван Селимински, Стефан Гидиков, Щилияна Панова, Анна Гюзелева.

Подобаващо място съставителката на това мащабно и представително проучване отделя на индустриалната слава на Сливен и неговите видни предприемачи от Добри Желязков, Илия Калов, Барон Гендович до Русчо Андонов, Крум Табаков, Братя Даскалови и мн.др.

Не е отминато с мълчание и делото на талантливи архитекти, строители и инженери, които имат огромна заслуга за изграждането на новия модерен облик на Сливен. А самото споменаване на имена като акад. Балан, акад. Константин Пашев, доц. д-р Аспарух Панов – малка част от научната слава на града, на големия брой генерали, офицери, военни и мъже на честта, на будителите и всеотдайните дейци на просветното дело, буди чувства на респект и преклонение.

Профилите, поместени в третата част на летописа на родовата памет, включват многобройните имена на заслужили лекари, медици и лечители, писатели, журналисти, преводачи, художници, приложници и фотографи, видни артисти и кинодейци, големите сливенски певци, композитори и музиканти, сливенските митрополити и духовници, представители на спортната слава на града – част от безсмъртната Плеяда на човешкия дух и порив към съвършенство.

                                                                                                    Димитър БЕЧЕВ

31.01.2020 г.

 

Б.Р. Критическият обзор на продукцията на сливенските автори поети е поръчан от Регионалната библиотека „Сава Доброплодни“ в Сливен. Публикуваме го в регионалния сайт за общество и култура „Ирида Сливен“ с любезното съдействие на директорката Росица Петрова.