НОВИ ПОЕТИЧНИ КНИГИ НА СЛИВЕНСКИ АВТОРИ’ 2019

В петък в Регионалната библиотека „Сава Доброплодни“ в Сливен се състоя ежегодния преглед на продукцията на сливенските автори. Литературно-критически обзори на новите книги с поезия, проза и някои други жанрове направиха ямболските литературни експерти, поети и писатели Тенко Тенев, Димитър Бечев и Любомир Котев.

Публикуваме в няколко части представянето на сливенските автори, издали нови книги през 2019 година, като започваме с поезията. Поетът Тенко Тенев, председател на Дружеството на писателите в Ямбол,  представи излезлите нови книги на поети от различни поколения – от недостижимата Станка Пенчева до утвърдените Кети Бозукова, Бисер Бойчев, Камен Васевски, Деньо Денев, Виолета Калайджиева и съвсем младите Ана-Мария Георгиева, Милена Михова, както сатириците Росен Славилов, Щилиян Щилиянов и Николай Домусчиев. Какво каза той за поетите и техните книги четете в следващите редове.

ПРЕГЛЕД НА ЛИТЕРАТУРНАТА ПРОДУКЦИЯ НА АВТОРИ ОТ СЛИВЕН, ИЗДАЛИ ПОЕТИЧНИ КНИГИ ПРЕЗ 2019 ГОДИНА

Автор: Тенко ТЕНЕВ

БОЗУКОВА, КЕТИ. „Неми думи“.  Превод от английски Пламен Сивов. Превод от италиански Ирина Йорданова. Редактори: Пламен Сивов и Ирина Йорданова. Сливен. Издателство „Обнова“, 2019.

С Кети Бозукова сме приятели от години. Писал съм за почти всичките й книги. Много финес, болка, изящност има в нейните лирични послания. „Неми думи“ са всъщност 45 хайку дихания, събрали богатата палитра на живота. В тях има всичко: Думите днес са по-неми от камък… Горага се вслушва в любовния зов на елена. Есен е… С огнени искри блести белия сняг. Януарско слънце, за да стигнем до финала… Думите, смисълът е около тях. Огледай се… А преводът на творбите на английски и италиански придава допълнителен колорит и очертава красотата на сътворените от нея лирични миниатюри.

БОЗУКОВА, КЕТИ. „Прозорец от спомени“. Стихотворения, София. „Изида“, 2019 .

Тази стихосбирка е една своеобразна антология на душата. Първото стихотворение е от далечната 1982 година. Богатата душевност на авторката е намерила изящни проекции, които читателят ще открие. Лично на мен особено очарование носят творбите Вместо пролог, Остани през цялата нощ, С теб живяхме в паралелни вселени, Майките на поетите, Юнска нощ, За мъката, която преживях, Разходка в Япония, Душата ми е балерина на Дега, Не можеш да ме сложиш в рамка, Аз там ще те очаквам, за да достигне до изповедта на финала: „Аз не живея заради това/ да видя своя стих във книга,/ аз искам моите слова/ покълнали в душите ви да видя!“

БОЙЧЕВ, БИСЕР. След дъжда. Поезия. София, Евроком, 2019. Превод на италиански Ирина Йорданова. Редактор /италиански/: д-р Умберто Малиция. Редактор /български/: доц. Петър Хаджинаков. Художник Димитър Йорданов. Предговор: Биляна Биляновска

Бисер Бойчев е интересно явление в съвременната българска поезия. За пръв път чух името му от директорката на библиотеката Росица Петрова. Мисля, че тогава беше издал стихосбирката „Фокстрот“. Следя изявите му с внимание. Той е изключително витален поет, с огромен спектър на въздействие. В новата му книга са включени 22 стихотворения, озарени от любовта към живота и хората. Той е носител на международна награда за поезия „Анкона“ /Италия/ през 2013 година. Организаторката на изявата Анамария Албруцети сподели възхищението си от личността на този поет и неговото творчество, от което блика дълбока и прекрасна чувствителност и душевна деликатност: „Определям го като идеалният певец на любовта.“ Книгата на Бисер Бойчев е изящна, искрена и цялостна. Бих изредил всичките 22 заглавия, но се надявам дълго да звучат във вас стихотворенията Равносметка, След дъжда, Един ден, Там, Кино, Послания, Видение, Муза. Заслужава си да прочетете тази книга!

ВАСЕВСКИ, КАМЕН. Докато гледат очите. /85 стихотворения за любовта/. София. Български писател, 2019. Редактор: Атанас Звездинов. Художник: проф. Василен Васевски. Книга за библиофили! – 85 номерирани екземпляра.

Камен Васевски е известно име в българския културен живот и духовност. Имах удоволствието да говоря за житейския и творческия му път по повод неговата юбилейна годишнина през 2005 г. в Сливен. Автор на запомнящи се книги с поезия /19/, проза /14/, изследвания /11/, мемоаристика /8/, както и на Избрани съчинения в 10 тома в издателство „Български писател“ /2003-2011/ и на литературната анкета на Василен Васевски „Живот по-малък от небесна троха“. Юбилейното издание „Докато гледат очите“ ни радва с великолепната си полиграфия и композиционна цялост. Включените творби са от различни житейски и творчески върхове, горчилки, илюзии, надежди, озарени от пламъка на вдъхновението. Всеки ще открие прри прочита своите стихове, а в мен останаха Неизчерпана вяра, Привечер, На прага стой и в капещата вечер, Мъжка завист, Залюлей, а не крий свойте тихи камбани, Пламъкът внезапно се сниши, Пейзаж от думи, Не беше сън, Билков чай, Какво не срещна тази вечер в Пловдив, Незабрава. Да е честита юбилейната му годишнина – 13 февруари 2020!

ГЕОРГИЕВА, АНА-МАРИЯ. Връх, море и книга. Художник Петър Кайрааков. Редактор Деньо Денев. Художник на корицата Гаврил Оршаков. Издателство „Обнова“.

Лиричната книга на младата поетеса подкупва със своята непринуденост, чистота и изящност. Всъщност, тези лирични миниатюри визират жалоните на любовта и нейните измерения или, перифразирайки Далчев, ще кажем, че младостта е времето на тялото. Сред тези 25 стихотворения бих отбелязал като находки: Очи като лирата на Орфей, Жълто и червено, Приказка, пет букви, Връх, море и книга, Сън, Богове, Вечер. А редакторската подкрепа на Деньо Денев е дала видимо добър резултат!

ДЕНЕВ, ДЕНЬО. Листа и вятър. Редактор Иван Гранитски. Художник Жеко Алексиев. София, издателство „Захари Стоянов“, 2019.

Деньо Денев е име в съвременната българска литература, култура и духовност. Някакси изолиран и самотен, а всъщност с отворени сетива за изгреви и залези, за светулки и глухарчета, за шепа есенни листа.

Познавам творчеството на поета от десетилетия. Мисля, че той е един от верните маратонци в самотата на голямото изкуство. Новата му стихосбирка включва 24 стихотворения, родени от благословени мълчания, преди голямата тишина. От програмното стихотворение „Час за разговор“ до финалното „Сбогом на думите“ има много красота, болка, мълчание, промисъл за съдбовните в живота ни неща. А творбите, посветени на Атанас Далчев, Иван Цанев, Светлозар Игов, на сините жени, на Йордан Калайков, Паруш Парушев, Иван Гранитски, Панко Анчев, Георги Константинов, Радой Ралин чертаят небесните послания за утрешния ден.

МИХОВА, МИЛЕНА. Преплитане. Стихотворения. Редактор Деньо Денев. Художник: Никола Иванов-Шаната, Издателство „Обнова“, Сливен, 2019.

28 стихотворения ни предлага Милена Михова. В двата цикла „Ще си върна светлината“ и „И пламъче едно в сърцето“ се докосваме до нейните лирични миниатюри, които като мълнии разкъсват небосклона на фалша, лъжата и скодоумието. Ще запомним творбите: Есен е дошла, Ще си върна светлината, И с теб, Мъничко, Да не полудея, Ще бъда, Девиз, Преплитане, Болка, Любовта ни. Да повярваме в нейните искрени и топли послания!

МОИТЕ РАЗЛИЧНИ АЗ. СТИХОВЕ. Виолета Калайджиева и други. Художник Руслан Драгостинов. Съставителство и предговор Жанет Борлакова, Стефано Келини. София. Лаборатория за поезия при 105 СОУ „Атанас Далчев“, 2019.

„Моите различни аз“ е една доста необичайна и красива книга. Не само защото е двуезична! Това са стихове, често писани в съавторство, родени и преведени в лабораторията за поезия под вещото ръководство на преводача и преподавател Жанет Борлакова. Привлечени са ученици не само от София, но и от страната. По-късно се присъединяват и млади творци – автори на книги с поезия, като Виолета Калайджиева, Красимир Симеонов, Лора Хараламбиева, Мартин Сракмаджиев, поверили ни превода на своите стихове, спечелили международни конкурси в Италия. Раждат се и сборниците „Време е да бъда поет“ /2015/, Дуенде /2016/, Сезони и брегове /2017/, за да достигнем до „Чиста вода, два трева“ /2019/ и „Лодки от хартия“ с включени творби от Лора Хараламбиева, Красимир Симеонов и разбира се, Виолета Калайджиева. Творбите й Есен, Залезът опали зимното небе, В зимната нощ, Нощем ме извайваш, Страхувам се да прекрача, От греха до прошката, Гласът ти съблича тъмнината, носят очарованието на талантливите млади гласове в съвременната българска поезия.

ПЕНЧЕВА, СТАНКА. С очите на новородена. Любовна лирика. Пловдив, „Жанет’45“, 2019. Съставител – София Несторова, Художник – Христо Гочев. Фотографиите в книгата са предоставени от дъщерята на поетесата Радина Цачева.

Можем да бъдем горди, че в литературната нива на България има такава поетеса. Самобитна, красива, естествена, витална и по своему неповторима. Имах щастието като млад поет да се докосна до нея. Тогава тя работеше в сп. „Отечество“ и бе своего рода литературна институция. Внимателна и взискателна като човек и редактор, тя подкрепя много млади литературни творци, които търсеха своето място на литературния небосклон. Днес, когато четем „С очите на новородена“, любовна лирика под съставителството на София Несторова, изпитваме особен трепет и наслада от необятния талант на голямата българска поетеса. Колко красиви, дълбоки и истински са нейните изповеди! Няма нищо натруфено, показно, измислено. Тя е велика и силна като водата, естествена като дишане и целебна като омайни билета, брани по Еньовден.

В стихосбирката са включени 64 творби. Всяко едно стихотворение блести със своята хубост и неповторимост. Отгърнете книгата на която искате страница и ще се убедите в това. С вас споделям стихотворенията Признание, Обручение, Чай от мащерка, Плебейка, Двубой, Баладично, Не можах да бъде твоята пролет, превърнало се в прекрасна песен, Стари жени играят хоро, поемата Домът на баща ми, Рожден ден, И пак на дъщеря ми. А снимките в книгата, предоставени от дъщеря й Радина Цачева, илюстрират най-естественото й присъствие, красиво и запомнящо се завинаги!

СЛАВИЛОВ, РОСЕН. Стихотворения, сентенции. Пловдив, Университетско издателство „Паисий Хилендарски“, трето допълнено издание, с подкрепата на Ташо Хр. Ташев от Сливен.

В стихосбирката Росен Славилов е включил 21 стихотворения, няколко епиграми и една басня. Творбите са писани във времето от 2004 г. насам. Сред добрите попадения можем да отбележим Алегория, Размисъл, Сатира, Съвет, Завръщане, Утро в гората, стихотворенията за деца Песен за котката, от епиграмите – Държавен служител, Народни избраници, Грижи, Поминък. В третия раздел са включени сентенции, мисли и коментари. Броят им е 859 и в по-голямата си част са обобщения на нашето минало, горчиво настояще и неясно бъдеще!

ЩИЛИЯНОВ, ЩИЛИЯН. Малка проза и кратка поезия. Редактор Петър Марчев. Сливен, ИК „Жажда“, 2019.

Верен на актуалните събития, Щ. Щилиянов споделя: „Излиза поредният ми разказ, както и няколко стихотворения. Написаното в тях е житейска истина и е в крак с действителността в България и Европа. В кратката проза е включен разказът Трънчо – прякорът на неговия герой, който се слави като най-добрия касапин в селото. След Трънчо си отива и „лудата Невена“, които са колорита на селото. В цикъла „Кратка поезия“ са включени „Размисли и страсти“, в които се осмива текущата политика в България. Следва „За Шотландия с любов“ /Реквием/, Живот под наем, Живот без държавна закрила, Истина ли е всичко това? Нови изгнаници клети, Има и такива жени, които са илюстрация на нестихващата сатирична дарба на автора.

ДОМУСЧИЕВ, НИКОЛАЙ. Живот с усмивка и една въздишка. /лична антология/. Редактор Марин Кадиев. ИК „Жажда“, Сливен, 2019.

Николай Домусчиев има уникалната дарба и усет да долавя със своите остри сетива комичното в живота и у всеки човек. В издадените 24 книги писателят е шарен, разнолик и различен. Творбите му носят съвременна сетивност и очистителен смях. Книгата му „Живот с усмивка и една въздишка“, с която отбелязва достолепните си 85 години, е един присмехулен акорд на неговия самороден талант. В нея авторът е включил: Сълза от перото – капка на листото, Родна стряха, Тъжни строфи, Школото, От перото се изля смях, сатирични миниатюри, хумористични разкази, детски свят, моите песни, публикации отзиви посвещения. Мисля си, че с този широко скроен мъдрец бяхме заедно близо четири десетилетия. Писали сме с Димитър Бечев за почти всичките му книги. Често беше добър наш гост. Обичаше да едва заедно с покойната си съпруга н ямболската библиотека. Беше остроумен и закачлив, с великолепно чувство за самоирония, голям майтапчия. Срещахме се и в любимия му Боляровски край,  на събора Върбова свирка. Там обикновено идваха с неразделния му приятел, писателя Атанас Радойнов, също родом от Горска поляна. Този тъжно-весел човек беше един мъдрец, проумял отдавна валяка на живота, осмислил много житейски страдания и несгоди, за да сподели: „Ех, живот, живот! До тука как оцелях! Та до 85 доживях. Живот като една въздишка, описан в последна книжка… И тъй, с въздишка без въздишка, дарявам ви последната си книжка. /10 юли 2019/.

…За да прочета след няколко месеца в Боляровския вестник „Крайгранична искра“, че нашият добър и незабравим приятел се е преселил в един по-добър свят!

31.01.2020                                                                                   Тенко ТЕНЕВ, поет,

                                                  председател на дружеството на писателите в Ямбол

Б.Р. Критическият обзор на продукцията на сливенските автори поети е поръчан от Регионалната библиотека „Сава Доброплодни“ в Сливен. Публикуваме го в регионалния сайт за общество и култура „Ирида Сливен“ с любезното съдействие на директорката Росица Петрова.