ДАМЯНОВАТА ЛЮБОВ, БЕЗ КОЯТО НЕ МОЖЕМ

Сливен отбеляза 85-тата година от рождението на Дамян Дамянов по подобаващ начин. Хуманитарната гимназия, която носи неговото име, изпълни специална програма „Дамянови дни“ с пет конкурса, от които два литературни, в негова чест. На днешното поклонение пред къщата на пл. „Левски“, в която е живял, негов стих изрецитира дори зам.-областната управителка, с което Димитринка Петкова даде тон на последвалия ученически конкурс за най-добър рецитатор на негово стихотворение.

Снимки: Дамянови дни в Хуманитарната гимназия в Сливен.

Двете най- големи сливенски библиотеки не пропуснаха да организират прояви, посветени на Дамян Дамянов. Днес всеки гражданин, посетил Регионалната библиотека “Сава Доброплодни, получи свитък с негово стихотворение. Библиотеката показа на своите читатели няколко изложби по повод рождението на поета, с акцент върху основните моменти от живота творчеството му. Чуждоезиковият център представи стиховете му, преведени на английски език.

По-рано Библиотека „Зора“ откри документална изложба с Дамянови експонати от краеведската си сбирка, проследявайки творческия път на поета от първата му стихосбирка „Ако нямаше огън“  до посмъртно издадените му творби. Безспорно най-ценни експонати в нея са оригиналите на няколко негови стихотворения и автобиографията, написана с ръката на поета в младите му години в Сливен.

Снимки: Документална изложба за Дамян Дамянов в библиотека „Зора“ с рецитал на ученици от Хуманитарната гимназия.

Дамян Дамянов остави в съкровищницата на българската литература своята неподражаема любовна лирика и емблематични любовни стихове, обичани от млади и стари, завладяващи със своята съкровена изповедалност. В паметта на поколения българи, Дамян Дамянов остана поетът на любовта. Какъв остава той в паметта на своя роден град – предлагаме един есеистичен спомен за поета на неговия съученик и приятел Николай Султанов.

ДАМЯН ДАМЯНОВ, ПОЕТЪТ И ЛЮБОВТА

Автор: Николай Султанов

Първите си стъпки в стихоплетството Дамян П. Дамянов направи тринадесетгодишен, през 1948 г., когато бяхме ученици в 11-„в“ клас /по сегашному VII/ в III прогимназия „Д-р Иван Селимински“. Това бяха весели задявки към съучениците и /тайно!/ към някои учители, както и подражателни патетични изблици на патриотизъм, каквито пишат почти всички юноши. Но докато другите останаха на това равнище и скоро угаснаха, Дамян само за година-две прекрачи уверено няколко стъпала нагоре и от стихоплетец стана ПОЕТ.

Снимки: 1. Дамян Дамянов, портрет и 2. Къщата в Сливен, в която е живял поетът.

Вечна загадка ще остане драматичната му любов към съученичките ни М.М и Й.М., която е бушувала с изпепеляваща сила в слабичките му гърди и която даде мощен стимул на първите му истински поетически открития. Неимоверно много стихове роди талантливото му перо. То обходи човешките радости и скърби, възходи и падения, както в делнични, така и в извисено-философски измерения. Над всичко обаче бе любовта! И тази негова любовна лирика тихо и кротко заглуши грохота на „победните маршове“ в едно време, когато стоманената стойка и емоционалната атрофия се брояха за високи личностни качества. Същото време, в което няколко родени и закърмени със сливенско мляко творци, застанаха начело на нашия духовен живот: Радой Ралин – като издигна с цяла класа българската сатира, Симеон Султанов – като създаде нов образец за художествено-литературна критика и я извиси до степен на изкуство, Дамян П. Дамянов – с неповторимата си поезия – блестяща амалгама от страдание, обич и вяра.

Сн. 1. Дамян Дамянов в работна обстановка. Сн. 2 – Честване на 50-годишния юбилей на поета в Сливен.

Какъв трепет разгаряха стиховете му както в плахите сърца на гимназистите, така и в сърцата на по-зрелите поколения – тези на уж улегналата, умъдрялата любов! Как тези стихове, самите те музика, бързо прилепваха към музата на композиторите, за да литнат с гласа на Лили Иванова към села и градове, към всяка българска къща, а и далече извън пределите на страната! Как стана така, че такъв великански дух, такава неизтощима творческа енергия и сила изригваха от едно немощно, почти неподвижно тяло, което събираше своята мъка и болка с болката и полуприкритото съжаление на околните!…

И въпреки всичко, Дамян беше щастлив човек!

Имаше баща – ерудитът и творецът Петър Дамянов. Имаше в живота си две Надежди. Първата бе майка му Надежда Дойчева. Втората е жена му  Надежда Захариева. Едната родила и отгледала таланта, другата – поела неизмеримия товар от неотслабващи тежки и нежни грижи. Повече от дванадесет хиляди семейни денонощия!

Сн.1 – Дамян Дамянов с родителите Петър Дамянов и Надежда Дойчева и съругата си Надежда Захариева. Сн.2 – Поетът със съпругата си Надежда.

За да бъде поддържана неговата крехка душевност, неговото спокойствие и вдъхновение! За да могат разкривените му от недъга пръсти, стиснали болезнено молива, да редят броеници от прекрасни стихове! За да може, макар и с трудно разбираем говор, да радва околните с добри думи или весели, понякога пиперлия вицове, каламбури и епиграми, на каквито бе всепризнат майстор!

Какво остана след Дамян?

Сн.1 – Семейството на Дамян Дамянов. Сн.2 – Книгите на Дамян Дамянов.

Остава Надежда, пред която всички трябва да се преклоним, остават трите му чудесни деца, остават вечните му стихове за вечната любов! Дамяновата любов! Любовта, която трябва да помним! Любовта, без която не можем!

                                                                                                    Николай СУЛТАНОВ,

                                                                                                      Сливен,  2002 г.