ХУДОЖНИКЪТ ИВАН КЪНЕВ – МЕЖДУ ДВА СВЯТА

Галерия „Май“. Втората изложба Карикатура в Сливен, след Цветан Павлов – на Иван Кънев. По професия – инженер химик. По многоликитие си творчески проявления – приложник, художник и изненадващо сега – карикатурист. По семейно положение – предан съпруг, баща и дядо. Познати за обществеността лица са съпругата му инж. Снежана Кънева –дългогодишен началник на общинския отдел за сигурност и управление при кризи и дъщеря им Офелия Кънева – заместник-кмет в първия мандат на Йордан Лечков по култура, образование и социални дейности. Като член на Дружеството на сливенските художници, Иван Кънев участва във всички негови общи изложби, има и 7 самостоятелни. На откриването на изложбата Карикатура в галерия „Май“, за Иван Кънев говориха галеристката Благовеста Желязкова, председателят на представителството на СБХ в Сливен Илиян Урумов и журналистът сатирик Добрин Добрев. Беше щастлив за Иван Кънев ден, около него бяха всичките му близки – синът, дъщерята, двамата внуци, зетят, снахата, многобройните приятели.

Кадри от откриването на изложбата в галерия „Май“.

Едно кратко интервю за сайта за регионална култура „Ирида Сливен“ започнах с въпроса:

• Как инж. Иван Кънев става художник?
• От средното си образование в сливенския Текстилен техникум имам специалност Художествено оформление на тъканите. Моят преподавател беше старият сливенски художник Димитър Кавръков. Сега сме колеги с неговия внук, който носи името му и също е художник. Та старият Димитър Кавръков пося у мен тази любов към рисуването. Хващаше ни за ръката, водеше ни из ателиетата, показваше ни… По наше време техникумът беше богат, развиваше голяма художествена дейност, танцови, музикални състави, имахме магазини, продавахме онова, което правехме по практика. Въпреки изключително строгия ред в училището, то даваше възможност на всеки ученик да развива своите заложби. Рисувахме до късно и докато не завършехме рисунките си, не напускахме училище. После в Химическия институт в Бургас оглавих клуба по изобразително изкуство. Институтът възпитаваше кадри за Нефтохимическия комбинат, тогава имаше 14 завода, бяха нужни много специалисти. Но в института имахме много таланти и когато основах клуба, направихме връзка с Дружеството на бургаските художници, които бяха много добри. Посещавахме много изложби, правехме изложби и ние. После се прибрах в Сливен, назначиха ме на работа тук, но не исках да се разделям с изкуството. Започнах с дърворезба, после станах бижутер, член на Задругата на художествените занаяти, след което ми се прииска да започна отново да рисувам така както сме рисували навремето. А карикатурата се роди от моментни мои хрумки, събраха се доста неща и реших да ги покажа. Една част са по повод, като илюстрация на книгата на дъщеря ми Офелия Кънева, другите пък по повод на печатните служебни издания, които жена ми Снежана Кънева правеше по линията на Гражданска защита, за да има малко виц в тях, да се погледне и откъм веселата страна на тези тежки, сложни, понякога мъчителни проблеми.
• Изложбата си от карикатури си подредил тематично…
• Постарах се да бъде така: Децата на 21 век, Бедствията и авариите, Аналоговото поколение, Цифровизацията, общинският живот както аз го виждам, политическите събития преди и след изборите, Шаржовете на мои колеги и приятели от Съюза на учените в Сливен, като доц. Узунов, д-р Дичев, които завършвам със шарж на съпругата си. Смятам, че трябва да имаме смелостта първо да се смеем на себе си и тогова да съдим другите.

  

  

  

  

  

  

  
  

  

  

  

  

  

  
  
• В твоята изложба водещи са не сатирата и сарказма, а пародията и усмивката …
• В повечето неща е така, но има и две-три от политическия спектър по-хапливи. Искам да разсмея хората, но не само това – искам и да помислят защо точно това съм нарисувал.
• Поставяш ли проблеми в твоите карикатури и – какви?
• Първата ми карикатура е за едно дете, което „иска мама“, а около него като змии го задушават мнението на социалния работник, мнението на психолога, мнението на педагога – всички пишат и дават съвети. А преди 50-60 години, когато е нямало такива специалисти, педагогът и психологът бяха баба, мама и тате. Два шамара и влизаш в релсите.

  

  

  
  
• Това по „сливенската педагогика“.
• Старите хора казваха: „Бий дупенце, да не биеш дупище“. Различни са начините на наказание преди и сега, когато счупехме нещо като малки, дърпаха ни ухото. Сега единственото наказание за детето е да му отнемат телефона.
• Ти си кореняк сливналия и притежател на една от най-старите сливенски бани. Разкажи за фамилията си, за нейния патрон…
• Наследник съм на стар сливенски род. Старите хора от махалата ни знаят, че на рода ни са викали Старата ока. Ока – като теглилка. Навремето моите предци, освен баня и казани за ракия, са имали и магазин. И когато се въвежда новата метрична система, която преминава на мерната единица килограм, моят дядо Иван не я е харесал и до последно е продавал на ока и на драм. По-предишните хора от рода са дядо Митю Кьосето и баба Гана. Преди тях, чувал съм от лелите ми, че по-старите поколения са били керванджии. Керванът им бил от Истанбул до Русчук и което е по-интересно – в кервана са имали и камили.
• Кой е построил банята?
• Дядо ми Иван Оката я е построил през 1924-25 година. Тя работеше докато се открие новата градска баня, която сега е мебелен магазин на ул. „Дим. Пехливанов“. Беше много интересно, в банята на дядо ми имаше график: сутрин банята е женска, след обяд – мъжка, следващия ден – войнишка. Много интересни бяха циганските сватби. Свекървата влизаше със снахата в банята преди сватбата, със своите сестри и роднини – да я окъпят и да видят има ли кусури. И отвън седи и чака музиката. Като излезе свекървата и каже, че на булката всичко й е наред, музиката гръмва, започват кючеците, повеждат булката. Бил съм в трети-четвърти клас и помня тези неща, но странното е, че никога не съм видял да няма музика, т.е. булката да е върната заради кусури. Баба ми не е имала нито един работен ден, била е домакиня, имала шест деца, двете са починали, всъщност тя е от нашата Мангър махала, имотът е неин. Дядо ми е от Клуцохор, много неща умеел да прави, бил инициативен и предприемчив. Баба ми е домакиня, но когато са коланили банята, имали телляци, кюлфанджии, касиер за билетите. Освен тези работници, имали са работници и на казана за ракия. И тя, освен че гледала децата, всеки ден е готвела обяд и вечеря за 10-15 души. И всичките й деца са изучени.
• Тази баня е с кръгъл купол? Какво представлява, за какво я използваш сега?
• С кръгъл купол е и много интересна топлинна система, с кюлфана /котела/, с въздуховоди, които минават под всички седалки, а най-много под централната, където седяха телляците и търкаха гърбове – това беше СПАто навремето. Бянята беше с кушетки, където след къпане, според обичая, можеш да си полегнеш, да изпиеш една лимонада или газирано от стария сифон. Национализираха банята в 1951 година, по линията на дребната градска собственост. Шест месеца преди това предупредили дядо ми, че ще му вземат обекта – да си прибере движимите вещи. Дядо ми до последния ден не вярвал, но идват, запечатват я и слагат ръка на имота. Когато отвориха новата градска баня, нашата баня спря да работи и в нея настаниха две семейства, на служба в държавната баня. Синът на едното семейство – Васко, стана национален шампион по тежка атлетика. После хората напуснаха, банята опустя, всичко се разруши. По-после дойдоха времената, когато моите лели и баща ми си върнаха банята. Продадоха я на едно семейство от старозагорско село, мъжът се оказа с изключителен възрожденски дух, събирач на реликви, водеше драмсъстави. Беше решил да възстанови банята, но го сполетяха семейни трагедии и той ми я продаде, защото му бях казал, че искам да си върна имота на дядо ми. Сега аз го възстанових в границите, в които е бил навремето. Той е имал две големи порти, от едната са влизали дървата за зареждане. В двора има 5-6 големи, много дълбоки ями, за да могат да се събират отпадъчните води от банята. Сега я използвам я за склад и за работилница, защото е хубаво голямо помещение. Част от това пространство ми е ателие.

…Добри думи за карикатурите на Иван Кънев каза на откриването  бившият кореспондент на в. „Стършел“ Добрин Добрев. Още думи от него, за втората карикатурна изложба, показана в Сливен:

Сн. 1– Художникът Илиян Урумов и журналистът Добрин Добрев на откриването на изложбата. Сн. 2 – Офелия Кънева и Добрин Добрев, пак там.

• Аз се изненадах, че Иван Кънев рисува карикатури, виждал съм други неща, живописни, които прави. Особено ми хареса, че той има много точна ръка за шаржа. Шаржът на Йордан Лечков веднага ще се познае, да не говорим за шаржа на Снежана Кънева – много хубаво го е направил. И след като си добър шаржист, можеш да видиш и други смешни неща, които да бъдат окарикатурени – вятърът лесно се рисува, да не говорим за един куп бизнесмени, някои, които нямат чувство за хумор, могат да му се разсърдят, кметът няма да му се разсърди… Карикатурата е изкуство, което кара хората да се усмихват. Не ги ли накараш да се усмихнат, нищо не си направил. Независимо кой е изобразен на карикатурата, народът гледа на големеца от карикатурата с усмивка, със снизхождение, не гледа с омраза. И се чудя на властимащите, защо реагират срещу карикатурата, вместо да тласкат хората да правят карикатури.

  

  

  
  

Сн.1 – Шарж на Йордан Лечков. Сн.2 – Шарж на Снежана Кънева.

Иван Кънев, ако продължи с шаржа, не че ще спечели пари, но ще спечели обичта на публиката. Защото карикатурата прави човека по-добър. Карикатурата е като един хубав виц, добре разказан, той винаги предизвиква усмивки. Нека да има усмихнати хора по улицата, а не навъсени, плачещи, говорещи по телефони. Има хляб у Иван, добър шаржист е, задължителното чувство за хумор го има. И – да започне да се стреми да прави карикатури без думи. Това е карикатурата връх. Карикатурата с думи е просто един виц с илюстрация, докато карикатурата без думи, тя е и за по-интелигентна публика, но Иван може да направи това нещо. Ще се радвам, ако за Димитровден да ни изненада с една нова карикатурна изложба.

Щилияна ВАСИЛЕВА