В РЪЦЕТЕ НА СЛИВЕНЕЦА ВАСИЛ ГЕНДОВ СЕ РАЖДА И ПРОХОЖДА БЪЛГАРСКОТО КИНО

На този ден преди 105 години е публичната прожекция на първия български филм „Българан е галант“ на Васил Гендов. 13 януари се отбелязва като празник на българското кино от 2005 година

Автор: Ирина ТОШЕВА

Духовният климат и културните традиции на родния ни град откърмят не един и двама първоначинатели в националното ни изкуство. Към романтичното племе на творците пионери принадлежи и сливенецът Васил Димов Хаджигендов.

Роден на 24 ноември 1891 г., той е първосъздателят на българското игрално кино. В неговите ръце то се ражда, прохожда, проговаря и заявява правото си на живот, редом до създанията на европейското филмово изкуство в началото на XX век.

Родът на Васил Гендов /както той е известен в обществото/ е цяла артистична династия. Негов вуйчо е видният актьор Иван Попов. Леля му Елена Снежина е също изтъкната актриса, съпруга на известния актьор Атанас Кирчев, а дъщеря им Олга Кирчева е голямо име в съвременния ни театър.

Артистичното семейство на Васил Гендов: актьорът Иван Попов, негов вуйчо, актрисата Елена Снежина-Кирчева, негова леля, актьорът Атанас Кирчев и тяхната дъщеря актрисата Олга Кирчева.

Двадесетгодишният Васил Гендов виждал себе си като бъдещ архитект или лингвист. Младото още кино го разсмива с наивитета си. Следвайки семейната традиция обаче, той е привлечен от театралната муза. Вместо да избере утъпкания път на сценичната кариера, дълги години развива дарбите си на добър актьор долу, в низините, сред народа. Едва ли има град или паланка, където не е известно името му, защото той е ходил навсякъде и на всички провинциални сцени е творил българско театрално изкуство.

Сн.1 – Васил Гендов в 40-те години на 20 в. Сн.2 – Васил Гендов снима филм в 20-те години на 20 век.

Личност нестандартна, с истински творчески заложби, с колумбовски дух, Васил Гендов съдбовно е предопределен да бъде пионер на българското киноизкуство. В неговата младост киното е все още нямо, не е достигнало пълните възможности на аудиовизията, но точно в този начален момент кинотворците носят в своите търсения най-голям заряд от прометеевски огън, екзалтация и апостолска отдаденост. Всичко в личността и в творческото дело на Васил Гендов разкрива една необикновена целеустременост и духовна енергия, които го въодушевяват да премери ръст с европейските колоси на киното. Творческият импулс и буйната му фантазия го карат да се вижда като българския Макс Линдер.

Преодолявайки финансови и технически затруднения, през 1915 г. Гендов създава първия български игрален филм „Българан е галант“. С рекорден успех филмът се въртял на екраните в София, Русе, Одрин, Пловдив и т.н.

Сн.1 – Васил Гендов в костюм от „Българан е галант“, пробни снимки. Сн.2 – В кадър от филма „Българан е галант“.

През 1917 г. Васил Гендов се оженва за сливенката Жана /Иванка/ Иванова-Гендова, която става негова спътница в живота и главна изпълнителка на женските роли във филмите му. В същата година е заснета кинокомедията „Любовта е лудост“, в която Жана е „кинозвезда“, а Васил Гендов – всичко останало: продуцент, режисьор, сценарист, главен изпълнител, монтажист, кредитор и… лепач на афиши.

Сн.: Васил Гендов със съпругата си Жана.

Смайващи за нас, съвременниците, изглеждат енергията, високата организираност, съчетаването на разностранни творчески дарования и професионални възможности у кинематографиста, който е принуден да живее и твори без ничия подкрепа – финансова и морална.

С оскъдните средства от „зестрата“ на Жана, първият кинодеец на България създава своя „кинофирма“ – „Гендов филм“. Години преди да се появят „Метро Голдуин Майер“ и „Туенти сенчъри фокс“ с техните модерни павилиони, лаборатории, техника, холивудски блясък, тази българска кинофирма, с купената на старо кинокамера „Пате“ и с екранното излъчване на немите актьори, сътворява филмови образци на живото, на европейското кино от онова време. В следващите години киностудията „Гендов филм“ създава филмите: „Военни действия в мирно време“ /1920 г./, „Дяволът в София“ /1921 г./, „Бай Ганьо“ /1922 г./ – единственият филм, в който Гендов не играе централна роля, „Човекът, който забрави бога“ /1927 г./, „Пътят на безпътните“ /1928 г./, „Улични божества“ /1929 г./, „Буря на младостта“ /1930 г./, „Бунтът на робите“ /1933 г./ – първият български звуков филм и „Земята гори“ /1937 г./.

Сн. 1 – Васил Гендов е режисьор и актьор в своите филми. Сн.2 – Васил Гендов в „Дяволът в София“. Сн.3 – В кадър от филма за Левски.

Новозараждащата се кинокритика благосклонно следи продукцията на студията, одобрява пионерската енергия на Гендов и социалния патос в мелодрамите му, без да му прощава небрежността в поднасяне на детайлите от филмовия кадър. За публиката и за кинокритиката, на нашия киноекран се е появил българският Жан Валжан – човекът от улицата, отритнат, смазан от един свят без морал и хуманност. От титрите на Гендовите кинотворби се леят тиради срещу войната, срещу погиването на духовни ценности в духа на Толстоевите морални проповеди.

Да правиш филмово производство в сиромашка България е непрестанно ходене по мъките – това разкрива Васил Гендов в мемоарите си „Трънливият път на българския филм“. Неуниващият Дон Кихот на българското кино ще обикаля индустриалци, банкери, братовчеди по майчина и бащина линия, ще моли за помощи, ще продава семейни бижута и часовници, ще погасява полици, ще влиза в нови дългове към заложни къщи и акционери, ще се прости с апартамента си в София и накрая, снимайки „Земята гори“, ще се разори. През 1937 г. киностудията „Гендов филм“ престава да съществува.

Времето е разпиляло и повредило повечето филми на първия ни кинематографист. Дори оригиналното копие на първия български игрален филм „Българан е галант“ е откраднато и отнесено в Холивуд. Кой е Васил Гендов? Преследван от съдбата творец неудачник или първосъздателят на българското кино, положил основите на Съюза на българските кинематографисти? Под ръководството на Васил Гендов, в 1948 г. се създава музей към Българска кинематография, който по-късно прераства в Държавен киноархив и Българска национална филмотека.

Сн.1 – Васил Гендов. Сн. 2 – Барелеф в центъра на Сливен на Васил Гендов, автор Николай Султанов.

След незаслужена полузабрава, съвременното ни общество все повече преоткрива личността и художественото дело на Васил Гендов. Неслучайно Варненският международен филмов фестивал избра за свой девиз Гендовото послание „Любовта е лудост“, а нощното кино в столицата избра да носи името му. Само в града под Сините камъни нито едно кино, дори нито една улица не са именувани в негова памет.

                                                                                          Ирина ТОШЕВА,

                                                                                      в. „Сливен“, бр. 2, 22.09.1999 г.