ФРАГМЕНТИ ОТ ИСТОРИЯТА НА ТЕАТЪР „АВАНГАРД“

Армейският естрадно-сатиричен театър „Авангард“ е част от историята на известната българска Трета армия. И театърът, и армията вече не съществуват. Сливен като армейски център също не съществува. За доброто старо време напомня само масивната сграда на ДНА. Това не пречи на сливенци да ги помнят с добро. Помнят ги, като част от своята младост, и много известни български творци от различни сфери на културата и изкуството. Защото по времето, когато военната служба беше задължителна, младите мъже, приети или завършили висши и средни училища по изкуствата, отбиваха войниклъка си по година-две именно в ДНА-Сливен и неговите художествени състави.

Поделението, в което служел войнишкият творчески контингент, било командвано от майор Стойчев, когото всички наричали „Бай Стойчо“. По-късно подчинените му войници – участници в театър „Авангард“ и другите художествени формации на ДНА-Сливен – стават звездни на българския културен небосклон. Списъкът е дълъг и бляскав, като дори не претендира за изчерпателност. В него са диригентите композитори Емил Табаков, Пламен Джуров, Андрей Андреев, Ценко Минкин, легендарния музикант Митко Щерев, Димитър Рибаров, известните естрадни звезди Христо Кидиков, Панайот Панайотов, Михаил Йончев, художниците Георги Чапкънов и Иван Савов, артистите Димитър Коканов, Димитър Игнатов от Младежкия, Михаил Попов от Народния театър, Мария Николова, Андрей Торлаков, Любо Василев и Кристиян Фоков от Сливенския драматичен, едни от последните срочнослужащи войници тук са режисьорът Красимир Дограмаджиев и артистите Август Попов от „Ку-ку“, Димитър Рачков и Васил Василев-Зуека.

Преди да отвори врати военният естрадно-сатиричен театър, в ДНА-Сливен има драмсъстав, с който старият сливенски театрал Георги Костичков поставя пиесата на Димитър Димов „Жени с минало“. За рождена дата на театъра, който тогава се наричал Армейска естрада, се смята 1959 година. Първата му премиера е на комедийния спектакъл „Ш-ш-т, срамота е“, на 24 януари 1960 година. Според ветерана Върбан Желязков, театърът е създаден година по-рано, през 1958-ма, по идея на ген. Кирил Косев. Започналите репетиции обаче били прекъснати от големия пожар в ДНА, в който изгаря и театралния салон. За няколко месеца, тогавашните трудови войски възстановяват театралната зала и добавят към нея изложбена зала и малък салон. А рождението на театър „Авангард“ се отлага за 1959 година, когато се създава първата му актьорска трупа. Театърът се нарича Армейска естрада. Най-дългогодишният актьор на „Авангард“ Ивайло Абаджимаринов помни малко по-късното преименуване, когато, по заповед от военното министерство, ЦДНА – София взема марката Армейска естрада, а името на сливенската формация става Театър за естрада, сатира и драма „Авангард“.

От създаването до закриването на „Авангард“, негов неизменен ръководител и режисьор е Марин Маринов, който идва в Сливен от Русе. Сатиричните спектакли на Марин Маринов били съпроводени с изпълненията на естраден състав, ръководен от бъдещата музикална легенда Митко Щерев. Един след друг завладявали публиката гласовитите му солисти Христо Кидиков, Михаил Йончев, Панайот Панайотов, Веселин Тенекеджиев, Любо Иванов. Уникалният Марин Маринов, който няма висше театрално образование, а само завършен квалификационен курс за постановчик в бившия СССР, е не само режисьор на повечето представления на театър „Авангард“. Той е автор на повечето сатирични спектакли на сливенските комици. Той подбира трупата, той организира рецитали и представления три-четири пъти седмично във всички части на големия район на Трета армия, която включва и граничните застави. Рециталите съставя друг дългогодишен актьор в „Авангард“ – покойният Йосиф Котов. Цивилната сливенска публика пълни салоните, за да се посмее и забавлява.

Марин Маринов си отива от този свят преди 2 години в Сливен, на който посвещава живота си, незаслужено забравен и от никого неотличен, на фона на десетките големи отличия от миналото, които неговата трупа носи от всички прегледи на военната художествена самодейност. Под негово ръководство, „Авангард“ играе най-новите български сатирични пиеси. В афиша му са заглавия на Станислав Стратиев и Иван Радоев, на Мария Симова, пиеси на Чехов и българска класика. Щатната трупа на „Авангард“ наброява около 12 артисти, но стига до 70-80 души с участващия в спектаклите войнишки състав от артисти, естрадни и класически музиканти, танцьори – цвета на музикалните и театралните училища и консерватории.

Със спомени от живота на няколко артисти от театър „Авангард“ се опитахме да възстановим картини и лица от историята му, в годината, когато се навършват 60 години от неговото рождение.

Радка Куршумова, която днес живее във Варна, е една от първите актриси в театър „Авангард“. Тя е коренячка сливенка по майчина линия, от известния сливенски род Гюлмязови, от който, пак по майка, произхожда и още по-известния Сирак Скитник, с рожденно име Панайот Тодоров. Баба й Радка Гюлмязова е негова първа братовчедка и дъщеря на известния даскал от сливенското килийно училище Иван Гюлмязов. Даскал Иван Гюлмязов е чичо на уважавания сливенски интелектуалец Георги Гюлмязов – вуйчото на Сирак Скитник, който го отгледал и изучил след смъртта на баща му.

Сн. 1 – Радка Куршумова в постановката „Предложжение“. Сн. 2 – Сирак Скитник и Георги Гюлмязов – снимка от семейния архив.

Радка Куршумова скоро отишла да търси сливенското килийно училище, за което носела автентични снимки на старите възрожденски даскали от семейния архив. И останала разочарована, че в него няма никаква експозиция. Болно й станало, че сградата му е запусната, а одаите му обитават прах, мухъл и гигантски паяджини.

Сн.1 и 2. – Килийното училище в Сливен. Сн.2 – Старите даскали от сливенското килийно училище – снимка от семейния архив. Прадядото на Радка Куршумова даскал Иван Гюлмязов е на първия ред, вторият отляво надясно, до него е Добри Чинтулов.

Това я натъжава, защото в Сливен винаги се завръща с любов. Тя е една от ентусиазираните организаторки на срещите със старите колеги от театър „Авангард“. …Още в гимназията, Радка Куршумова се отличавала като добър имитатор. Вече абитуриентка, след случайна съдбовна среща с Марин Маринов пред ДНА, той й определя ден за прослушване. Радка се явява с разказа на Чудомир „Свако Тако Хопът“ и веднага е назначена в театъра. Играе първия си спектакъл “И там, като тук“ през 1961 година, а през 1963-64 – в незабравимия „Славяните се смеят“.

Сн.1 – Първият спектакъл на Радка Куршумова в ДНА-Сливен. На снимката – Радка Куршумова, Сийка Кръстева и Пенчо Радославов. Сн.2 –  Екипът на „Необикновен процес“.

Помни емблематичните пиеси на Станислав Стратиев „Асансьорът“, „Римска баня“, „Сако от велур“, с режисьор отбиващият военната си служба Красимир Дограмаджиев, по-късно директор на Сливенския куклен театър. Играе 10 години в театър „Авангард“, след което е уволнена, по донесение, че я видели в църквата „Св. София“ на Възкресение.

С монолога на Настася Филиповна я приемат във ВИТИЗ, но в новосъздадения куклен клас. Куклите не я привличат и тя решила да кандидатства пак следващата година, но птичето каца на рамото само веднъж и актьорското майсторство за драматичен театър й остава несбъдната мечта. Следват години в Ямболския и Разградския театър, след което е назначена на работа в Концертна дирекция – София, която й дава категория за естраден изпълнител, хуморист и водещ. Обикаля  България надлъж и шир с групата на Любен Божков „Фолклорна плетеница“, с която играе по поляни, по мегдани, върху строяща се сграда, в пещера и на каросерия на камион. След 10 ноември закриват  Концертна дирекция. Тогава на сцената излиза шоуменът Венци Мартинов, който издава поредицата албуми „Усмивките на Венци“ и предлага на Радка записи и участия в сатирични програми и турнета. Появява се първият й сатиричен албум, после „Канонада от смях“ – вторият. Венци Мартинов издава 24 албума с вицове и хуморески и Радка Куршумова е първата жена-изпълнителка на вицове и хумористични етюди. След нея продуцентът записва Веска Бабаджанката и Стоянка Мутафова.

Другата известна жена от трупата на театър „Авангард“ е актрисата Мария Николова, съпругата на сливенския мистър Аскеер Михаил Илийков. В „Авангард“ тя прекарва 6 години. Помни участието си в Чеховите миниатюри и в „Славяните се смеят“, където играе с художника Георги Чапкънов, който тогава се изявява и като актьор, и като сценограф на спектакъла и се колебае между ВИТИЗ и Художествената академия. Със старите колеги Радка Куршумова и Ивайло Абаджимаринов още могат да изиграят сценки от култовия спектакъл „Фрагменти“, който смятат за един от най-добрите сатирични спектакли под режисурата на Марин Маринов. Сред шедьоврите на сатирата за нея са още „Всеки гледа мене си“, „И тук, като там“, „Темпераментният омнибус“, всички с автор Марин Маринов. Играели ги в ДНА, по читалища, поделения и на импровизирана сцена от доближени каросерии на два камиона, осветявана от фаровете на няколко джипа. По-късно Мария Николова работи в Ямболския, Разградския, Смолянския театър, взема категория за драматична актриса по чл.9 и се завръща в Сливен, в чийто драматичен театър остава до края на артистичната си кариера.

Сн.1 – Мария Николова и Радка Куршумова пред сладкарницата на Мустан в Сливен. Сн. 2 – „Темпераментният омнибус“. На кормилото Атанас Иванов, зад него, в ретрокола от картон – Вуйчо Жечо, Яна…, … Печански и Мима Захариева. Сн.3 – „104 страници за любовта“ от Едвард Радзински. Сн. 4 – „Страсти и контрасти“ – Донка Кънчева /мама Дони/, Мария Николова, Радка Куршумова, Крум Николов, Гроздан Герцов /ВИТИЗ/, Радостина….

Ивайло Абаджимаринов, който е от Търговище, постъпва в „Авангард“ като войник през 1964 г. и остава в театъра 32 години, до закриването му през 1996-та. Ако не броим кратък престой в Русенския куклен театър, между уволнението от войниклъка и щатното назначение на старшинска бройка във военния театър, той се оказва най-дългогодишният актьор на „Авангард“, заедно с Йосиф Котов. В годините останал верен на „Авангард“ и не се изкушил от поканите за трупата на драматичния театър на директора Емил Кьостебеков, който ценял басовия му тембър, изнесен говор и добро сценично поведение във всички жанрове. „Аз никога не съм съжалявал за прекараните години в театър „Авангард“ – твърди актьорът.

Сн.1 – Ивайло Абаджимаринов разказва. Сн.2 – Радка Куршумова и Ивайло Абаджимаринов в „Предложение“ – 1969/70 г.

Още когато дошъл на курсове в Сливен през 1963 година, той гледал спектакъла на армейския театър „Фрагменти“ и бил впечатлен от представлението и силното присъствие на сцената на естраден състав, с 14 цигулки, 3 саксофона, 3 тромпета, 3 цугтромбона, пиано и барабани. В този спектакъл Мария Николова и колежката й Мария Раева, съпруга на драматурга Богомил Стоилов, играели в една сценка – част от оперен спектакъл „Герана на самодивите“. И как само пеели!

Всяка година поставяли пиеси на Иван Радоев, изиграли всички текстове на Станислав Стратиев без „Рейс“. Почти всичко, което се играело в Театъра на армията в София, било поставяно и в Сливен с много добър успех. Спектаклите одобрявал разширен художествен съвет, с участието на директорите на Драматичния и Кукления театър, шефът на ансамбъла за народни песни и танци и представители на политотдела на Трета армия. Когато имали политически забележки, хитроумният Марин Маринов обръщал внимание, че спектакълът се играе в Театъра на народната армия и едва ли може да има претенции към политическата му пригодност. Така станало със „Сън“ на Иван Радоев, с „Криминална песен“ и с „Необикновен процес“ на Мария Симова.

Сн.1 – В „Криминална песен“ от Иван Радоев – Радка Куршумова, Мария Георгиева и Сашо Маринов. Сн. 2 – „Сливен се смее“ с Милчо Мезов, Ивайло Абаджимаринов, Радка Куршумова и Йосиф Котов.

Ивайло Абаджимаринов разказва следния весел епизод от работата на разширения художествен съвет: „Представяме един спектакъл по Хайтов – „Пътеки, лодка в гората и кучета“, с режисьор Краси Дограмаджиев, с доста двусмислици в него. На първия ред на балкона – комисията, с представители на двата държавни театъра, ансамбъла и целия политотдел на армията – комсомолски секретар, началник и зам.-началници. Залата – тъмна, салонът – празен,  раздадени са им фенерчета да си водят записки. Ние играем, а зад завесата Марин кърши ръце: „Ще ни скъсат! Светкат фенерите, пишат в несвяст!“ Свършва спектакълът, извикаха актьорите в салона, пред балкона, с лице към комисията. Началникът  на политотдела ген. Найденов стана и каза: “Аз мислех най-напред да се изкажат моите подчинени, но реших аз да се изкажа първи. Начи: на мене спектакъла ми харесА. Имате думата!“ Другите си затвориха тефтерчетата и казаха суперлативи за спектакъла. Марин си отдъхна: „Е, тоя ни отърва!“

За малко преди Промените щели да направят театър „Авангард“ филиал на Театъра на армията, по идея на един военен министър. Отказали поканата на ген. Гетман, който настоявал цялата трупа да се пренесе в София, като Марин Маринов поеме ръководството на Армейска естрада към ЦДНА. Но били щастливи в „Авангард“. Ивайло Абаджимаринов помни много от своите колеги и не иска някого да пропусне. Пепа Николова била актриса при тях, после художничка във ВТК „Георги Димитров“. Художникът Иван Савов бил сценограф на „Необикновен процес“ на Мария Симова и на „104 страници за любовта“ на Едвард Радзински. Но Жейно Чобанов бил щатният сценограф и художник на всички представления на „Авангард“, с драматични, сатирични и смесени програми.

Най-малката актриса в театър „Авангард“ е неговата дъщеря, бъдещата художничка Диди Дойчинова, която още помни стихове и реплики от детските си роли, една от тях в партньорство с Георги Чапкънов, от когото днес колегиално се възхищава. Семейството й дълго пазило квадратна цигарена кутия, върху която виртуозният художник нарисувал 32 кучета в битка за един кокал. Много са спомените за младия Георги Чапкънов-Чапа, приет едновременно и във ВИТИЗ, и в Художествената академия. Един ден той си скроил панталон от завеса в театъра. Рязал кройката с бръснарско ножче и с една голяма губерка я зашил през бод, обул панталона и танцувал с него в Бирхалето, което тогава не било ресторант, а обикновена скара бира.

Сн. – Валя Спасова, Георги Чапкънов-Чапа и Донка Кънчева в „Павилион на смеха“ от Марин Маринов, сезон 1962/63 г.

Ветеранът от театър „Авангард“ Върбан Бояджиев сега е охрана на Драматичния театър, защото, като всички бивши музиканти на софийската Концертна дирекция, останал без пенсия заради изгубените й ведомости. Преди да предпочете музиката пред театъра, той бил артист във военния театър, който още се наричал „Армейска естрада“. Бил и групов отговорник за войнишкия състав в театъра. Подборът на състава ставал с кастинг измежду проявените във войнишката художествена самодейност младежи, които се явявали със стихотворение, басня или монолог. В щатния състав на театъра заварил Донка Ненчева, Мария Николова, Цвета Димова и Цвятка Видова, която по-късно отишла в Смолянския театър, Сашо Маринов и Сотьо Сотиров. Във войнишкия състав били Георги Чапкънов и Емил Георгиев.

Сн.1 –Естрадният оркестър на Армейска естрада – театър „Авангард“. Сн. 2 – Върбан Бояджиев и Ивайло Абаджимаринов – на среща със стари колеги.

В естрадния оркестър заварил тромпетистите Иван Стефанов и Андрей Андреев, който по-късно е един от диригентите на Сливенската филхармония, актьорът Георги Младенов, Здравко Радоев. След тяхното уволнение, Върбан Бояджиев формира друг естраден състав, в който той е китарист, близнаците Боян и Ленко Лалови – саксофонисти, бъдещият инженер Стефан Василев-Мечето – акордеонист, а ръководител – завършилият Консерватория Стефан Рибаров от Габрово, талантлив музикант с написани много песни. После през Армейската естрада минали Митко Щерев, Христо Кидиков, Панайот Панайотов. Списъкът на музикантите няма да е пълен без чудесния цигулар Радко Шикеров, дошъл от музикалното училище в Пловдив и бъдещия барабанист на ФСБ Петър Славов, който по-късно прави със Симеон Щерев и Милчо Левиев „Джазфокус 65“.

Във войнишката театрална трупа по онова време дошли завършилите ВИТИЗ Любомир Ялъмов, Димитър Игнатов и брата на Невена Коканова Димитър Коканов. Един ден вратата на репетиционната се отваря и влиза една красива жена. Била сестрата на Димитър Коканов – Невена, току-що започнала филмовата си кариера. Помолила да пуснат брат й в отпуск за едно денонощие, да се видят. От възпитаната и приятна Невена струяла положителна, слънчева енергия, която много допринесла за пускането на брат й във войнишки отпуск.

Сн.1 – „Канал 2“ от Марин Маринов, с Димитър Коканов, Радка Куршумова и Димитър Игнатов. Сн.2 – В „Сливен се смее“ – Мария Николова, в ролята на Вероника Подскочиева, Кольо…., Радка Куркумова, неразпознат. 

Живи са спомените на Върбан Бояджиев от постановките на Армейския театър по Чеховите „Мечка“ и „Предложение“ , от „Швейк“ по Я. Хашек, драматизациите по разкази на Елин Пелин, „Славяните се смеят“ по класически образци. Десетки сценки, скечове и интермедии по текст на самородния талант Марин Маринов. Представления, концерти на танцовия ансамбъл, на естрадния и на духовия оркестър с диригент майор Любен Николов, сборни програми на всички колективи. Играели винаги на пълен салон – хората обичат комедии. Макар и непрофесионален, „Авангард“ бил сливенският сатиричен театър.

В театър „Авангард“ Върбан Бояджиев останал две години на граждански договор след уволнението. Когато най-сетне го приели го във ВИТИЗ на четвъртата година, той се отказал заради започнатата вече музикална кариера…

Безбройни са смешните случки в живота на този сливенски сатиричен театър. Някои от тях запазваме за историята така, както бяха разказани.

Сн.1 – В „Пътеки“ от Н. Хайтов, постановка Красимир Дограмаджиев – Радка Куршумова и Сашо Маринов, рекламна снимка на острова на Сливенските минерални бани. Сн. 2 – В „Дон Жуан“ от Молиер, режисьор Красимир Дограмаджиев – Ваня Дичева, Сашо Маринов и Радка Куршумова. Сн. 3 – – „Сливен се смее“.

Тиганчето на леля Донка. – Несебър. Откриват Дом на културата с представление на театър „Авангард“ в новия театрален салон. Часове преди спектакъла, директорът на дома влиза при Марин Маринов, разгневен: „Другарю Маринов, целият салон мирише на риба – какво правят вашите хора?“ Оказало се, че доайенката на актрисите леля Донка Кънчева си купила цаца от магазина, извадила си малкото тиганче, наляла олио и започнала да пържи риба в гримьорната, без да съобрази, че вмирисва салона. По следите на миризмата, Марин Маринов влетял в гимьорната на леля Донка с викове и крясъци, взел тиганчето, изхвърлил рибата през прозореца и изкомандвал: „Ивайло, намери ми чук!“. С чука, зает от театърмайстора, режисьорът заковал тигана на плота на гримьорната. Така той пък съсипал гримьорната и докарал леля Донка до истерия.

Колоритната Донка Кънчева /мама Дони/ – любимката на Живков.

Дърводелеца на Марин. Обзор. Играят представление в Обзор, на другия ден са в Бяла, двата морски курорта са близо. Хапнали и пийнали в къмпинг на брега на морето. Преди полунощ шофьорът поискал да тръгва с автобуса за Обзор, нали на другия ден ще вози трупата за Бяла. Всички тръгнали с него за хотела, но на Марин Маринов и Жейно Чобанов им се оставало. В уречения за тръгване час на другия ден двамата не се появили, при все, че режисьорът бил известен със стриктното спазване на времето за тръгване. След 15 минути пристигат запъхтени, обясняват, че ходили да търсят дърводелец, ето защо. Предната вечер тръгват да се прибират подпийнали след останалите, по малките часове, пеш. Пристигат в хотела, качват се на етажа, намират номера на стаята си, пъхат ключа – не се отваря. Ядосва се Марин, кърти вратата с рамо. Вътре – две изплашени чехкини. Разменили си викове, дошъл нощния администратор. Установили, че това е същия етаж и същия номер на стая, но не в Обзор, а в Бяла. Били  сбъркали посоките. И за няма скандал, наказанието на хотелската администрация било до сутринта да намерят дърводелец да поправи вратата…

„Страсти и контрасти“ с Тодор Живков. Хисаря. Военният министър Добри Джуров чул за успеха на този спектакъл и извикал театъра в почивната станция на военните в Хисаря. В същото време в правителствена вила там почивал и Тодор Живков, когото генералът поканил да гледа. Маринов побърква артистите от репетиции. Спектакълът минава по ноти. След спектакъла – коктейл и танци. Тогава Живков поканил на танц Мария Николова, която се чудела къде да се скрие с оръфаните си сценични обувки. После Радка Куршумова поканила на танц Първия. Накрая той извикал артистите да ги поздрави, бил видимо доволен. Оказало се, че има добра театрална памет, че е гледал и „Фрагменти“, където според него „мама Дони“ била знаменита. Направил цял разбор на спектакъла.

Сн.1 – „Страсти и контрасти“. Сн. 2 – Епизод от „Сливен се смее“ – „Свиждане“, със Сашо Маринов, Радка Куршумова и Милчо Мезов.

Мария Николова има втора среща с Живков, в ловна шатра в Шивачевския Балкан. След лов за диви прасета на цялото Политбюро, начело с Първия, извикали авангардовци да изнесат програма. Мария предложила епиграмите на Радой Ралин, който тогава бил в немилост. Казали й: Не! Но с цялото нахалство на младостта, тя излязла и казала еретическите стихчета на Радой. Било в една голяма зала с П-образна маса с много хора, в средата – Живков. Всички глави се обърнали към него. След дълга пауза, той започнал да се смее – и всички след него се смяли с глас.

…На първата юнска среща тази година в Сливен, актрисата от Драматичните театри на Сливен, Ямбол и Видин Велика Видева, която била за кратко в „Авангад“, бе водеща на концерта, заедно с Радка Куршумова. На втория концерт, след децата на Елена Пеева,  също певица и актриса от театър „Авангард“, на сцената излезе и пя Любо Иванов, а малките „Ритъм“-певци го гледаха захласнато. Беше срещата на поколенията.

Моменти от концерта „Среща на поколенията“ в ДНА-Сливен, 2019 г. Сн.2 – Певецът Любо Иванов. 2, 3 и 4 – Малките певци от „Ритъм“ на Елена Пеева. 5. Радка Куршумова и Любо Иванов. 6. Радка Куршумова, Любо Иванов и Елена Пеева.

…Кой, ако не те и кога, ако не сега, трябваше да говори? – Да, армейският театър „Авангард“ е вече минало. Но той и художествените колективи на ДНА са част от културната памет на Сливен. „Авангард“ има своя десетилетна история, която заслужава да бъде събрана и разказана. Какво да се направи в негова памет и чест? Архивът му е изчезнал. Но стъпките по пътя му на многобройните негови съзидатели и творци не трябва да потъват в пясъка на забравата.

                                                                                                       Щилияна ВАСИЛЕВА

Б.А. Снимките са от архива на Радка Куршумова.