ГЕОРГИ КОСТИЧКОВ, БАЩАТА НА ПРИКАЗНИЯ ТЕАТЪР

• 48 години от кончината на незабравимия строител на театралното дело в Сливен

Един позабравен, но заслужил театрал, на когото сливенската общественост все още е длъжник, е Георги Костичков. По-старите добре помнят това име и неговият приказен театър, който всъщност стана основа на Сливенския драматичен театър и на театралното дело в града. Затова, когато всички очакваха, че сливенският театър ще носи неговото име, той съвсем изненадващо, вероятно с „разпореждане отгоре“, бе кръстен „Георги Костов“. Негодуванието не ще да е било малко, за да бъде той прекръстен в близките години на „Стефан Киров“. Наистина маститият сливенец и известен български артист заслужава това, но не по-малко го заслужава и Георги Костичков!

Той е роден в Сливен на 14 април 1895 година, където завършва и гимназия. Още като ученик се увлича от театралното изкуство и стъпва на сцената едва 15-годишен, в пиесата „Гражданска смърт“ от Джакомети, наред с имена като Матьо Македонски, Невена Шейтанова и др. Балканската война, през която той служи като доброволец във временната етапна болница, го откъсва за малко от сцената, но през Първата световна война той отново се връща на нея, като участник в създадената от Борис Пожаров от Софийския народен театър театрална трупа в Сливен. Натрупал в следващите години богат опит, Костичков става организатор и ръководител на театралното дело в Сливен. А през 1930 година основава в Сливен, заедно с Атанас Георгиев, първия Приказен театър в България. През следващата 1931 г. Приказният театър преминава към читалище „Зора“, като получава и известна материална подкрепа. Тук той поставя редица пиеси като „Майчино сърце“ и „Робин“, „Принцеса Турандот“ от Н. Фол, „Пепеляшка“ от Н. Данчова, „Хан Татар“ от Н. Икономов, „Три синджира роби“ от Ив. Георгиев, „Хаджи Димитър“ от д-р Александър Недев, посветена на освещаването на паметника на Войводата и т.н.

В този театър участва и учителят от Дърводелското училище Н. Христов със съпругата си Славка Христова, Илия Стефанов, Исак Илиев, Ив. Найденов, Д. Попов, сливенският юрист Петър Киров и сестра му Жана Кирова, Павел Въндев и др. А в бр.846 от 1960 г. на в. „Сливенско дело“, в списъка на местните артисти фигурира името на видния в миналото сливенски хирург д-р Любозар Рохов, като участник в Приказния театър. Семейството на Костичков пък – съпруга, син и дъщеря, което бе основното ядро на театъра, даде впоследствие артистката Пепа /Пенка/ Костичкова, достойна дъщеря на баща си и известна артистка от Сливенския, а по-късно от Бургаския театър.

Всички създадени образи от тези самоуки, но надарени артисти пионери, се отличаваха със свой индивидуален колорит, противно на изразните стереотипи на някои съвременни високообразовани театрали. До край на живота си известният сливенски вулканизатор Павел Въндев с умиление си спомняше за първите си стъпки в приказния театър на Костичков през 1935-36 година, както иза бащинската подкрепа, която Костичков продължава да има оказва, след като Въндев, Антон Мошанов, Исак Илиев и други работници се отделили през 1942 г. и създали първия работнически театър в Сливен. А пишещият тези редове си спомня, като пряк участник, за музикалния съпровод на пиесите, осъществяван от т.нар. „театрален оркестър“, сформиран от гимназиалния оркестър, с помощта на челистката Дори Тинева и флейтистите Иван Рибаров и лесовъда Батембергски под ръководството на Мишо Тодоров, който бе и автор на музиката. Художник или сценограф по новому бе Д. Вълканов, а понякога и учителя от Мъжката гимназия Петров. А „техническият персонал“ се състоеше от неизменните специалисти електричари Феликс Маринов и Минчо Вавов, обслужващи кино „Зора“.

Така този наистина заслужил театрал Георги Костичков, с безкористната и ентусиазирана помощ на своите съмишленици, постави в годините основите на Сливенския държавен драматичен театър, в който той и част от сътрудниците му се вляха и продължиха да работят за неговото утвърждаване. В него Костичков, със своя самобитен талант, създаде доста образи, между които се откроява сър Андрей Егчик от „Дванайсета нощ“ на Шекспир, който ако не надминаваше, то поне не отстъпваше на едноименния образ на незабравимия Константин Кисимов в Народния театър в София.

И накрая, заслужава да се отбележи и приносът на Георги Костичков за развитието на музикалния живот в Сливен. Още Васил Димитров споменава за него в статията си „Концерт на сливенската филхармония“ в бр.159 от 1938 г. на в. „Изток“. А пишещият тези редове, от личното си участие знае, че неизменен постановчик на всички оперети на Мишо Тодоров в Сливен бе Георги Костичков. И тъй като Сливенската опера /къде ли е тя сега?/ се роди след една такава постановка на „Ветрената мелница“ от М. Тодоров, Костичков стана и единият от тройката основатели на операта – Мишо Тодоров, Георги Арнаудов, Георги Костичков.

Казаното дотук е плод на продължителните ми опити да издиря и популяризирам заслугите на този крупен театрал, за което съм благодарен на Сливенския държавен архив и някои съратници на Костичков като Павел Въндев, сина на Петър Киров – Кирил П. Киров и др. Но твърдо съм убеден, че заслугите на Георги Костичков към театралното дело в Сливен са много по-големи от тези, до които успях да се добера и чакат своя компетентен издирвач, за да откроят една крупна театрална фигура, каквато е Георги Костичков. Той даде своя несъмнен принос за театралното дело в Сливен, тъй както Мишо Тодоров даде своя – за музикалния му възход.

                                                                                     д-р Николай СЯРОВ,                                                                                                      в. „Сливен днес“, бр.31, 20.04.1993, с.6

Из „Професионалният театър в Сливен – хроника на едно столетие“

…Няма по-ревностен застъпник на театралното дело в Сливен от Георги Костичков, който му посвещава 50 години от живота си. На театралната сцена стъпва още почти дете. След Балканската война участва в читалищния театър и в представленията на Борис Пожаров с професионални актьори от столицата. От прощъпалника на професионалния театър през 1918 до 1928 година, Костичков неизменно присъства в състава му. След като седалището на новосъздадения в Сливен „Областен театър“ с директор Стефан Киров е преместено в Бургас, веднага на негово място Георги Костичков създава „любимото” дете – Приказния театър.

…1929 година: по решение на окръжното управление, сливенският театър се премества в Бургас, с цялото си ръководство, с всичките си актьори и с цялата си материална база. Театърът в Сливен остава без професионалисти, без декори, костюми и реквизит. Читалището, което от 1910 до 1930 г. е дало 300 000 лева от бюджета си за издръжка на театралната трупа, оттегля подкрепата си за театъра.

Георги Костичков напуска преместената в Бургас трупа и остава в родния си град. Неспокойният му театрален дух го подтиква към нова интересна идея – създаването на Приказен театър за деца и юноши. Идеята подкрепя юристът Атанас Георгиев. До Костичков застават композиторът Мишо Тодоров, завършил музикално образование във Франция и актьорите Мария Костичкова, Савка Христова, Лила Георгиева, Пенка Костичкова, Мария Вълчанова, Илия Казаков, Илия Стоянов, Димитър Попов, Дучо Мундров. Непризнати, неразбрани, с нощни репетиции без отопление, те работят за каузата на приказния театър. Със заем от банката на Ешуа Кемалов, гарантиран лично от Костичков, десетина ентусиасти създават първата постановка – „Бисерка“ от Андерсен, драматизация на Борис Борозанов от Софийския народен театър. Така, в края на 1930 година, започва ерата на известния Приказен театър в Сливен, който само след един сезон вече успешно гастролира и в страната. Към театъра са сформирани детски оркестър и балетна трупа. Заемът е изплатен. Читалището отчита възхода на Приказния театър и започва да го субсидира. До 1935 г. са представени пиесите „Робинзон Крузо“, която пристигат да гледат и деца от селата, „Ламбо Ламбушката” от Иван Балканов, която се играе за първи път на сцената на Приказния театър в Сливен, „Без майчини ласки“ от Петър Киров. Завърналият се в Сливен (след заточение в Елхово), Стефан Киров редовно гледа представления, дава съвети за работата на театъра и играта на артистите. Георги Костичков режисира и играе в над 60 детско-юношески пиеси, между тях „Робин златното сърце“, „Шивачът принц“, „Майчино сърце“, „Мики Руни“, „Катаракът в чизми“, „Бабини видини кули“, „Иван Готован“, „Шен-ли Гади-цо“. Оценяват ги като художествена продукция със силно емоционално, гражданско, обществено-възпитателно и патриотично въздействие.

От 1939 г. театърът изнася и пиеси за възрастни, като „Хан Татар“ от Н. Икономов, „Три синджира роби“ от Ив. Георгиев, „Хаджи Димитър“ от Др. Недев, „Върла магесница“ от Гиргинов, „Манчова размирица“ и др. На 13  ноември 1942 г., на заседание на читалище „Зора”, с участието на артисти от досегашния приказен театър при читалището, е възприето театърът да се именува Читалищен театър в гр. Сливен.

Приказният театър на Сливен просъществува 16 години, до 1945-та. Той стои в  основата на създадения през 1945 г. Държавен театър. Именно с неговия реквизит се открива първият сезон на Сливенския общински театър, който от следващата година става държавен. В него неуморният Костичков играе до 1959 година над 30 роли – министър Золан в „Любовта побеждава“, дядо Стоян в „Хан Татар“, Бръчков в „Хъшове“ и др.

Сезон 1947/48 година на Сливенския драматичен театър. „Кара Танас“ от Ст. Савов – сцена с уччастието на Д. Пешев и Г. Костичков. 

Георги Костичков е режисьор и актьор и в областта на куклено-театралното изкуство. В сформирания през 1955 г. куклен театър към Културния дом „Съби Димитров“, той поставя пиеските „Зайко Всезнайко“, „Мица хубавица“, „По заповед на щуката“, които се радват на голям интерес. По-късно поставя „Чудната хубавица“, „Вълшебният галош“ и отново „Зайко Всезнайко“ в създадения към Дома на народната армия в Сливен куклен театър. През 1963 г., заедно с Динко Карагьозов, възобновява Приказния театър в културния дом „Съби Димитров“, под името „Театър за деца и юноши“. В него Костичков поставя любими заглавия от миналото на Приказния театър, като „Майчино сърце“, „Трите златни ключа“, „Рубин златното сърце“.

През 1968 г., на 10 юни, Сливен организира юбилейно честване „50 години театрална дейност на Георги Костичков“. По този повод той е награден с орден „Кирил и Методий“ I степен.

До смъртта си на 10 декември 1971 г., Георги Костичков остава непоправим театрален мечтател, който с много труд и огорчения, но с нестихваща любов, гради престижа на театралното изкуство в родния си град.

                                                                                          Щилияна ВАСИЛЕВА,                                                                                                Сп. „Пламък“, бр.3, 2018 г., с. 21-22