КАК СЛИВЕНСКИЯТ ВЯТЪР ДОВЯЛ НОВИ БАГРИ В ПОЕЗИЯТА НА ДЕНЬО ДЕНЕВ

„Листа и вятър“ е заглавието на новата стихосбирка на сливенския поет Деньо Денев, която той представи снощи пред ценители  на поезията във Военния клуб в Сливен. Той самият „представи“ своята последна книга, защото този път бе решил да не разчита на чужда рецензия и оценка, а сам да чете и коментира пред публиката представителна подборка от новите си стихове – 34 заглавия, събрани в малка книжка на издателство „Захари Стоянов“. Опитът му в поетичното и журналистическото творчество му позволи да се справи и с това предизвикателство, което той превърна в едно човешко откровение за собствения си поетичен свят.

На Деньо Денев наскоро е присвоено званието академик, но по-важното признание за един творец е наградата на Сливен за литература и изкуство „Добри Чинтулов“, на която той стана лауреат през 2013 година. „Листа и вятър“ е 30-тата поред негова книга, с подходяща премиера в сезона на есента. В книжовното му творчество най-многобройна е поезията – поетичните му издания са 17, но сред тях има и проза и драматургия. Деньо Денев е инженер химик по диплома, с 25 години журналистически стаж в официоза в. „Сливенско дело“, от които 13 като негов главен редактор. Три години е главен редактор и на в. „Загорско знаме“.  Бил е много неща, както той самият посочи – поет, журналист, учител, охранител и … безработен. Управляващият ДНА – Сливен Атанас Чолаков откри поетичната вечер на Деньо Денев.

Поетът започна с мисълта на Наполен Бонапарт, че „Думите са всичко“ – защото те остават, но най-вече защото „Аз посветих живота си на думите.“

Какво е поезията, за която има над 100 определения – това е другият важен въпрос, който той коментира. „За поезията трябва да имаш сетива, за мен поезията са гласовете на природата.“ Но както казва Атанас Далчев, „Поезията не е общуване, а приобщаване“ – към красотата. Затова, едва ли би имало по-подходящ сезон за тази литературна премиера от времето, когато листата на дърветата променят настроенията си ежечасно и природата избухва в прелестния колорит на есента.

Още в началото Деньо Денев определи стиховете си като разговорни и споделящи съкровени мисли, като например: „Вкусът на хубавия хляб/ и по трохите се познава../ -Да, така е, казвате…/“. Но понякога те са твърде актуални и влизат в тон със събитията на деня, като „След земетръса“, защото „… гънките в сърцето на Земята/ точно се повтарят в Душата.“

Поетът винаги носи в душата си тъга, носи неизменно своя „Трънен венец“ и „ден подир ден промиваме на времето острия пясък“, със знанието, че  „облак от сажди горчиви е земната слава“…

Много от стихотворенията в тази книга имат посвещения – на поетите Марина Цветаева, Георги Константинов, Радой Ралин. Поетът превръща в стихове и разходките си по пазара. „Берачът на билки“ и импровизирания Разговор с него се преобразява в болезнена човешка изповед: „…но аз загребах в кладенеца на душата/ и шепата ми се изпълни с рани.“ Защото „Малките неща“ крият скрити знаци, както „…пропуснатата запетая смисълът завръща.“

В поезията на Деньо Денев срещаме не една и две цветни картини и вълнуващи образи, като „Сините жени“, което кой знае защо ми напомни за „Старите моми“ на Далчев. – Въпреки че тематично стихотворението е различно и посветено „На селските труженички, една от които е моята майка“. То е поетична ода за тези съвсем обикновени жени, които „вечер, заедно с мантите сини, умората от себе си събличат“, но „безшумно в земята и във времето/ живота си засяват сините жени…“

„Обожавам почерка на вятъра“ е стихотворението, в което Деньо Денев ни убеждава, че вятърът и поезията са тясно свързани – вятърът е онзи, който му дава сили „да се радвам, яхнал Свободата“. Разбира се, че алюзията идва от стиховете на Радой Ралин, на който Денев е посветил стихотворението „Шепа сол“.

„Сбогом на думите“ се нарича последното стихотворение в последната книга на Деньо Денев. То не носи болезнения и жертвен, ритуален и знаков отказ от поезията като в „Честен кръст“ на Борис Христов. То обаче провижда своя философски отговор на големите житейски въпроси: „отвсякъде думи – риби, светулки, глухарчета… /и мълчание, в което се чува/ как никне тревата – благословени мълчания/ преди голямата тишина.“

На финала на четенето поетът раздаде много автографи.

И остави у почитателите си усещането, че „Сбогом на думите“ е само една красиво-тъжна метафора. Защото най-хубавите писани неща са тъжните. Но в тях  има вятър и листа, свобода и глухарчета, хляб и сол за душата.

                                                                                    Щилияна ВАСИЛЕВА

Събраните поетични съчинения на Деньо Денев