ТАБАЦИТЕ – ЗНАКОВ СЛИВЕНСКИ РОД

Първата частна болница в Сливен, първата сливенска тютюнева фабрика и бургаската рибна фабрика „Славянка“ създават личностите от голямата сливенска фамилия на Табаците

Автор: Емануил ПОПОВ

             Навремето в Сливен имаше една емблематична фигура – Маца, която всеки ден сипеше „бисери” по сливенските улици. Като дете си спомням една нейна любима фраза, която тя повтаряше многократно: „ Ей, къде са Табаците бе, ей? Те ме хранеха и те ме обличаха, но ги няма вече! Къде са Табаците…? Къде са Табаците…?” – И тръгваше по улица „Асеновска”, да търси Табаците.

Къщата на моя прадядо Димитър Вълев Табаков наистина се намира на улица „Асеновска” и фамилната снимка, която представям, е направена там. Това беше стара възрожденска къща, с много складови помещения, а на горния етаж – с много стаи за живеене. Неговата съпруга и моя прабаба се казва Мария. Имали са шест дъщери и един син. Били са много богати, с над 1 000 овце в Балкана, табахни, чепкала и много магазини в пазара, на  реда на днешните хали. Той бил много строг и думата му „на две” никога не е ставала. Търгувал с вълна, аби, гайтани и шаяци, бил е доставчик, главно на турците.

           Всичките свои зетьове и съпрузи на дъщерите си е избирал лично той, без самите те да знаят за кого ще бъдат омъжени. Никакви волности не били позволявани. Неговият единствен син – Васил, избягал с момичето, което харесвал и това старият Табак  никога не му е простил. Той се заселил с любимата си във Варна, но бил лишен от всякакво наследство и сестрите му повече не го видели.

На снимката, направена около 1905 г., първият отляво надясно е моят дядо   Георги Иванов Кръстев – учител в училище „Хаджи Димитър” и собственик на Баби Енкината баня в квартал Клуцохор, която се намираше на улица „Волентирска” № 19А. С приходите от тази баня неговата майка – баба Янка, е издържала децата си като малки. На снимката следват: Сотир Арсенев  и неговата дъщеря Добра, Иванка – дъщеря на семейство Омайникови и впоследствие майка на Мара Филипова и Георги Омайников, а след нея – Димитър Атанасов, банков чиновник в БНБ, Омайников и най-накрая – Любен Карагьозов.

Табаците – семейна снимка от архива на Емануил Попов, правена около 1905 г. във фамилната къща на ул. „Асеновска“ в Сливен.

Омайникови са били богати сливналии, с много овце и мандра в Балкана.

Сливенци създават бургаската рибна фабрика „Славянка”

Любен Карагьозов е от Свиленград и също е бил учител, но след женитбата си с Ана, другата дъщеря на Табака, се установяват в Бургас, където притежавали малка работилница. Благодарение на своята инициативност, те по-късно построяват фабрика за рибни консерви. И брат му Михаил, който също се оженил за сливналийка /сестра на учителката по български език Райнова от Трета прогимназия/, построява фабрика за рибни консерви  в Бургас, която е малко по-голяма от тази на брат му Любен. След национализацията през 1947 г., двете фабрики са обединени и образуват известната вече на всички фабрика „Славянка”.

На втория ред личат моята баба Зарафина, сестра й Елисавета, прадядо ми Димитър, прабаба ми Мария, другата дъщеря Гиника, следват Щилияна и Ана. Дъщерите са застанали пред съпрузите си. Детето в ръцете на прабаба ми Мария е Димитър Карагьозов – единственият син на семейство Карагьозови.

Седналите на първия ред деца са: най-отляво – вуйчо ми Иван, а след това – двете ми лели Марийка и Янка, които за жалост са починали от скарлатина. Накрая е Георги Омайников /брат на Иванка Омайникова/. Моята майка Янка липсва на снимката, понеже и родена през 1910 година.

Сотир Арсенев основава първата тютюнева фабрика в Сливен   

            Сотир Арсенев, както се казвало навремето, бил „тежък търговец”. Той търгувал из цялата Отоманска империя – от Персия до Египет. Негова собственост е било пространството от днешната Регионална библиотека на Сливен та чак до Универсалния магазин при пазара. Основен артикул в търговията му е бил тютюнът. Съпругата му Елисавета е една от дъщерите на Димитър Вълев Табаков. Имат една дъщеря Добра, която омъжват за Пеньо Попвасилев. Тогава Арсенев решава да построи тютюнева фабрика в Сливен, която в първоначалния си вид е била сравнително малка. След като умира при странни и неизяснени обстоятелства, работата се поема от зет му. Той успява да разшири фабриката с 200 души работници. След национализирането й през 1947 г., там се настанява производителната кооперация „Стефка Чамурова”. Днес сградата е реституирана и се управлява от инж. Дамян Енински и неговата сестра Ели.

            Д-р Иван Попов открива първата частна болница  в Сливен

Д-р Иван Д. Попов създава първата частна болница в Сливен

Баща ми д-р Иван Д. Попов завършва медицина във Франция. След завръщането си в България, той свързва живота си с моята майка Янка Георгиева Кръстева, която вече е завършила Френския колеж в София. Заедно заминават за село Мъдрец, Харманлийско, за „отбиване”на задължителния по това време селски лекарски стаж. Следват години на работа в Държавната болница на Стара Загора, а след това – при известния у нас и зад граница емблематичен хирург професор Александър Станишев.

По настояване на майка ми, се завръщат в родния й град Сливен, където баща ми започва работа в Сливенската държавна болница. По същото време, той открива много добре обзаведен частен кабинет с клинична апаратура за изследване на кръв и урина, гинекологичен стол и пълен медицински инструментариум. Помага му медицинска сестра-лаборантка. Такава лаборатория той обзавежда и в Държавната болница в Сливен. Тъй като бил много амбициозен в своята работа, той решава да преустрои сградата, намираща се на улица „Никола Карев” № 6 /тогава улица „Радко Димитриев” № 3/ и открива първата Частна обща болница „Д-р Иван Д. Попов”в Сливен.

Първата частна сливенска болница „Д-р Иван Попов“ днес е собственост на текстилния предприемач Едоардо Миролио.

По време на своята работа, в моите детски очи, той проявяваше безумна смелост, поемайки голям риск с извършването на операции на апендикс амбулаторно, а понякога – и в домовете на пациентите. Присъствал съм на такива операции на нашата родственица Катя Омайникова, на Гинка Петрова, Киро от с. Блатец и др. До закупуването на рентгенов апарат, баща ми работеше активно с рентгенолога д-р Петев, чийто кабинет беше на мястото на днешния хотел „Сливен”.

В работата си татко винаги е посочвал като свои уважавани учители професор Марион /Франция/ – специалист в областта на урологията, професор Станишев – хирург виртуоз, професор Цончев – кардиолог, д-р Камбосев – специалист в областта на общата хирургия.

Разстрелът на хирурга професор Станишев през 1944 г. баща ми считаше за голяма грешка на тогавашното правителство и на тъй наречения „народен съд”.

Д-р Иван Попов работеше денонощно. В крайна сметка, това се отрази на здравето му. Тогава той предостави ръководството на болницата на д-р Израйлов, до изселването му в Израел.

На 8 декември 1947 г. болницата беше одържавена. И до днес живите пациенти на д-р Иван Попов го помнят с добро.

                                                                                                      Емануил ПОПОВ

 Б.Р. Материалът е предоставен на регионалния сайт за общество и култура „Ирида Сливен“ чрез проф. Божидар Бойчев.