ЧИНТУЛОВИТЕ ПЕСНИ – ПЪРВИТЕ НИ БУДИТЕЛИ

След Паисиевата история, Чинтуловите песни са другият феномен в националното ни пробуждане. В мрачните години на робството те се предават от уста на уста или ги разпространяват в тайни ръкописни песнопойки. Тези песни не просто будят, стряскат и опияняват народа. Тях като че ли българите са чакали цял живот, та ги запяват без да питат чии са, обезумели от радост.

За пръв път Чинтуловите песни са събрани в сборник едва 100 години след рождението на техния автор, в 1922 година. По повод 180 години от рождението на скромния Даскал Добри, родният му Сливен ги преиздава в два сборника – нотиран и луксозен, в комплект с писма и речи, спомени и анализи.

Какво е великото дело на свършилия Одеското класно училище и Духовната семинария в Одеса просветен млад българин? – Добри Чинтулов е бунтар в поезията и поет в делника, посветен на новобългарското училище. Всичките му 20-тина стихотворения са написани по конкретен повод, преди и след Кримската война. През тях свистят неудържими ветрове и донасят ехото на извисения над усоето бурен балкански глас. Защото в поезията на Чинтулов Балканът е стожерът на всичко българско. Нощем в сливенската махала Гюр чешма, в стая с изглед към Сините камъни, даскал Добри вдъхва живот на  „юнака с тръбата“, който отправя пламенен зов към „спящия български лев“ и огнени закани към поробителя. Този същия човек ли денем кротко учи децата на четмо и писмо, превежда от руски и пише учебници, които ръкописно се пръскат между учителството?

Сн. 1 и 2 – Кадри от къщата музей на Дообри Чинтулов в Сливен. Сн.3 – Единствената запазена снимка на Добри Чинтулов. На тази семейна снимка присъстват той, синът му Петър, на 5 г. и жена му Анастасия, по баща Добри Желязкова.

По спомени на съучениците му от Одеса Найден Геров, Ботьо Петков и съквартиранта му митрополит Натанаил, първата Чинтулова песен е „Къде си вярна ти, любов народна“, следвана от „Стани, стани, юнак Балкански“. Двете са свързани с Одеския му период от 1843-45 г. и наелектризирани от Браилските съзаклятия. Предполага се, че  екзалтиращият бунтовен химн „Вятър ечи, Балкан стене“ е повлиян от Търновската завера с водач сливенеца Хаджи Ставри през 1862 г. или от първите залпове на Кримската война, когато д-р Иван Селимински иска от своя съгражданин Чинтулов да напише бойни маршове за българските доброволчески дружини.

Петко Рачов Славейков преписва Чинтуловите стихове. Любен Каравелов ги ползва за мото на своите разкази. Панайот Хитов и Хаджи Димитър ги пеят с хайдушките си дружини по Божурова и Агликина поляна. Левски ги носи преписани  в тефтерчето си и кръстосва Троянския и Карловския Балкан с „Българи юнаци“ на уста. Найден Геров ги пренася в Копривщица, после – на комитските сборове на търновската Трапезица. Подемат ги в Средногорските гори младите момчета, докато се учат да мерят на нишан, за да ги превърнат по-сетне в знаме на Априлските въстаници.

Паметникът на Добри Чинтулов в Сливен

Чинтулов публикува едва три от песните си в „Цариградски вестник“: „Стара майка се прощава със сина си“, „Китка от Балкана“ и „Изпроводяк на едного българина из Одеса“. Преследван от гръкофилите, изгаря творчеството си, между което и две повести. Доживява заветната си мечта да види България свободна и полусляп, посреща руските войски при влизането им в Сливен с прочувствено слово на руски език.

Сн.1 -От честването на Чинтуловия юбилей през 2017 г. в библиотека „Зора“. Сн. 2 – 50-ят носител на Чинтуловата награда за литература и изкуство проф. Ивайло Христов разглежа музея на Чинтулов, където през есента на 2017 г. се подписа в паметната книга. 

…Оцелели през толкова смърт и опустошения, Чинтуловите песни са живи и до днес. Повече от 150 години ги пее цяла България. На всеки национален празник неувяхващите столетници огласят Балкана, Рила и Пирина, Дунав, Тунджа и Марица и още имат описания от Вазов поразителен ефект, когато, по време на представлението в „Под игото“, се запява „Пламни ти в нас, любов гореща“. Песента пада „като гръм небесен“. Цепи въздуха, разпалва и опиянява сърцата. „Всички, които знаеха песента – запяха я – и мъже, и девойки. Тя събра всички души в едно и се вдигна към небето като молитва.“ – И стана чудо: България се надигна от пепелта.

Щилияна ВАСИЛЕВА