НОВ КНИЖОВЕН ПАМЕТНИК НА СЛИВЕНСКАТА ПАМЕТ

проф. д.и.н. Иван РУСЕВ

През 2016 г. Сливенската секция на Националното сдружение „Мати Болгария“ издаде един интересен сборник, озаглавен „Сливенци“ и събрал на страниците си десетки статии, главно посветени на сливенските родове. Техните автори, сред които са както съвременни представители на старите сливенски родове, така и историци, краеведи, публицисти – но и едните, и другите всичките свързани със Сливен било като родно място, било като дългогодишна жизнена и творческа среда, вече са добре познати на читателската аудитория, поради това, че текстовете им са първоначално публикувани на страниците на в-к „Сливен“. Припомням, че вестникът излиза за първи път през 1998 г., т.е. преди повече от 20 години, и продължава да се публикува впоследствие винаги като издание, съпътстващо ежегодно провежданите от Сдружение „Мати Болгария“ със съорганизатор женското дружество „Майчина длъжност“ родови срещи в Сливен – една великолепна, вече утвърдена традиция в съвременния културен календар на нашия град.

И така, появилият се преди 3 години том първи на книгата „Сливенци“ събира онези материали от в-к „Сливен“, които са основно посветени на родовите хроники. Оказва се обаче, че градивото на вестника е достатъчно обемно и широкообхватно и то позволява на екипа, предприел този проект, главно на съставителя и редактора, утвърдения сливенски журналист Щилияна Василева изданието да се продължи с нови два тома. Всъщност по всичко изглежда, че идеята е изначална, тъй като сборникът от 2016 г. излиза като том първи. А и още една податка за първоначалния по-крупен замисъл – вторият раздел на първия том, озаглавен „Сливенците – колективен портрет“, в известна степен „тества“ структурата на следващите два тома, тъй като те в много по-голям обхват развиват тази тема – темата за „личностите, работили за икономическия и духовния възход на Сливен“ („Сливенци“, Т. II, с. 7), разгърната в цели нови 19 раздела.

Не бих искал, а и не бих могъл да преразкажа съдържанието на новопоявилите се два тома на сборника „Сливенци“ – поместените в тях статии отново са дело на множество автори, всеки от които е повече или по-малко опитен в писменото слово, но тъй като всичките автори са неразривно свързани с града, те успяват да постигнат достатъчно емоционални и съдържателни разкази за своите „герои“ – за заслужили, значими и колоритни сливенски личности. Все пак ще се опитам да очертая обхвата на съдържанието и да направя паралели с други подобни издания, появили се в последно време.

Съдържанието. Том втори и трети на сборника „Сливенци“ съдържат общо 200 (104 + 96) текста, както вече бе посочено, обособени в 19 раздела и посветени на повече или по-малко емблематични за града личности: герои от национално-освободителните борби, кметове, депутати, дипломати, учени, краеведи, общественици, лекари, спортисти и още много други. В този си замисъл, тези два тома могат да се разглеждат като своего рода „огледало“ на местната памет за откроимите в близкото минало на града личности. Но оказва се, че това „запомнено“ минало и неговите герои не са чак толкова близки във времето: най-ранните представени в книгите личности са родените и хайдутували още през втората половина на XVIII в. Злати войвода и Конда войвода, както и хайдушкият главатар от кърджалийското време Индже войвода, когото сливенският спомен свързва с Клуцохор като негово родно място, а последните личности, на които са посветени статии в двете книги, са наши съвременници – хора, живели и творили в началото на XXI-вото столетие. Като Анна Гюзелева например, първият и дългогодишен председател на градското сдружение „Мати Болгария” – човекът с големи заслуги да ги има сливенските родови срещи в наши дни, респективно да ги има и книгите, които днес представяме.

Казано с други думи, континюитетът на сливенската памет, отразена чрез двата сборника и техните 200 статии е повече от два века. Ако разположим във времето представените сливенски личности ще видим, че най-голямата част от тях са живели и творили през XIX в. (както преди, така и след Освобождението) и през първата половина на XX в., не липсват и тези от по-късния период, главно свързани с културата и просветата на града. А тази констатация насочва към времето, когато градът ни постига своето най-осезаемо присъствие в стопанския и културния живот на нацията – време, от което днес трябва да се поучим, ако приемем за вярна и вечновалидна мисълта на Марк Тулий Цицерон: „Historia magistra vitae est“ („Историята е учител на живота“).

Читателят с интерес ще се наслади на разказите за сливенските поборници (хайдутите, четниците на Хаджи Димитър и Христо Ботев, на Стоил войвода, опълченците, македонските революционери), ще си припомни техните заслуги, познати от обемната научна и популярна литература, но тук те са представени в пряка и неразривна връзка с родния си град. Ще се запознае с постиженията на сливенските предприемачи (от величината както на Добри Желязков „Фабрикаджията“, така и на неграмотния, но с офицерска осанка долапчия Димитър Хайверов), на архитекти и строители, лекари, учени, писатели, музиканти и художници, спортисти и алпинисти. Панорамата е оригинално допълнена с градските колорити: Газибарата (оприличен на „Сливенския Икар“), Мирчоолу, с разказ за умилителния юбилей на стихоплетеца Кочанков Коста, проведен в двора на арменската църква, на който „пристигат приветствия от писателите на Аржентина, Япония, Непал и Саудитска Арабия“. Читателят ще може да съпреживее атмосферата в кръчмата на Йорги Тузлука, чиито посетители без едно могат цял ден, но само с едно не могат да издържат повече от десет минути, ще присъства на поредния облог на Гого Балтата, грабнал едновременно и пренесъл на 50 м. три торби цимент. Всички тези случки и техните главни действащи лица – най-обикновени сливенци, повечето от тях разказани за първи път във в-к „Сливен“, сега получават нов шанс за по-трайно читателско внимание, поместени в новоиздадените книги.

Паралелите. Потърсих аналози на тритомника „Сливенци“ сред съвременно книгоиздаване в други български градове. Не претендирам проучването ми да е пълно, но се оказва, че не могат да бъдат открити такива аналози. Или със сигурност не точно такива! Появата на родови и поселищни публикации в предложения от книгата „Сливенци“ замисъл, обем и обхват е по-възможно в малки селища с пламенни изследователи и краеведи и доста по-трудно в големите градове, а в някои от тях – на практика е невъзможно. Ще дам следните три примера в потвърждения на това мое мнение. Първият е книгата на Николай Теодосиев „Родословие на Бяла Черква 1720–1920 г.“ (Изд. „Абагар“, 2009 г.) що се отнася до малките, но с богата история селища и със запалени по възрожденски изследователи. Вторият пример е книгата на Елена Кърджиева „Семейни хроники от старото писалище. За търновци от друго време“ (Изд. „Фабер“, 2019 г.), в която въпреки претенциите на заглавието за по-голям обхват са представени само 4-ри от старите търновски рода (Златарски, Хаджиславчеви, Петрови и Кърджиеви). Третият пример е Варна – град, за който подобно издание няма и струва ми се е невъзможно да има поради подменената идентичност на местното население и все още доста късата памет на българската общност в морския град.

Предложените разсъждения върху съдържанието на двете книги, както и направените паралели ми дават основание още веднъж да подчертая тяхната значимост и да им пожелая поне толкова голям читателски интерес, какъвто е имал първият том. Още повече, че има голяма доза историчност в подобен род издания – те са послания от миналото към настоящето и бъдещето на града, послания от миналото към настоящето и бъдещето на свързаните с града хора, тук или където и да са те днес по света. Поздравления за авторите, съставителя, организаторите, издателя и на добър път на книгите!

Проф. Иван Русев