ГЕОРГИ АРНАУДОВ, ПОСЛЕДНИЯТ ВЪЗРОЖДЕНЕЦ

Автор: Освалд ЛЕЧЕВ

В днешното размирно време Георги Арнаудов остана като последният възрожденец по дух и характер в Сливен, стоеше здраво на българска земя, без за това да му пречи усвоената френска култура. А тази култура извира от многобройните му статии, очерци, спомени, от писмата му, пълни с вълнуващи и любими негови откъси от френската и руската поезия, в мъдрите латински сентенции.

Какво оставя след себе си Георги Арнаудов? – Най-обемистият по страници и съдържание личен фонд в Държавния архив – Сливен. В него са съхранени изключително важни документи за сливенския политически, икономически и културен живот. Особено голяма стойност имат събраните материали за над 30 сливенски родове и фамилии, документи и спомени за ярки сливенски творци като Константин Константинов, Мишо Тодоров, Никола Фурнаджиев, Багряна, Йордан Богдар, Радой Ралин, Станка Пенчева и др.

В стотиците страници, подредени в архивни единици, най-вече лично от него, е запечатан целият живот на една изключителна по своята енергия и воля личност.

Тук е пламенният вестникар, основател и дългогодишен редактор на либералния и дълбоко демократичен по своя облик в. „Изток“/1934-1944 г., издадени 419 броя/ със задължителното правило: „Журналистът трябва да притежава не широки, а дълбоки познания за живота“. Тук е неуморимият търсач и изследовател на българските корени в историята, етнографията, фолклора, живописта.

Тук е практикуващият юрист като съдия, кмет на Сливен, околийски управител, който мери хората не по партиен цвят, а по човешки достойнства, изстрадал своята идейна самостоятелност с тежки административни, морални, политически санкции и никога не изгубил усмивката, добротата си. „Умният човек е великодушен“ – беше извикал един философ. Малкият човек е отмъстителен, склонен към подлости.

Тук е човекът с будно обществено  съзнание, който през целия си живот имаше най-близки, естествени и приятелски връзки със Сливенската митрополия, Държавния архив, Историческия музей, Картинната галерия, където до последен дъх изпращаше на вечно съхранение всичко събрано от него, което ще е от полза за рода български.

И този необикновен човек с гладиаторски дух в едно уморено и болно тяло вече го няма между живите и в същото време остава при нас завинаги. Той си отиде с най-любимата си латинска сентенция – завет: „Използвай деня!“.

Георги Арнаудов или Жоро, както го наричаха приятелите му, изживя последните си дни в София, под грижите на своята снаха, като неговите мисли и поръки до сетния му дъх са били: „Имам да изпращам още много неща, много работи в Сливен“. В апартамента му на ул.“Солун“ 11, на старата пишуща машинка остана бял лист с датата „14 октомври 1994 г.“, с непопълнени редове, адресирани за Сливен.

Защото над всичко за него остана лазурно матовото сияние на родните Сини камъни!

Освалд ЛЕЧЕВ,

Б.Р. Материалът е публикуван във в. „Сливен“, бр.1, 22.09.1998 г., с.15