БОГ В СЛИВЕН

На 12 септември ще видим Бог в Сливен. Този на Уди Алън, под режисурата на Веселин Петров. Компанията, която създава едноименния спектакъл, за някои е позната, за други не съвсем, но е достойна за представяне.

Първият в нея е световноизвестният американец Алън Стюърт Конигсбърг, по-известен като Уди Алън. Комедийният му талант на сценарист и режисьор е отличен със 133 награди и 199 номинации. Пътят му към славата започва с филма „Ани Хол“, който през 1978 г. се увенчава с лавъра на четири Оскара. Знаем, че има само три официални брака и цял куп жени, най-известните от които – Даян Кийтън и Мия Фароу. Интересно е, че е вегетарианец, отказва да гледа филмите си по кината, настоява да пише сценариите си на пишеща машина и има рекордните 14 номинации за „Оскар“ за оригинален сценарий.

В испанския град Овиедо е издигната негова статуя в реални размери, което едва ли е случайно. Към върховите му постижения можем да причислим „Манхатън“, „Вики Кристина Барселона“, „Ще срещнеш висок тъмнокос непознат“, „Полунощ в Париж“ и последната успешна лента от 2016 година – Cafe Society. Нестандартният му хумор провокира обществото с остроумното разбиване на стереотипи. Стилът му е отворен към въображението на публиката, която той оставя сама да открива отговорите на важни житейски въпроси. Първият от тях е: Има ли Бог? Какво се случва днес с декрета на Ницше, който твърди, че „Бог е мъртъв“? Какво казва на модерния човек за Бог и неговото съвременно статукво причудливият комедиант с абсурдния си хумор, който не се побира в никакви познати категории?

„Дали Адът съществува? Дали Бог съществува? Има ли живот след смъртта? А, и най-важното: ще има ли жени там?“

„Ако можеше Бог да ми даде ясен знак … Като например голям депозит в швейцарска банка.“

„Предпочитам науката пред религията. Ако трябва да избирам между Бог и климатика, ще избера второто“.

„Не само, че няма Бог, ами я пробвай да намериш водопроводчик през уикенда.“

„Ако искате да развеселите Господ, разкажете му за своите планове.“

В присъщия си стил, Уди Алън представя двата големи мита за себе си: че го смятат за интелектуалец, защото носи очила и защото филмите му губят пари. Твърди още, че не е толкова нормален колкото изглежда и че хумористите седят зад детски масички.

Облича основните герои в пиесата си „Бог“ като клоуни, за да изведе напред детското и наивното в тях, което ги провокира да говорят неизговаряни истини. Според режисьора Веселин Петров, Клоунът е ключът към Уди Алън, защото чрез играта той достига до отговора на поставените въпроси: Кой е Бог, къде е, забравен ли е, кога се сещаме за него? Провокация за режисьора е да плува все по-надалече във водите на любимия си жанр – пиесата на абсурда. С нейните похвати, в огледалото на действителността се вижда по-ясно пътят, който за него е по-интересен от финала. Веселин Петров определя „Бог“ като комедия на абсурда – ярка, философска, социално ангажирана и критична, и все пак не комедия в чист вид, защото някои би открил в нея и трагедия. Както в живота, персонажите в пиесата се въртят в омагьосания му кръг, задавайки въпроси. Отговорите зрителят трябва да намери сам, всеки за себе си. Според мълвата, в играта с публиката се предвиждат награди. Представлението е един полет на въображението, а идеята е спектакълът да се превърне в забавно зрелище.

Какво казва за Бог актьорът Димитър Марков, който изпълнява ролята на един от основните герои в пиесата? – „Бог” на Уди Алън е една от най-шантавите и необичайни пиеси, с които съм се сблъсквал. В нея действието прескача с лекота от древна Гърция до зрителната зала и обратно. Съвременни персонажи и герои от други пиеси свободно влизат и излизат от него. В нашия вариант тази тема е разширена от режисьора Веселин Петров и драматурга Иван Димитров до появата и на исторически личности като Да Винчи, Айнщайн и Чаплин, които също са въвлечени в историята, за да помогнат, със своите философски гледни точки, за разрешаването на възникналите в хода на действието конфликти и „философски въпроси”: Съществуваме ли? Каква е истинската природа на човека?

Пиесата на Уди Алън виртуозно и остроумно пародира идеята от древногръцката драма за „Deus Ex Machina” – „бог от машината” или разбирането за божественото разрешение на проблемите, които човек не е способен да разреши. В древна Гърция то се изобразявало със слизащо на сцената божество в специално направена машина. Но в нашата пиеса машината се разваля и „Бог” или по-точно древногръцкият артист се пребива, и… се налага хората да се оправят сами. Това волю-неволю ги прави отговорни за собствените им действия. За мен пиесата „Бог” е един виртуозен фарс, който се занимава с човешкото желание да „изклинчим“ и минавайки между капките, да променим написаната ни от един по-висш драматург роля, като поставя и един въпрос, който не ни дава мира: дали избщо някой се е постарал да ни напише ролята?…“

Екипът на младия режисьор Веселин Петров познаваме от „Хляб в джоба“ през миналия сезон. В него отново играят основна роля драматургът Иван Димитров, сценографката Михаела Добрева, композиторът Георги Атанасов и блестящите в стария спектакъл актьори Йордан Върбанов и Кирил Недков. Те, заедно с актьорите от сливенската трупа Димитър Марков, Ивайло Гандев, Деница Петкова, Вяра Начева, Самуела-Ивана Церовска и Анета Иванова оформят един ансамбъл, който гради представление от кратки, бързо сменящи се и внезапно променящи се като в киното сцени, пълни с изненади. Спектакълът е създаден с нова репетиционна практика – без четене на маса, направо на сцената, което позволява на екипа да свърши повече работа за по-кратко време.

…„Бог“ започва с картина при залез слънце, в огромен пуст амфитеатър, 500 години преди Христа. В средата му, умислени и смутени, стоят двама гърци с объркан вид – Актьорът и Писателят. Какво ще ни разкажат, от името на Сливенския драматичен театър, ще узнаем в премиерния ден. Иначе казано,  тазгодишният Есенен салон ще започне с театрално упражнение на тема: може ли изкуството да анализира живота?

Щилияна ВАСИЛЕВА