Автор: Кръстю БЕРБЕРОВ
През далечната 1975 година, именитият наш писател и държавник Георги Джагаров щеше да празнува половинвековен юбилей в своя почти роден Сливен (роден е в с. Бяла). Той е авторът на знаменитата и смела за времето си пиеса „Прокурорът“ и на много други драматургични, поетични и литературни творби и получи по-късно (1982 г.) Специалната награда на Френската академия за чуждестранна литература. Бил е председател на Съюза на писателите в България и заместник-председател на Държавния съвет на НРБ.
Сн.: Георги Джагаров, със съпругата си Цвета.
Георги Джагаров беше един от любимците на Тодор Живков, който също щеше да присъства на юбилея.
Всъщност, ние повече се готвехме за посрещането на Генералния секретар.
В неговия антураж беше включен и председателят на БАН акад. Ангел Балевски. Трябва да отбележим, че големият учен често придружаваше държавния глава в неговите пътувания. Една от причините беше, че на срещите на Т. Живков, особено в провинцията, присъстващите някак си се сковаваха и проговорваха само ако високият партиен ръководител ги попиташе нещо. Единствено бачо Ангел, както го наричаше Живков, си позволяваше да се обажда и даже да се шегува с Първия. Спомням си, че на официалната маса в ресторант „Сливен“ академикът разказваше как, на тържественото посрещане в Атина, една красива гъркиня, поднасяйки букет на Тодор Живков, го целунала по устните. Снимка с тази целувка се появила на първите страници на гръцките вестници. „Представете си, – продължаваше академикът – момичето си затворило очите от удоволствие!“
„Ха, ха, ха!“ – смееше се Тодор Живков. – голямо удоволствие да се целуваш с един 70-годишен старец!“
На масата присъстваше и друг любимец на Живков – народният артист Стефан Гецов, който гастролираше в Сливен в руската пиеса „Лес“. Тази постановка направи рекорд в Сливенския театър – 100 представления! Неговият мощен глас също се чуваше от време на време.
- Стефан Гецов в „Прокурорът“ на Г. Джагаров, с Йордан Матев
- Тодор Живков, Георги Йорданов, Стефан Гецов и др.
Имаше и доста други артисти, придружаващи Живков. Това ме притесняваше, защото отговарях за протоколното подреждане на масата, която имаше точно 52 стола. Бях подредил всички места, но се появиха още хора, за които не бях предупреден. Час преди началото на тържеството дойде и началникът на охраната. Генерал Кашев смени мястото на Тодор Живков и заедно с това измести по-встрани двамата първи ръководители на Сливен – Величко Петров и Георги Данчев. Опитах се да кажа на генерала, че на всички са раздадени покани, в които е указано и мястото, на което всеки трябва да седне. Кашев се засмя и каза: „А, бе, те ще си намерят места. Който остане без място, ще си излезе от залата…“
Това направо ме уби. Добре, че всички бяха поканени без съпругите. Представете си една натруфена госпожа да няма място и да й се наложи да напусне залата.
Имаше и няколко неофициални лица, за които беше направена маса зад гардероба на ресторанта. На нея седнаха личният телохранител Сърбиновски, лекарят, а също едно момче, което непрекъснато ставаше щом Тодор Живков заговореше и му правеше записи с един миниатюрен касетофон. Помислих си, че това е малко прекалено, но пък беше правилно, защото много въпроси се решават и на маса. Ако няма записи, нещо може и да се забрави. Оттук се чуваше всичко, което ставаше в залата. Тодор Живков разправяше: „Много хора ми правят забележки, че все по софри съм ходел и много съм пиел. Да, аз пия! Започвам с червено вино и завършвам с бяло. Ха-ха-ха!“ И това беше вярно отчасти. Непрекъснато седящият зад него сервитьор му наливаше червено вино, а след това доливаше в чашата минерална вода и виното ставаше бяло.
Имаше и друго нещо, което причиняваше голямо неудобство на мнозина. На масата, на която стоеше Живков, пушенето беше забранено.
По едно време слязох до тоалетната на приземния етаж. Там заварих двама от най-страстните пушачи – Георги Данчев и Желязко Пенев, които нервно пушеха. Опитах се да се пошегувам, като ги попитах дали не са получили кислородно отравяне. Бай Георги избухна: „Бербере, като ти цапна един по врата, ще ти дам едно кислородно отравяне!…“ Сметнах, че ще е по-благоразумно да не се доближавам повече до председателя на ОНС и се качих горе.
Живков във ВТК „Г. Димитров“, 7 юни 1974 г.
Чувал съм, че такива „репресивни“ мерки навремето беше въвел и генерал Добри Джуров. На масата, на която той е седял, винаги е имало една голяма свещ. От време на време някой тихичко напомнял: „Свещта, свещта.“ Щом я духнел, всички веднага гасели цигарите. След като стана министър, той беше забранил да се пуши в министерството. Затова в градинката пред Народния театър, където беше МНО, често можеха да се видят пушещи генерали.
Естествено, в центъра на вниманието беше юбиляря Георги Джагаров. Тодор Живков вдигна първия тост за него. След това мнозина го последваха, желаейки му здраве и много творчески успехи.
Бих желал да спомена и за една неофициална част на моята протоколна дейност. Мое задължение беше, при посрещането на официални лица, дискретно да попитам дали желаят да си измият ръцете. Обикновено приемаха предложението ми с благодарност. Вървим към тоалетната на етажа, разположена в другия край на сградата на ОК на БКП в Сливен. Тодор Живков се шегува: „А, бе, какъв е този архитект, дето е направил тоалетната на 100 метра от входа? Ами, ако човек има зор и не може да бяга бързо? Ха-ха-ха…“
След това охраната му предложи да се пооправи в определения за целта кабинет. И тук стана малък гаф. Някои беше пушил в тази стая. Т. Живков бързо се върна в коридора, не понасяйки тютюневия дим. И беше малко нервен, когато първият секретар на ОК на БКП Величко Петров започна да му показва макетите на новия градски център и на новия театър, изложени във фоайето пред зала 120. С един колега стояхме на стълбището на по-горния етаж и чувахме какво се говори по-долу. Неочаквано се чу гласът на Тодор Живков: „Каква е тази сграда? Баня ли е, за обществени нужди ли е? Къде е българското, къде е националното?…“ Величко Петров не посмя повече да продължи и всички влязоха в залата.
На тържествената вечеря в ресторант „Сливен“ сливенските първенци притеснено молеха Георги Джагаров да попита високия гост дали да започват строителството на новия театър. И отново се чу познатото на всички: „Ха-ха-ха! Че кой съм аз, бе? Да не съм архитект, да не съм инженер? Аз си казах мнението като обикновен гражданин. Щом им харесва, нека да си го строят!“
Присъстващите в залата тихичко си отдъхнаха.
Така, благодарение на Георги Джагаров, новият театър беше построен. Това, според мен, е най-хубавата и модерна театрална зала в България, което стана неотменна част от центъра на Сливен и около която се случват най-значителните градски събития.
………..
… Негово Високопреосвещенство Сливенският митрополит Йоаникий е роден на 2 март 1939 година. По неизвестни за мен причини, той не празнува своя рожден ден на тази дата, а обикновено през лятото. Бяхме информирани, че дядо Йоаникий е избрал да празнува своята 60-годишнина през юни, 1999 година, в присъствието на Светия Синод, начело с Патриарх Максим.
Патриарх Неофит и Сливенският митрополит Йоаникий
В храма „Св. Димитър“ имаше тържествена литургия и оттам целият Синод щеше да се придвижи до общината пешком. Очаквах владиците пред главния вход на общината, за да ги придружа до официалната зала на горния етаж. Точно в този момент пред входа се появи и сватбата на олимпийската шампионка Екатерина Дафовска. Свекървата на Дафовска пресрещна Патриарха и попита: „Ваше Светейшество, бихте ли благословили сватбата на една олимпийска шампионка?“ Патриархът се усмихна утвърдително и Русенският владика Неофит (сегашният патриарх) даде тон. Владиците подхванаха на четири гласа „Многая лета!“ Пееха прекрасно! За съжаление, пред входа нямаше нито един журналист. Всички се бяха скупчили горе в залата.
Малко преди официалната среща, едва уговорих тогавашният кмет Янко Янков да облече сако. Тогава в общината нямаше още климатици, а този юни беше много горещ. Попитах Янков: „А как тези възрастни хора ще седят в залата със своите вълнени раса и калимявки?!“
Срещата беше вече започнала, когато в залата влезе областният управител д-р Пеньо Семков. Беше облечен в една синя ризка с къси ръкави и без вратовръзка. Кметът ме погледна многозначително.
Предложихме на Патриарха да се разпише в Книгата на Сливенската градска община. Той я пое и я подаде на владиката Неофит Русенски с оправданието, че не виждал без очила. След това сложи подпис с кръст отпред и се пошегува: „Подписвам на доверие, я прочети какво съм подписал…“
- Настоящият и бившият партиарх – Неофит и Максим.
- Светият Синод – в седата патриарх Неофит, до него вдясно – Сливенският митрополит Йоаникий
… Още тогава си помислих, че владиката Неофит е най-подходящ за един бъдещ патриарх.
април, 2019 г.
Кръстю БЕРБЕРОВ
Споделете в социалните мрежи
Редактор: Щилияна Василева
Журналист, автор, редактор, пиар. Хуманитарни занимания със словото. Не си правя илюзии, че Словото днес е на особена почит. Но зная също, че то е в началото на всички човешки неща, което ми дава надежда, че има смисъл и най-малкото добро дело в негова чест.
