10 ГОДИНИ С МУЗИКАТА, ВМЕСТО С УЛИЦАТА

Може да се спори кой от двамата е по-известен на музикалната публика – Георги Калайджиев или Ангел Тичалиев? Дългогодишният концертмайстор на „Софийски солисти“ , цигуларят Георги Калайджиев е безспорно по-класен музикант от небезизвестния Ангел Тичалиев, създател на сливенския брасбенд „Карандила“ и по-младия „Карандила джуниър“. Общото между тях е, че двамата са първи братовчеди, родени и израсли в кв. „Надежда“ в Сливен. И двамата полагат достойни за уважение усилия за музикалното обучение на природно музикалните деца от циганската махала.

Ангел Тичалиев направи Карандилите подгряващ оркестър на Горан Брегович и ги заведе от Сливен до София, че чак и до Щатсопера във Виена. Георги Калайджиев обиколи със „Софийски солисти“ целия свят, за да представят България с брилянтното си музициране пред най-изискана публика. Сега Георги живее и работи в Германия, където създаде свой камерен оркестър, а Ангел остана в Надежда, където се е родил.

Надежда – циганският квартал на Сливен, с мизерията, немотията и босоногите хлапета, които шляпат из локвите по калните му улици! За тези хлапета преди 10 години Георги Калайджиев създава проекта „Музиката вместо улицата“. Идеята узряла с времето. Тя се родила, когато двамата с неговата спътница, социалната работничка Мария Хаушилд посетили долната циганска махала на Сливен, в която Георги е роден и познава до болка. Първото, което видели, било едно 3-годишно момиченце, което си играело чисто голо на улицата. Германката Мария го заснела как рисува с пръчка в една локва. Това била челната снимка на първия проспект на проекта. Детето, което също се казва Мария, сега е на 13 години. И до днес Георги Калайджиев и Мария Хаушилд помагат на Мария от „Надежда“.

Но да говорим за музиката, вместо за улицата. Преди 10 години, бащата на  германската Мария – Жорш Хаушилд, след смъртта си оставя плик с една сума за подпомагане на бедни деца. Дъщеря му решава да използва дарението в България. Тя вече е видяла трудния живот на жителите на кв. „Надежда“ в Сливен. Първото начинание на Георги и Мария е да раздадат пакети с хранителни продукти и лекарства на хората от махалата. Складират ги в къщата на сестра му и четири-пет дни разпределят, раздават – чувстват се щастливи да помагат.

С Георги Калайджиев, в Сливен пристигат журналистите от Лайпциг Карин Ланге и съпругът й, които дават име на идеята. Така скромният благотворителен жест на Георги и Мария пораства и се превръща в проект „Музиката вместо улицата“. Случайно Георги Калайджиев среща на жп гарата в Сливен колежката си Радка Кусева, с която споделя идеята. Тя я прегръща и за няколко дни сформират преподавателския екип. Първите 15 децата от „Надежда“ започват да свирят  в гаража на сестрата на Георги.

Десет години по-късно, в проекта „Музиката вместо улицата“ 8 преподаватели обучават 33 деца да свирят на цигулка, пиано, акордеон, контрабас, виолончело, флейта, китара, а след подарения обой, очакват първите ученици обоисти. Децата изучават задължително солфеж и елементарна теория на музиката. Шест от тях са приети в музикални училища. Всички цигулки, чели, контрабаси и всякакви други инструменти са купени и донесени в Сливен от Георги Калайджиев.

Финансирането на проекта уреждат с Мария Хаушилд. Създават сдружение, което работи с дарения за България. Първи узнали за начинанието музикантите от „Студио концертанте“ – камерният оркестър в Гийсен, който Георги Калайджиев организира още на втората си година в Германия, по първообраз на „Софийски солисти“.

Германските музиканти, подкрепяни от обществеността в Гийсен, започват серия благотворителни концерти за проекта „Музиката вместо улицата“. Пуснали страница в Интернет, получили обаждания от Хамбург, Берлин, от цяла Германия. Германските вестници писали, че това е единственият проект в Европа и може би втори в света след венецуелския музикален феномен, възпитаник на който е диригентът Густаво Дудамел. Венецуелската Ла Система учи на класическа музика децата от бордеите и криминалния контингент и ги организира в оркестри като младежката филхармония „Симон Боливар“, на която Калайджиев се възхищава. Дори един контрабасист от този симфоничен оркестър, след конкурс, печели място в Берлинската филхармония.

Георги Калайджиев има още един сериозен мотив – той иска да върне на Сливен жеста, с който градът му дава път в живота. Той добива музикалното си образование със стипендия „Добри Чинтулов“, отпусната му  от общинския съвет. Обучението в проекта организира по подобие на запомненото от Бургаското музикално училище, в което е учил. Децата имат бележници, преподавателите пишат в тях препоръки, забележки и бележки. Обучението всяка година завършва с годишен изпит.

За Георги Калайджиев и Радка Кусева е много важно как децата се развиват в училище като успех и поведение. Който отсъства от занятия три пъти, освобождава място за следващото дете, защото желаещите са много, а местата – малко. Същото се отнася и за тези, които имат успех под 4,00 в училище – идва следващото дете. Георги Калайджиев бил най-щастлив, когато директорката на Осмо училище Галя Илиева му казала: „Г-н Калайджиев, вашите деца се отличават като ниво, интелект и манталитет от останалите.“ Родителите им го осъзнават и благодарят.

И защото камерната музика е голямата любов на Георги Калайджиев, в последните години му хрумва идеята за създаване на детски камерен оркестър, в който възпитаниците на проекта да свирят заедно. Смята, че това за тях ще е невероятно преживяване. И се оказва прав: децата се влюбват в камерната музика. Един от малките пианисти преминал на контрабас, за да свири с камерния оркестър. Още няколко пианисти пожелали да сменят пианото с цигулка или виола, заради оркестъра.

10-тата годишнина на проекта ще бъде отбелязана с турне от 16 август в Германия и с гала юбилеен концерт на проекта „Музиката вместо улицата“ в град Гийсен, където живее и работи известният български цигулар Георги Калайджиев. Децата ще изнесат още няколко концерта в съседните градове Лих, Анерот и побратименият със Сливен град Гера. Подготовката за юбилейното турне провеждат в творческа работилница през юни в базата на фондация „Миньо Балкански“ в с. Оряховица. По време на музикалния уъркшоп в творческата база на фондацията, Георги Калайджиев уточнява произведенията, които ще бъдат свирени на юбилейния концерт в Германия. Първата сцена е в читалището на Оряховица. Първия музикален поздрав – един красив концерт на Вивалди в ла минор, децата посвещават на кметицата на Гийсен. Когато преди време г-жа Дитлинд Граб-Болц получава международна награда за социална дейност и интеграция на малцинствата, финансовото й изражение тя дарява на проекта „Музиката вместо улицата“.  Георги Калайджиев и Радка Кусева са очаровани и от любезното съдействие на директора Младен Станев на фондация „Миньо Балкански“. Благодарни са и на Община Сливен, която подпомага с хиляда лева пътуването на камерния оркестър до Германия.

Радка Кусева и сина й Иво Кусев неведнъж подпомагат финансово проекта. Всички  малки цигулари от камерния оркестър и фаворитите на проекта Цветелина и Вели – ученички в музикални училища, получили като подарък от тях биографичната книга на сливенеца Маргарит Абаджиев „Шакона пасион“ за цигуларя Васко Абаджиев.

Концертите на децата се организират в изложбената зала „Сирак Скитник“, което за Георги Калайджиев е пример за синтез на изкуствата. В Нощта на музеите са поканени да свирят пред музея. Георги Калайджиев би желал юбилейният концерт на проекта през октомври да бъде в голямата концертна зала „Сливен“, без значение дали ще дойдат 20 или 200 зрители – важното е да се отвори пътят. Да могат сливенци да видят резултатите и проектът да получи повече обществена подкрепа и признание.

Децата все още свирят в пристроените помещения към гаража на сестрината къща на Георги. Приятелите от Германия събрали средства, за да построят над гаража на сестра му една приятна зала за репетиции и продукции. Импровизираната музикална школа осветил отец Евгени без хонорар. От доста кметове Георги е получавал обещания за предоставяне на по-подходяща обител на музикалния проект, но си останали само с  писания в медиите.

Децата да прегърнат музиката е голямата цел на Георги Калайджиев. Свирейки с тях,  той ги учи, че колкото повече труд инвестират в инструмента си, толкова по-голяма ще е радостта им. Най-голямото удовлетворение получил от срещата си с бащата на фаворитката на проекта Цветелина и на челистката Франческа, който му казал: „Г-н Калайджиев, 50 процента от възпитанието на моите деца дължа на Вас и г-жа Кусева.  Ако не бяхте вие, досега щяха да са бременни или рано омъжени.“

Проблемът е, обяснява Георги, че при циганите свирят само мъжете. Традицията смята, че жените „олекват“ ако свирят. Това бил много дълъг процес, докато успеят да убедят родителите /на Цветелина/, тя и сестра й да отидат да учат в Бургас. Родителите убедили по-лесно, по-трудно било те да убедят своите родители – в циганските семейства се спазва йерархията. Георги Калайджиев е благодарен на своите най-верни сподвижници – преподавателите от проекта, че вдъхват у децата любов към музиката и то такава, че те са щастливи с инструментите в ръцете си.

А някой от тях, някой ден може да стане новият Густаво Дудамел или  Георги Калайджиев. Кой знае?

Щилияна ВАСИЛЕВА