Текст: Щилияна Василева, Снимки: Антон Дечев – Инфотуризъм – Сливен.
Беше импозантно представление! – „Аида“ на Старозагорската опера на сцената на античната крепост „Туида“ в Сливен. Забележително не само като мащаб, декори, хор, балет и очарована публика. Всички артисти пяха като за световно! Съвсем естествено, сливенците в каста – тенорът Камен Чанев в ролята на Радамес и Даниела Дякова в ролята на Амнерис – се радваха на най-шумно възхищение. Беше възнаградено по достойнство и блестящото изпълнение на Таня Иванова в ролята на Аида. Прави чест на община Сливен, че намери нужното финансиране, за да достави на сливенци това незабравимо преживяване, за което дълго ще се говори.
Мощният, красив и същевременно кадифен глас на Камен Чанев изпълваше въздуха с очарованието на високата класа. Кристално чистото сопрано на Таня Иванова, която впрочем е партньорката на нашата сливенската гордост в живота, звънеше с колоратурно изящество, чаровният мецосопран на Даниела Дякова украсяваше действието с драматичния порив на несподелената любов…
Трябва да се отбележи голямата заслуга за суперпродукцията „Аида“ на режисьора Огнян Драганов, диригента Ивайло Кринчев, оркестъра, хора и балета на Старозагорската опера, майсторската сценография на Тодор Демеров. Силно и въздействащо прозвуча ролята на Амонасро в изпълнение на още една сияйна певческа звезда – Кирил Манолов, баритон с международна известност, завладяващи бяха басовите партии на Ивайло Джуров и Александър Марулев, в ролите на Рамфис и царя на Египет…
Като че ли и времето беше респектирано от класата на изпълнителите. Дъждът се скри някъде в Балкана, един дрон забръмча ниско над приказното събитие, което набираше мощ под почервеняла от любопитство луна. Представлението се състоя при впечатляващо силно присъствие на оперна публика, която не спря да снима паметни мигове от грандиозния спектакъл. В епичните картини участваха и деца танцьори от Сливен, а в една от сцените, във фабулата се включи хрисим бял кон, избран специално за случая от антуража на крепостта. На поклона Камен Чанев изрази артистично сърдечните си чувства към родния град, Даниела Дякова вдъхновено раздаваше въздушни целувки на публиката. Зрителите наградиха с нестихващи аплодисменти целия артистичен състав, който получи цветя от кмета на Сливен Стефан Радев, а Старозагорският митрополит Киприан бе дошъл специално, за да види „Аида“ на фона на екзотичния декор на Сините камъни.
На стола до мен, на изпълнението на Камен Чанев трогателно се радваше неговата първа учителка от отделенията в сливенското Първо училище – Златка Янева. В антракта тя ми разказа как, когато децата пеели, гласчето на Камен винаги се извисявало над останалите, как диригентът Методий Григоров дошъл в училище да подбира деца за своя хор „Дружна песен“, а между седемте избраници, първият бил Камен. Диригентът Григоров споделил по-късно с г-жа Янева, че дори като тийнеджър, Камен бил единственото момче, което може да пее заедно със сопраните, а това било явен знак за теноровия му потенциал. И въпреки че после постъпил във Френската гимназия, продължил да пее с напътствията на диригента и влязъл като млада певческа надежда в Музикалната академия. По-големият му брат Росен също бил ученик на развълнуваната г-жа Янева, а по ирония на съдбата, небезизвестният чалга певец Кондьо бил съученик на Камен.
След финала, Златка Янева нямаше търпение да отиде зад сцената, при „своето момче“. „Сега искам да го гушна и да го целуна.“ – каза простичко тя. Но трябваше доста да изчака, за да може почетният гражданин на Сливен Камен Чанев да поеме огромната прегръдка на своя град.
Мегаспектакълът на Вердиевата „Аида“ несъмнено ще остане бляскав диамант в короната на сценичните изяви в античната крепост „Туида“. Той е ярко доказателство за големите възможности на надареното с естествен природен чар архитектурно-историческо пространство.
Щилияна ВАСИЛЕВА
Използвани са снимки на Антон Дечев – „Инфо Туризъм Сливен“ и
Рекламен бюлетин „Аида“ на Държавна опера – Стара Загора
Споделете в социалните мрежи
Редактор: Щилияна Василева
Журналист, автор, редактор, пиар. Хуманитарни занимания със словото. Не си правя илюзии, че Словото днес е на особена почит. Но зная също, че то е в началото на всички човешки неща, което ми дава надежда, че има смисъл и най-малкото добро дело в негова чест.
