ЦИГУЛКАТА НА ПАПАЗЯН

Автор: Кръстю БЕРБЕРОВ

Преди четвърт век, разхождайки се в центъра на Виена, Гарбис Папазян чува българска реч. Няколко младежи са спрели пред витрината на музикален магазин и разгорещено обсъждат нещо. Той ги заговаря и разбира, че те са оркестранти от струнния квартет „Сливен“. Момчетата замечтано гледали една скъпа цигулка „Рупрехт“ /1850 г./, изложена за продан.

Папазян реагира спонтанно, купува инструмента за 5 000 щ.д. и го подава на първия цигулар на квартета.

Дълги години преди промените този успешен квартет бе на щат към Окръжния народен съвет. Той бе в основата на организираните Дни на квартетното изкуство – едно уникално музикално събитие с международно участие. Именуваният на първия си цигулар квартет „Вълчев“ се преименува по-късно в квартет „Сливен“. Той концертираше успешно в страната и чужбина, а в един период имаше съвместни изяви със Сливенския симфоничен оркестър. По-късно квартетът прекъсна връзката си със Сливен  и община Сливен си прибра цигулката, която беше купена за нашия град.

От тогава този скъп подарък се намира в сейфовете на ОББ /тогава БНБ/ – Сливен. Докато беше жив известният сливенски музикант д-р Николай Сяров, той слизаше в трезорите на банката, за да „разсвирва“ скъпата цигулка. Известно е, че този инструмент е много капризен и звуковите му качества намаляват, ако не се свири редовно на него.

Още в онези години настоявахме тази прекрасна цигулка да се предостави по право на концертмайстора на Сливенския симфоничен оркестър. Отдел „Култура“ на общината възразяваше, защото „цигулката можела да бъде подменена“. Толкова години не се разбра, че това не е музеен експонат, не е паметен сувенир, а е нещо живо, което създава безсмъртния живот на музикалното изкуство.

Многократно при мен е идвал бившият концертмайстор на Симфоничния оркестър Курти Русчев, който мечтаеше да свири на тази цигулка. Той беше обиден от опасенията на отдел „Култура“, че инструментът „можело да бъде подменен“, което схващаше като намек за неговия цигански произход. Казваше: „Тези общинари трябва да са по-културни и да разбират повече от музика, защото звукът на такава цигулка е съвсем различен от обикновените цигулки.“

Единствено Кольо Радев, който тогава работеше в този отдел, ме подкрепяше в идеята за предаването на скъпия инструмент на Симфоничния оркестър.

По някаква съдбовна случайност, сега концертмайсторът на Сливенския симфоничен оркестър е една млада арменка…

Би било добре, ако Сливенският симфоничен оркестър направи един концерт трибют, специално посветен на паметта и благородните дела на нашия именит съгражданин. С цигулката на Папазян!

Използвам случая да предложа на общинския съвет – Сливен да постави една паметна плоча на мястото, където беше родната къща на Гарбис Папазян. То е в южната част на отсечката между хотел „Сливен“ и катедралния храм „Свети Димитър“, вблизост до тогавашната Арменска църква.

Юни, 2019 г.

Кръстю БЕРБЕРОВ