УНИКАЛНИЯТ ГАРБИС ПАПАЗЯН – ДАРИТЕЛЯТ НА СЛИВЕН

Автор: Кръстю БЕРБЕРОВ

  Гарбис Папазян е роден през далечната 1920 г., на „пъпа“ на Сливен – пл. „X. Димитър“ № 20. Това заветно място е свидетел на повечето съдбовни събития в нашия град. Пред къщата на Папазян са ставали манифестации, митинги, стачни демонстрации, паради. Преминавали са германски и руски танкове. Провеждали са се спортни състезания и народни тържества. Тук са сградите на Митрополията, на гимназия „Д.Чинтулов“, катедралния храм „Св. Димитър“, старата поща, тук е било старото арменско кафене. Тук, на фона на Сините камъни, се извисява паметникът на Хаджи Димитър. Е, как, в такава среда, да не останеш за цял живот сливналия, макар дълги години и досега да живееш на един друг „пъп“ – в самия център на Виена! След завършване на гимназия в Сливен през 1940 г., Гарбис заминава за Виена, където завършва индустриална химия. Събитията около Втората световна война го принуждават да остане в Австрия, където започва да се занимава твърде успешно с търговия. По случай Новата 1960 г., Папазян прави първото си дарение за Сливен –  играчки за детските градини за 2000 лева  /средната заплата тогава е 100 лв./. През 1978 г. купува старинна цигулка „Рупрехт“/1850 г./, която подарява на ОНС – Сливен. С нея свири цигуларят Вълчев от квартет „Сливен“. Вече години този скъп инструмент съхне неизползван в сейфовете на ОББ – Сливен!

През 1976 г. Папазян подарява на Сливен ретранслатор за II програма на БНТ/25 000 щ.д./, а през 1977 г. дава пари за построяването и обзавеждането на детска градина, която впоследствие е наречена на неговите родители „Виржин и Хаик Папазян“. Дарението е около 270 000 валутни лева.

За строителството на новия театър дарява 10 000 щ.д. за бои и химикали. С негови пари се ремонтира арменският параклис в Старите гробища. Прави дарение и във фонд „1300 години България“. По празниците ежегодно прави дарения за подаръци на детската гради и на Старческия дом.

През 90-те години многократно в Сливен пристигаха тирове с продукция на известната фирма за бельо „Триумф“. Поради ежегодното обновяване на колекциите, фирмата предоставяше безплатно излязлата от стоковия оборот продукция. Папазян беше организирал всичко това, поемайки всички разходи в т.ч. и транспорт до Сливен. В някои случаи, в тировете имаше продукция до 32 000 бройки. Разпределянето на такова голямо количество стоки ставаше от Комисия, назначена от кмета.

Последното дарение на Папазян е подарения на Община Сливен парцел от 451 кв. м, който се намира в район „Витоша“ на столицата. Желанието на дарителя е средствата, които биха се придобили от този парцел, да се предоставят на ДГ „Виржин и Гарбис Папазян“.

Бихме желали да разкрием и някои други дейности на Гарбис Папазян, освен дарителството.

В края на миналата година, Агенцията за българите в чужбина го награди с паметен медал „Иван Вазов“ и с грамота, като доайен на българската общност във Виена. Негова е заслугата нашата държава да купи двореца „Витгенщайн“ в сърцето на австрийската столица и да го направи културен дом на нашето Посолство. Папазян живее на метри от нашата дипломатическа мисия във Виена и това му дава възможност да взема дейно участие в почти всички мероприятия на Българското посолство. И неслучайно, този сливенски арменец е доайен на нашите сънародници в Австрия.

Малко е известно, че с негово съдействие започва производството на компактдискове в България. Негова е и заслугата за модернизиране на част от нашата лека промишленост. Пример затова е бившият комбинат „Декотекс“, който благодарение на Папазян се разви и от един малък цех стана комбинат. Благодарение на нашия именит съгражданин, България започва активна търговска дейност с Иран: с износ на живи агнета и шилета и внос на петрол, петролни продукти и автомобили.

Папазян помага за реализацията на стоките на нашата лека и хранително-вкусова промишленост не само в Австрия, но и в цяла Европа. Затова неслучайно е удостоен с „Народен орден на труда“ – златен, а през 1989 г. – с орден „Народна република България“ I степен.  И е „Почетен гражданин на Сливен“ от 1987 година!

На малко провокационния въпрос на журналисти: кога му е било най-уютно, след като е живял при фашизма, работил е с българските власти при социализма и познава днешната демокрация, Гарбис Папазян отговаря: „Аз съм за ред! При диктатурите имаше дисциплина, сега навсякъде е безредие. Това, което става сега по света, е организирано. Наумили са си някои, че всичко трябва да се разсипе, да се построи отново и да се печелят пари от това. Сега се прилага принципа „Разделяй и владей“.

А Папазян винаги е бил за другото: „Помагай и обединявай!“…

През 2010 г. Папазян възстановява българското си гражданство и казва: „Направих го, защото обичам България! И от мен запомнете: няма ли приемственост на ценностите, няма развитие“.

И така, както става обикновено с личностите, превърнали се в легенди, така и за Гарбис Папазян се говорят легенди, в които може и да има хиперболизиране на неговата дейност, но е вярно: че за сливналии името „Папазян“ е станало символ на благотворителността и дарителството!

Кръстю БЕРБЕРОВ,

 в. „Сливен“, бр. 18, 22.09.2015 г.

Б.Р. През 2004 г. Общинският съвет в Сливен учредява почетен знак “За граждански принос” – първият носител на наградата е Гарбис Папазян.